Page:RBE Tom9.djvu/511
мисия 511 МИСКЕТ
Сарафов може само миситлик да върши в Париж — разбира се, срещу добро възнаграждение. Г. Георгиев, Избр. пр, 74. Знаете ли, че той — ..е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на Знаме? .. и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик. Хр. Ботев, Съч. 1929,401.
3. Възнаграждение, парична сума за такова посредничество. Този [гръкоман] и неговите съмишленици ставаха посредници между владиката и нуждающите се простосмъртни; следователно, какъвто миситлик .. се падаше, според работата, те го прибираха. УД, 11.
МЙСИЯ ж. Книж. 1. Специална задача, поръчение. След половина час Али чауш си спомни мисията си и остави Ковачева, па влезе в хана, за да продължи диренето си. Ив. Вазов, Съч. XII, 158. От Русчук Ангел [Кънчев] заминал за Търново с апостолска мисия, гдето така също са явил на тамошните патриоти. 3. Стоянов, ЗБВ I, 98. Вашата комисия, натоварена със задължението да покаже началата на конституцията, разбираше и изпълни мисията си — колкото бе въз-можно в определения къс срок. ПУС, 7.
2. Разш. Историческа роля, високо предназначение на отделна личност, обществена група, държава, народ и др. В залез на Запада не вярвам, но вярвам, че великият славянски океан ще донесе нови жизнени сили за всички: мисията на славянството още не е осъзната за възгордяните в цененето си на изпреднали стари народи. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 46. Не стигат две думи, когато става въпрос за мисията на писателя. П. Матев, ПОС, 92. Мисията на сегаш-нето поколение е да изгони из народа невежеството. Ч, 1871, бр. 17, 527. Жената играе най-голямата и пръва роля за възпитанието в обществото на хората и тя само е предизвикана и предопределена за тая свята и бла-городна мисия. Н. Начов, Лет., 1873,99.
3. Дипломатическо представителство на дадена държава, което още няма ранг на посолство. Макар че нищо лошо не беше им сторено, според Маневи все пак в столицата беше сравнително по-спокойно и сигурно, и то главно по-
?ади присъствието на чуждите мисии. В. [ешков, Н, 416. Щабът на зоната бе съобщил отдавна, че е уговорил с представители на английската мисия в Гърция пускането на оръжие за средногорските партизани. К. Ламбрев, СП, 355. През деня всичките иностранни мисии бяха дигнали флаговете си Бълг., 1902, бр. 447, 4. // Представителството на някоя обществена организация в друга страна. Някога, през Балканската война, аз се запознах с един фелдшер-украинец, който беше дошъл с една руска мисия от „Червения кръст“. Г. Белев, КВА, 242.
4. Стесн. Сградата, в която се помещава такова представителство. Вятърът съвсем недружелюбно причакваше излизащите от салона на мисията мъже. Ал. Бабек, МЕ, 124. От „Кафе дьо Пари“ до „Белведер“ — това са бързащите хора,.., българската въздушна компания „Балкан“, туниското радио,.., френската културна мисия. Г. Готев, ПШ, 108.
5. Чужда делегация, която посещава някоя страна със специална задача. Неколцината турски офицери и тия от чуждестранната мисия по гръмко прогласените реформи в Турция непрестанно се дебнеха, но не се спираха да поприказват, презирайки се взаимно. Д. Талев, ГЧ, 400. На 8 септември 1944 година със самолет в България пристигна втора мисия на САЩ, вече в състав от 7 офицери. П. Илиев, ЛB, 269. Д р а -годаноглу:.. — Пристигнала е една чужда мисия.. А м е л и: — Зная, белгийска. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 163.
6. Религиозно представителство на някоя страна в друга страна. Все още голяма част от училищата в южната част на страната [Нигерия] принадлежат на религиозни мисии; в тях се изучава главно Библията. Л. Мелнишки, Н, 34. Католическа пропаганда има тъй също духовна мисия и в Пловдив, която състои от един епископ и няколко священици. Р. Каролев, УБЧИ, 137. В Пекин има гръцко-росийски монас-тир, в когото е духовната руска мисия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 246.
— От лат. missio през рус. миссия. — Б. Димитров, Асен I (превод), 1864.
МИСК1 мйскът, мйска, мн. няма, м. Остар. Мускус. Докато беше жив [пашата], целият му конак миришеше на гюляки, на миск и на какви ли не хубавила. М. Георгиев, Избр. разк., 119. С багрец от миск, сланинец и сажди ги [жените] учех да шарят вежди. Н. Райнов, КЦ, 114. Мургавий кехлибар е един дебел плат, който пуща не яко приетен дъх като от миск; мургавий му цвят е размесен с черно и жълто. И. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.
— От араб, през тур. misk.
миск2 мйскът, мйска, мн. няма, м. Диал. Мушкато. — Хай юначе, дренополче! / Миск не носиш, миск мирисаш. Нар. пес., СбНУ XXIX, 113. На всекиго пазухата на миск не мирише. Послов.
— От араб, през тур. misk.
МИСКА ж. Диал. Пуйка; биба, курка, куй-ка, миса3, мисирка, фитка. На откриването си погазеите [сватбарите от моминия род],.., грабват или открадват от зетовата къща някоя жива домашна птица,.., миска или гъска, каквото видят пред себе. СбНУКШ ч. III, 74.
МИСКЕТ, мн. няма, м. 1. Винен сорт лоза с бяло или червено ароматно грозде със средно големи, удължени зърна. Лозето му [на Гичо Стафунски] американско ли е или е старо? — Старо бе, старо! Само мискет! Чудомир, Избр. пр, 123-124. В България се отглеждат винени и десертни сортове. Най-разпространени винени сортове са:
