Page:RBE Tom9.djvu/511

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


мисия 511 МИСКЕТ

Сарафов може само миситлик да върши в Париж разбира се, срещу добро възнаграждение. Г. Георгиев, Избр. пр, 74. Знаете ли, че той ..е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на Знаме? .. и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик. Хр. Ботев, Съч. 1929,401.

3. Възнаграждение, парична сума за такова посредничество. Този [гръкоман] и неговите съмишленици ставаха посредници между владиката и нуждающите се простосмъртни; следователно, какъвто миситлик .. се падаше, според работата, те го прибираха. УД, 11.

МЙСИЯ ж. Книж. 1. Специална задача, поръчение. След половина час Али чауш си спомни мисията си и остави Ковачева, па влезе в хана, за да продължи диренето си. Ив. Вазов, Съч. XII, 158. От Русчук Ангел [Кънчев] заминал за Търново с апостолска мисия, гдето така също са явил на тамошните патриоти. 3. Стоянов, ЗБВ I, 98. Вашата комисия, натоварена със задължението да покаже началата на конституцията, разбираше и изпълни мисията си колкото бе въз-можно в определения къс срок. ПУС, 7.

2. Разш. Историческа роля, високо предназначение на отделна личност, обществена група, държава, народ и др. В залез на Запада не вярвам, но вярвам, че великият славянски океан ще донесе нови жизнени сили за всички: мисията на славянството още не е осъзната за възгордяните в цененето си на изпреднали стари народи. Ас. Злата-ров, Избр. съч. II, 46. Не стигат две думи, когато става въпрос за мисията на писателя. П. Матев, ПОС, 92. Мисията на сегаш-нето поколение е да изгони из народа невежеството. Ч, 1871, бр. 17, 527. Жената играе най-голямата и пръва роля за възпитанието в обществото на хората и тя само е предизвикана и предопределена за тая свята и бла-городна мисия. Н. Начов, Лет., 1873,99.

3. Дипломатическо представителство на дадена държава, което още няма ранг на посолство. Макар че нищо лошо не беше им сторено, според Маневи все пак в столицата беше сравнително по-спокойно и сигурно, и то главно по-

?ади присъствието на чуждите мисии. В. [ешков, Н, 416. Щабът на зоната бе съобщил отдавна, че е уговорил с представители на английската мисия в Гърция пускането на оръжие за средногорските партизани. К. Ламбрев, СП, 355. През деня всичките иностранни мисии бяха дигнали флаговете си Бълг., 1902, бр. 447, 4. // Представителството на някоя обществена организация в друга страна. Някога, през Балканската война, аз се запознах с един фелдшер-украинец, който беше дошъл с една руска мисия от „Червения кръст“. Г. Белев, КВА, 242.

4. Стесн. Сградата, в която се помещава такова представителство. Вятърът съвсем недружелюбно причакваше излизащите от салона на мисията мъже. Ал. Бабек, МЕ, 124. От „Кафе дьо Пари“ до „Белведер“ това са бързащите хора,.., българската въздушна компания „Балкан“, туниското радио,.., френската културна мисия. Г. Готев, ПШ, 108.

5. Чужда делегация, която посещава някоя страна със специална задача. Неколцината турски офицери и тия от чуждестранната мисия по гръмко прогласените реформи в Турция непрестанно се дебнеха, но не се спираха да поприказват, презирайки се взаимно. Д. Талев, ГЧ, 400. На 8 септември 1944 година със самолет в България пристигна втора мисия на САЩ, вече в състав от 7 офицери. П. Илиев, ЛB, 269. Д р а -годаноглу:.. — Пристигнала е една чужда мисия.. А м е л и: — Зная, белгийска. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 163.

6. Религиозно представителство на някоя страна в друга страна. Все още голяма част от училищата в южната част на страната [Нигерия] принадлежат на религиозни мисии; в тях се изучава главно Библията. Л. Мелнишки, Н, 34. Католическа пропаганда има тъй също духовна мисия и в Пловдив, която състои от един епископ и няколко священици. Р. Каролев, УБЧИ, 137. В Пекин има гръцко-росийски монас-тир, в когото е духовната руска мисия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 246.

— От лат. missio през рус. миссия. — Б. Димитров, Асен I (превод), 1864.

МИСК1 мйскът, мйска, мн. няма, м. Остар. Мускус. Докато беше жив [пашата], целият му конак миришеше на гюляки, на миск и на какви ли не хубавила. М. Георгиев, Избр. разк., 119. С багрец от миск, сланинец и сажди ги [жените] учех да шарят вежди. Н. Райнов, КЦ, 114. Мургавий кехлибар е един дебел плат, който пуща не яко приетен дъх като от миск; мургавий му цвят е размесен с черно и жълто. И. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 17.

— От араб, през тур. misk.

миск2 мйскът, мйска, мн. няма, м. Диал. Мушкато. — Хай юначе, дренополче! / Миск не носиш, миск мирисаш. Нар. пес., СбНУ XXIX, 113. На всекиго пазухата на миск не мирише. Послов.

— От араб, през тур. misk.

МИСКА ж. Диал. Пуйка; биба, курка, куй-ка, миса3, мисирка, фитка. На откриването си погазеите [сватбарите от моминия род],.., грабват или открадват от зетовата къща някоя жива домашна птица,.., миска или гъска, каквото видят пред себе. СбНУКШ ч. III, 74.

МИСКЕТ, мн. няма, м. 1. Винен сорт лоза с бяло или червено ароматно грозде със средно големи, удължени зърна. Лозето му [на Гичо Стафунски] американско ли е или е старо? Старо бе, старо! Само мискет! Чудомир, Избр. пр, 123-124. В България се отглеждат винени и десертни сортове. Най-разпространени винени сортове са:

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл