МИСКЁТЕН 512 МЙСЛА
гъмза, мавруд,.., червен мискет, широка мелнишка лоза и др. Осн. сел. стоп. VIII кл,
86. В прашната канцелария нахлува тънкият сладък дъх на мискет — лозята цъфтят. Н. Тихолов, ДКД, 141. Александрийски мискет. Карловски мискет. Сунгурларски мискет. Хамбургски мискет.
2. Гроздето от тези сортове лоза. Памида те [гроздоберците] изтърсваха небрежно в каци и кошове, а кехлибареножълтия бол-гар и мискета, покрит със синкав прах, нареждаха грижливо в плитки сандъчета. Д. Димов, Т, 3. Селяните натискаха ралото в рохкавите редове на лозята, копаеха, пръскаха, връзваха; есен корабите се пълнеха с бистър бял мискет. Н. Тихолов, ДКД, 147. За производството на компоти се използуват сортове с едри зърна, с ненапукваща се кожица и неразкъсващи се зърна при откъсването им от гроздовете .. болгар, хамбургски мискет, резекия и др. П. Даскалов и др., ТК, 88. Препъне се [магарето], поспре
— отново / старателно ситни напред, / а от големите кошове / долита дъх на зрял мискет. Л. Стефанова, СКО, 40. Александрийски мискет. Карловски мискет. Сунгурларски мискет. Хамбургски мискет.
3. Бяло или червено вино, което се получава от тези сортове грозде. Вечерта решаваме да се освежим с чаша студено бяло вино — чист наш карловски мискет. П. Вежинов, ДМ, 9. Сега три бригади наливат вино — сунгурларски мискет, гъмза, мавруд и карловски мискет в бутилки. ВН, 1960, бр. 2672, 1 . Както му е редът, хапнахме и пийнахме три бутилки мискет и една лимонада. Тонич, ББК, 183.
— От араб. през тур. misket.
МИСКЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от мискет; мискетов. Днес нейните лози са си пуснали буйните леторасти.. И мискетни-те, и десертните главини са се разлистили и разклонили богато. Сг. Станчев, HP, 194. Практиката показва, че сортовете на миске-тните грозда — карловски мискет, сунгурларски мискет и др.,.., дават отличен натурален гроздов сок. П. Даскалов и др., ТК, 88.
МИСКЕТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от мискет; мискетен. — Колкото е по-малък съдът, толкова пд можеш да го затоплиш, докато зрее [виното] да му сложиш къде ябълки, къде мискетови зърна. С. Север-няк, ИРЕ, 1022. Гостите отишли в Карлово, почерпили ги с прочутото мискетово вино. Чудомир, СбСт, 31. Имаше [на угощението] риби и хайвери, хубави бели свински пържоли, светло мискетово вино от стари лозя. П. Спасов, ХлХ, 249. Мискетов дъх. Мискетова миризма. Мискетово лозе.
МИСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Мускусен. Бог да биет руса Мара Баирката, /..,/от си зеде миски сапун, / ке си миет бело лице. Нар. пес., СбБрМ, 404. • Нар.-поет. — Твойте йочи, леле, два кладенца, / твойте раце, леле, миски сапун. Нар. пес., СбНУ XII, 121.
МИСКИН м. Диал. Мискинин. Ама той, като е нямал намерение да вземе момичето, защо го е лъгал, защо се е погаврил с него.. Хубаво му е казал Костаки. Само че трябвало да го хване за ушите и да го повлече след себе си. На такъв мискин такова му се пада. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152. Той чака, ослушва се, пак почуква, пак се ослушва, тъпче под прозореца, но ние не шукваме. Ето, отиде си вече. Няма тук балами, мис-кино. К. Георгиев, ВБ, 79.
— От араб, през тур. п№кш.
МИСКИНИН, мн. мискйни, м. Простонар. 1. Подъл, долен, лош човек; мръсник. Кой казва, че Йорданица мързелува? Ако сред нас има такъв мискинин, нека излезе напред да му видя физиономията. А. Гуляшки, ЗР, 224. — Кого са задържали? —.. — И сина, и мъжа —.. — А мене оня мискинин, Мърдата, дето само не ме напердаши. Г. Караславов, 0X111,127.
2. Човек, който се изцапва, носи се мръсно, нечисто; мърляв човек, мърльо, мърляч. Голям мискинин си. Виж си дрехите как си ги зацапал.
МИСКЙНКА ж. Простонар. 1. Подла, долна, лоша жена; мръсница. Нищо не й казвай на тая мискинка. Тя няма да те разбере, само лошо ще ти направи.
2. Жена, която се изцапва, носи се мръсно, нечисто; мърла, мърлячка. У тая мискинка да те е гнус да влезеш. Толкова е мръсно и разхвърляно.
мискинлък, мн. -ци, м. Простонар. Грубо. Мръсотия. Откакто умря бабата в къщата им да не влезеш. Голям мискинлък. Двама мъже само. Толкоз оправят. А Зад гърба ми приказва, а пък ми се пише приятелка. Зная й аз мискинлъците.
— Друга форма: мискинлйк.
МИСКЙНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Грубо. Мръсен, нечист, долен, мръснишки. Върловски намръщен мълчеше. А после каза: — Не, видите ли, и по самото лице на Златарова се чете нещо... хм, нещо... — Нещо мискинско! — пресече го Никола и плюна сега на свой ред. А. Страши-миров, Съч. I, 362. Българската политика може да очаква победата си. Тя ще настане въпреки мискинските заканвания на една политическа група. Пряп., 1903, бр. 14, 2. — В Търново,.., няма ни поканят на софра у Мютюсериф паша, а ще да ядем на някой мискински хан за по 20 пари дряновска чорба — говореше един от тях [заптиите]. 3. Стоянов, ЗБВ III, 177.
МЙСЛА ж. Остар. и диал. Мисъл. И то бива, ако прилепи вниманието си у сущест-вената страна, без да ся разносва мислата безделно. Н. Хилендарец, СПП, 5. Созаклет-ниците Итар-Петрои, разлутени от лага-та му .. намислиле и ся усборуале да го оте-паат. Итар Петар усетит нифната
