мислим 514 мисловйт
во .. Претендират да са мислещи, а всъщност папагалски повтарят съмнителни истини. Ем. Станев, ИК I и И, 34-35. Фейлетоните на Алека,.., спечелиха симпатиите на здравочувствуващата и мислеща част на българското общество. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. Произведението на Белами беше сюрприз за мислещото човечество. ССГ (превод), II.
МИСЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съществува само в мислите; мислен, недействителен, въображаем. Оная мислима равнина, която върви все по оста на антиклиналата или по оста на синклиналата и сключва с двете бедра еднакви ъгли, се нарича осна равнина. Геол. IX кл, 67. От съществителните едни показват видими предмети, а други невидими, мислими. Т. Икономов, ЧПГ, 15.
2. Който е възможно, верятно да съществува, да се случи; възможен, предполагаем, допустим. Нито гражданската му [на Вапцаров] дейност, нито поезията му са мислими извън барутната атмосфера на съпротивителните години. П. Матев, ПОС, 48-49. За самоволно-то организирание на занаятчиите от един или друг занаят е нужно,.., щото между техните редове да има по-развити и по-подгот-вени елементи, без които не е мислима никаква инициатива. Бълг., 1902, бр. 525, 1. Едно на тоя свят е по-красиво / от всякаква мислима красота, /.. това е нежността и щедростта / в едно сърце човешко, обичливо. Бл. Димитрова, Л, 304-305.
МИСЛИМО нареч. 1. Като сказ. опред. С глагола съм обикн. в отриц. форма. Означава, че е възможно, че може да се извърши или да съществува нещо. Какъвто беше дребничък и немощен, не беше мислимо да си пробие път до трона на Огнянова, пред самия олтар. Ив. Вазов, Съч. XXII, 149. При това грамадно неравенство в числото на хората и в превъзходството на оръжията, мислимо ли беше какво-годе проти-востояние от страна на перущене? 3. Стоянов, ЗБВ III, 283. В Рим има близо триста църкви и не е мислимо да види човек всичките. К. Величков, ПССъч. III, 144.
2. Остар. Книж. Мислено. Всякой си задаваше мислимо въпрос: „Какво ли ще свари домашните си и дали ще свари някои живи?“ Праводоборски, НБО, 6.
МИСЛИТЕ Остар. Книж. Название на буквата „М“ в старобългарските азбуки.
МИСЛИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който проявава способност към задълбочено, плодотворно, обикн. философско мислене; философ. Много е трудно да се каже кое у него [у Айнщайн] се проявава в по-силна степен — научният мислител или човекът. Матем., 1965, кн. 5, 7. Поетът по призвание е и мислител и в някои от последните стихотворения на Кирила Христова се вижда стремление да вникне вътрешната смисъл на нещата. К. Величков,
ПССъч. VIII, 183-184. В това море от песенно богатство ние откриваме целия Добри Христов — човека, музиканта, художника, мислителя, родолюбеца. Ст. Грудев, ББ, 31. На тоя свят съществуват два рода гении: гении-художници, у които работи повече въображението и гении-мислители, у които работи разумът. Знан., 1875, бр. 19, 303. Оригинален мислител.
МИСЛЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до мислене, свързан е с мислене; мисловен. Мислителната дейност в процеса на наблюдението най-характерно се проявява в сравняването на наблюдаваните неща. Псих. X кл, 57. Хора, които много си напрягат мозъка (..), имат нужда от повече сън, каквото да дадат время и възможност на мислителния си орган (..) доста да си почине. Д. Фингов, Лет., 1873, 73. Тюргопоказа как человекът, роден свободен и снабден с мислителна способност,.., той ся непреривно усовершенствова. Ч, 1870, бр. 1,21. Мислителни процеси.
МИСЛЙТЕЛКА ж. Жена, която проявява способност към задълбочено, философско мислене. Само зрител, който е чел пиесата и анализа, би могъл да прецени не само колко добра актриса, но и колко тънка ми-слителка е Будевска. Ст. Грудев, АБ, 113.
МИСЛЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Остар. Мисловност. У нас мисли душата с особена дпособност, която наричат мис-лителност. И. Груев, КЛ (превод), 4.
МИСЛЙТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Мислителен, мисловен. Той [Павлов] приема съществуванието на два основни човешки типа: художественият и мис-лителският. Пр, 1953, кн. 1, 34.
МИСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до мислене, свързан е с мислене; мислителен. Вниманието му отново се възвърна към недовършените размишления,.. Той се опитваше да ги отбие, обаче мимо волята му мисловният процес продължаваше. Ем. Станев, ИК III и IV, 315. Днес,.., все още не можем да разберем механизмите, които обуславят деленето на оплодената клетка, за да завърши то със създаването на един организъм, притежаващ толкова много качества, между които и способност за мисловна дейност. Р. Рай-чев, НКД, 3. В романа на Емилян Станев има и нещо повече — това е смелият опит на автора да изнесе на преден план мислов-ното начало, философската задълбоче-ност на позициите на двамата полярни гет рои. ЛФ, 1958, бр. 37, 2. Мисловен начин. Мисловен път. Мисловна функция.
МИСЛОВЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който проявява склонност към задълбочено мислене; мислещ. Убеждения напредничави и дълбоки,.., перо силно, реч своеобразна, ум ми-словит — Холски е ценен като деятел, колко
