во, като глупак (мълча). Като мисирек, надуваме е. Диал. Прекалено много (се надувам, се гордея). Като мисирек, съм се умислил. Диал. Много (съм се умислил).
МИСЙРЕН
510
миситлйк
— Други форми: мисирбк, миейряк.
МИСЙРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Царевичен. — Наловихме риба цяла торба,..; набихме рибата напреки на три ръжена, посолихме я с мисирено брашно и със сол и я опекохме. Ц. Гинчев, ГК, 78.
МИСЙРЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Царевичен хляб. — По трапезите на кооператорите, които по-рано нагъваха мисиреника, сега се търкулнаха бели хлябове. А. Каралийчев,
МИСЙРЕЦ1 м. Диал. Умал. от мисир К И като нямаше как, дядо Иван реши да излезе из село и да потърси отнейде малко житце или мисирец в заем. Ст. Марков, ДБ, 83. —Ами... за окопвачката додох, бай Драгия. Да рачиш да ми я дадеш, че мисля утре мисиреца да си прекопая. Ог. Марков, ДБ, 151.
МИСЙРЕЦ2, мн. -рци, м. Диал. Умал. от мисир2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИСЙРИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място, засадено с царевица; царевичак. От мисири-щето край Лъга откършва няколко царевици и ги слага да се пекат в жарта. С. Сив-риев, ЗСБ, 59.
МИСЙРКА1 ж. Диал. Пуйка; биба, курка, миса, миска, фитка. Доста важна рол в домашното стопанство играят домашните птици: кокошки, пуйки (мисирки), гъски и патици. А „България“, 52. Мисирка (курка) — главата и шията й са голи, покрити с брадавици, въди ся и дива, и питомна. Д. Мутев, ЕИ, 55. Чуждата кокошка е по-голяма от нашата мисирка. Послов.
О Като че <чегато> са го кълвали мисиркиге; кълвали са го мисиркиге. Диал. За човек — който е с надупчено, грапаво лице от шарка. Тъй го [кръчмаря Пано Градобитнината] пре-коряваха, защото лицето му от сипаницата беше останало такова, като че са го кълвале мисирки. Ил. Блъсков, ПБII, 89.
— Друга форма: м и с io р к а.
МИСЙРКА2 ж. Диал. Царевица; кукуруз, мисир1, мамул, моруз, моруза, мумуруз, мумурузка, гълъб2, папур, патка, рапка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИСИРЛИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Събир. Царевичак. Отвъд шосето, до края на кръгозора, лежаха прострени под острото слънце сивозелени бостани и мисирлици и сред тях като неподвижни часовои се извишаваха тук-там наколни пъ-дарници. К. Константинов, ППГ, 19. — Къде всъщност беше ходилд то? — В лозята или в мисирлиците? Й. Йовков, АМГ, 38. В едно от ескизахренските села един българин уловил воловете на някой си турски спахия в своя мисирлик. Хр. Ботев, Съч. 1950, 243.
2. Оронен кочан царевица; какалашка. (Н. Геров, РБЯ III).
МИСИРОК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пуяк; мисир2, бибок, кургур, коркой, люран, мисък, фит. Мисирок да му се качи на главата. Клетва.
— Други форми: мисирек, миейряк.
МИСЙРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мисир и от мисирка; пуйче. И ето, когато някоя кокошка, гъска или мисирка измъти пилета, мисирчета или патета, то хаджи Генчо са качи на трибуната и захване да говори на учениците си. Л. Каравелов, Съч. II, 20.
О Като мисирче на слънце, мисля (замислил съм се). Диал. Подигр. Дълбоко, много (съм се замислил).
МИСЙРЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пуйчи. Мисирчи пера. Мисирчи яйца.
О Мисирчи сопол. Диал. Растението лютиче.
МИСЙРЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пуяк; мисир2, бибок, кургур, коркой, люран, мисък, фит. В официалната манастирска стая,.., се слагаше трапеза като на сватба. На нея фигурираха главно две-три печени прасенца, мисиряци и прочее. Ив. Хаджийски, БДНН, 163.
О Разперил криле като мисиряк през марта. Диал. Казва се за човек, който е високомерен, надува се, перчи се.
— Други форми: миейрек, мисирок.
МЙСИС неизм., ж. Учтиво название и обръщение към омъжена жена в англоговоре-щите страни, което се поставя обикн. пред фа-милното име; госпожа. Мълвата за изключването на Венко бързо се разнесе из целия град. Тя достигна и до ушите на американците мистър и мисис Кларк, на които момчето бе правило услуги. Ал. Бабек, МЕ, 18.
— От англ. mistress.
МИСЙТ м. Остар. Търговски посредник, предприемач, комисионер; миситин. Между тях [хората в кафенето] сновяха мъже с торбички и мостри в ръцете, показваха ги на търговците, шушнеха с тях,.. Това бяха посредниците на борсата — миситите. П. Спасов, ХлХ, 342-343. При уволняването на касиера Тодорчо и контрольора Гинева те са забравили всичката си кореспонденция с миситите в касата. Пряп., 1903, бр. 41,2.
— Гр. |!есптт1<;.
миситин, мн. миейти, м. Остар. Ми-сит. Ще подиря някой миситин, посредник на търговците на оръжие. Д. Спространов, ОП, 210. Грубият някогашен печелник влезе в света, заглади козината си. Лихваринът стана банкерин, някогашният кошничар се трансформира в магазинер, миситинът — в предприемач. Г. Бакалов, Избр. пр, 325.
МИСИТЛЙК, мн. няма, м. Остар. 1. Занятие на мисит.
2. Посредничество. Никаква обща идея не свързва тия хора, .. С такава войска един
