мисловност 515 мисля
то и като човек. Ив. Вазов, Сьч. X, 44.
МИСЛОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от мисловен. Той [Л. Стоянов] беше от онези крупни личности на епохата, които въплъщаваха духа на времето и придаваха на борбата атмосфера на мисловност и високо етично напрежение. Лит. XI кл, 252. Шишмановото съкровено верую е, че народът ни,.., ще може бързо да се възмогне и преодолее ретроградното в обществени отношения, в бит и мисловност само когато стане носител на по-висока наука и култура. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 6. Ако в историческите драми той [Добри Войников] му представя величествени картини от миналото, то това не е само от любов към историята, а е продиктувано от намерението да раздвижи народната фантазия и на-родната мисловност, та да направи сравнение с настоящепю. Г. Константинов, ПР, 16.
мйсля, -иш, мин. св. мйслйх, несв.
1. Непрех. За човек — чрез сложния процес на анализиране, съпоставяне и обобщаване на факти и явления, извършван от мозъка, имам способност да опознавам действителността, като правя изводи, умозаключения;
азсъждавам. За човека трябва дроб, за да
иша, ум, за да мисли. Д. Немиров, Б, 51. Тясната връзка между мисленето и речта се проявява в следното: ние мислим винаги чрез думи, произнасяни гласно или негласно. Псих. XI кл, 70. Преминуват няколко години и това малко същество, което не е могло нито да ходи, нито да говори, сгрява възрастен човек, учи са и мисли, жени са, създава други живи същества и умира. Знан., 1875, бр. 9, 135. Човекът трябва да са научи да мисли здраво, да работи малко, да добива много и да живее добре. Знан., 1875, бр. 1, III. Човек обича, мисли, вярва, разсъждава. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 19. Мисля в образи. А Мисля бавно. А Мисля логически. А Не мога да мисля задълбочено. А Мисля трезво. А Мисля диалектически. А Мисля трудно.
2. Непрех. Стремя се да си изясня нещо, да взема решение за нещо; размишлявам, разсъждавам, умувам, обмислям. Дълго писа Станка, дълго мисли, вълнува се, прекъсва и пак започва, но всичко, което му написа й се видя бледо, просто, неизразително. Г. Караславов, ОХ И, 414. Майчиният глас протегнато нареждаше: — Тинке, пак ти казвам. Хубаво мисли. Добро е момчето. По-добро не ще намериш. А. Каменова, ХГ, 87. Нито един от нас не бе мислил предварително по съответните проблеми. П. Илиев, ЛВ, 144. Ние оставяме сякого да мисли над тие няколко реда по своя воля. КБПМ, 49. Па са майка му подиви / къде си Гьорги да даде /и на какъв ми занаят. /Мисли майка му, намисли, / та си го даде зла-тарче. Нар. пес., СбНУ XLVI, 75. Два пъти мисли, един път режи. Послов. • Разг. Обикн.
с крат. лич. месгоим. в дат. За означаване, че действието продължава по-дълго от обичайното. — Дамяне, стига си му мислил! Най-хубавото на този свят е човек да си похапне и да си посръбне. К. Петканов, ДЧ, 179. Няма какво много да му мислиш. Нали взех чужда вълна? Ще я извлача, изпреда и ето откъде ще купим малко брашно. Г. Белев, ПЕМ, 134.
3. Непрех. и прех. Насочвам мислите си съзнателно или несъзнателно към някого или нещо. Утре тая вест [че се предава] щеше да се разчуе навсякъде, кой щеше да я повярва! Шибил малко се грижеше за това. Той бързаше и мислеше за друго. И. Йовков, GЛ, 5. Дето седне, дето стане, се царска корона му се привижда.. Властолюбие-то повече и повече го обгръща и той наздраво вече мисли за царската корона. В. Друмев, И, 14. — Въкрил бистри политика, ама мисли за годеницата — рече Трифон. Г. Караславов, ОХ I, 417. — Когато додеше нощ и тъжният лик на луната надникнеше през прозореца ми, дълго мислех по миналото. Ив. Кирилов, Ж, 89. Каквото мислиш, това и сънуваш. Погов. // Прех. и непрех. Вълнува ме, занимава ме нещо или някой, вниманието ми постоянно е насочено към него. Старият,.., гледа, подсмива се,.., избърсва мустак и дума: — О, ох на мама ергенят, гдето все за булка мисли! Чудомир, Избр. пр, 27. — Кум Милен е човек весел, /..! /— Па какъв е гостолюбен, / що ще вино да пролей! / — Ба, това ти само мислиш! / Яна укорно се смей. Елин Пелин, Съч. V, 132-133. Тежко му горко, бе джа-нъм, /комшийче либе кой либи. /..,/ в чергата легна, миела го. Нар. пес., СбВСгТ, 511.
4. Прех. и непрех. Имам мнение, становище, разбиране по някакъв въпрос; смятам, считам. Огнянов мислеше, че часът за решителна борба не беше още настанал. Ив. Вазов, Съч. XXII, 191. Всичко дойде тъй бързо и тъй неочаквано, че никой не знаеше още какво да мисли и какво да приказва. Й. Йовков, В АХ, 135. Синовете и снахите му не го слушаха покорно като някога, а правеха това, което те сами мислеха за добро. Елин Пелин, Съч. III, 25. Докога ще стоят тука? Какво мисли правителството? Г. Стаматов, Разк. I, 72. До половината на XVII столетие мислеха, че въздухът няма тежина. И. Гюзелев, РФ, 111. В страни ти чужди ще да идеш, / къде ти сочи съвестта, / света и хората да видиш /ида си търсиш там честта. / Но мислиш ли ти, рожбо мила, / че ще да имам аз покой, / кога от старост и без сила, / любезний образ спомня твой? СбДЧ, 174. Едно мисли, друго прави. Погов. Мисля, че отговорът не е точен. • Обикн. във 2 л. ед. и мн. В реторичен въпрос като вметната дума или израз. За засилване, подчертаване. — Кой, мислиш, развъди тия болести, дето сега са завладели света? Елин Пелин, Съч. II, 74-75. Тъй, срещнах аз сега на парахода, кого мис
