МИСЛЕН 513 МИСЛЕЩ
миела, та и викал на гости, божем да и умирит, а поичке да им отплатиш ушче по-скапо. СГ, 1894, кн. 1, 273. Умот и къс-метот, ер кай да одеа, от него [момчето] мислата не я иставаа и се му работеа, за да напредуат. Нар. прик., СбНУ X, 135.
МИСЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съществува само в мислите; мислим, недействителен, въображаем. Няколко пъти се разсърди и прости на Димитър в мисления си разговор с него, проклина яростно годеницата му. Т. Харманджиев, Р, 151. Юрта-лана се увличаше в мислите си, представяше си, че Севда е тук, че разговарят с нея .. Веднъж той дотолкова се увлече в този мислен спор, че се дръпна сърдито назад и рече гласно: „Ако щеш!“ Г. Караславов, С, 238-239. Опитайте се да си представите лицето на някого от добре познатите ви хора и вие ще се съгласите, че тоя мислен образ по ясност и живост <гьвсем не може да се сравни с образа, който имате във възприятието. Псих X кл, 94. Нека фърлим мислен поглед на старото Търново и да възстановим по скудните му останки и предания,.., онова, което преди 614 години трябва да е съществувало. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29. Мислена линия.
2. Остар. Който е свързан с мисленето; мисловен. Кучето сполучва да нареди живота и обичаите си с една такваз точност, която изисква едно мислено смятане, повече развито отколкото у децата. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 77. Такъво разделение на мислените знакове послужило е за основание да ся разделят словесните знакове на имена съществителни и на думи, които означават различни свойства, что имат вещите. И. Груев, КЛ (превод), 36.
МИСЛЕНЕ, мн. няма, ср. 1. Отгл. същ. от мисля и от мисля се. — Трябва да се помисли. — Късо го режи. Тук много мислене не иска. Елин Пелин, Съч. III, 133. Ян Биби-ян се изправи на трибуната .. От постоян-но мислене за небето, очите щ бяха добили чист и спокоен поглед. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. — Не спи ли ти се, нещо ли си имаш мислене. — А, мислене! Какво толкова ще мисля! Ил. Волен, БХ, 134. Приех съвета му без да се замисля. Какво пък — мисленето уморява. Тонич, ББК, 200. Питах ги, а тия ми рекоха, че утре са на път. В то не требува много мислене и маяне, но да се справиме днес, защото редко намираме таквия другари. К. Фотинов, БР, 43.
2. Филос. Висш активен познавателен процес у човека, при който чрез сложна мозъч-на дейност на анализиране, съпоставяне и синтез на явления и факти се стига до формулиране на изводи, умозаключения, понятия и съждения. В деветия век делото на славянските просветители и техните ученици било равносилно на революционна промяна в установеното догматично мислене. К, 1963, кн. 7, 41.3а всеки актьор е ясна същността на езика като обществено явление и най-важно средство на човешкото общуване, ясна е диалектическата връзка между език и мислене. Т, 1954, кн. 5,
26. Той се чувстваше американец не само по паспорт, но и по начин на мислене. Единственото, което го свързваше с френския му произход, бяха френските романи. П. Спасов, ХлХ, 14. Логическо мислене. Образ-но мислене. Рационално мислене. Научно мислене. Орган на мисленето.
МИСЛЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Мислене. От смущение и напрежено мисление жилите му се надуха по челото. Ив. Вазов, Сьч. XII, 140. В това време приятелите ми .., едва превариха да ни предизвестят, когато вече сеймените бяха потропали на вратите. Време за много мисление не оставаше, нито можах да избягам из вратите. П. Р. Славейков, БП II, Ш-ГУ. Иванчо захвана да са утеснява: работа каква да е не рачи, пари няма, а и ума в главата му са разглоби от мисление. Ил. Блъсков, ПБ П, 101 .Предмет за мисление може да бъде и онова, чрюто ся находи извън нас — в естеството. И. Груев, КЛ (превод), 6.
МИСЛЕНО нареч. В мислите си. Пренасям се мислено към онова далечно минало, когато бяхме и двамата млади, пълни със светли надежди за щастливо бъдеще. СбЦГМГ, 305. Той бързаше и мислено виждаше как тя го среща засмяна и радостна на мостчето пред воденицата. Елин Пелин, Съч. I, 88-89. Иван мислено ругаеше Пандов: „Студени хора, без сърце хора!“ М. Марчевски, П, 206. Мислено си правеше сметка какво струва гощавката на тия хора. Ст. Даскалов, СЛ, 454. Кръговете, що са прекароват мислено по повръхнината на земното кълбо през полюсите, наричат се пладници (меридиани). К. Смирнов, 3, 9.
МИСЛЕТЕ Остар. Книж. Название на буква „М“ от старобългарските азбуки. Отишле са посред нощ и едни от тях писа-ле мислете, други нашове, а трети онове. Л. Каравелов, Съч. VII, 28.
МИСЛЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. В съ-чет. със същество, човеки под. Който има способност да мисли, да разсъждава. — Хайде, иди в къщи и се разберете със Зора като мислещи същества. К. Петканов, В,
131. Дълбоко съм убеден, че метеоритите са изпратени от мислещи същества. К, 1963, кн. 7, 3. Да ся изучва пътят, по който е връвяло человечеството, за да дойде до сегашнето си развитие и да ся изучат обстоятелствата, при които са произлезли различни изнамирания и открития, то представя за мислещия человек едно нечто твръде привлекателно. Лет., 1874, 139.
2. Който има свое мнение, самостоятелно разсъждава и не приема безкритично чуждо мнение. Тия двамата,.. Те мислят нагото
