МИСЛЯ 516 МИСЛЯ
лите, тогавашния ни директор, достопоч-тения кир Николаос Логадис. Ст. Дичев, ЗС I, 279. — Завчера, в неделя, връщам се от черква и, какво мислиш, заварвам двамата дангалаци окъпали кучето в коритото на чешмата. Чудомир, Избр. пр, 20о.
5. Прех. Предполагам, допускам. Веселбата се започна и засили, като че от само себе си, без някой да беше я мислил и очаквал. И. Йовков, Ж 1945, 46. — Толкова хора съм видял, а такава праведна душа като тая не мислех, че има. Елин Пелин, Съч. IV, 41. — Кой мислеше, че Григоров за такава глупава причина ще се убие? Ив. Вазов, Съч. X,
13. Дошла е една бабичка / да види глава юнашка, /..: /— Главице, мила главице, / така ли е мама мислила, / кога е тебе къпала, / къпала, още кърмила. БО, 1846, бр. 11, 4. Момче отговаря: —/Кат ме питаш, Руске, / право да ти кажа: / гледаш това конче, / мислиш, че е мойто. / Ази съм го купил / за три дни на вяра. Нар. пес., СбВСт, 119. Каквото не мислиш, това те сполетява. Погов. // Като вмет. дума. За означаване на някакво допускане или почти увереност в нещо; струва ми се. Утвърждението на устава [на читалището] стана скоро — след шест месеца, мисля. Елин Пелин, Съч. IV, 142. — Кажи ми, какво, наистина ли не любиш още? — Отговори де,.. — Казах ти, мисля. Йв. Вазов, Съч. XXIV, 60.
6. Непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Имам намерение, каня се да извърша нещо; възнамерявам. Всеки ден Еньо обикаляше чифлика, дето мислеше да строи обори и плевници, да сади овошки, да реди кошери. Елин Пелин, Съч. III, 137-138. Мислим да вдигаме въстание напролет, затова съм в тоя град. Ив. Вазов, Съч. XXII, 77. Тя [лисичката] ни гледаше жално с кехлибарените си очи и макар че свиваше назад черните си кадифени уши, не съскаше и не мислеше да се съпротивлява. Ем. Станев, ЯГ, 44. Добре! Но откак свършиш университета, после какво мислиш да правиш? ИЗ 1874-1881, 1882, 80. — Йой та тебе, пиле, /пиле соколово, / нето ш'та продавам, / я най мисля, пиле, / далеч да та праша. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 29. Щото мисли мишката, котката го разваля. Послов.
7. Прех. С непряко доп. с предл. н а или крат. лич. местоим. в дат. Желая, пожелавам някому нещо. Че аз на чуждите хора гледам добро да направя, та на своите ли ще мисля нящо лошо? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 240. Председателят направо ми заяви, че ако не се застраховам за 50 хиляди лева, не съм сигурен привърженик на тяхната партия.. — Доброто ти мисля, бай Михале — ми каза, — човещина е — ще легнеш утре в земята, кой ще погледне децата ти? Г. Ка-раславов, Избр. съч. II, 313-314. — Хляба ми ядеш, магарски сине, и душманлъка ми мислиш — казва разяреният грубиян майстор и удря колкото си може с железния аршин. 3. Стоянов, ЗБВ I, 66.
8. Непрех. Разг. С предл. з а. Проявявам загриженост, грижа се за нещо или за някого. През зимата мислиш на всичкото отгоре и за проходимостта на пътищата, за дърва за общежитията, за снежните бури и за електрическия ток. Т. Монов, СЧ, 52. — Човек не мисли за себе си така, както мисли за децата си. Д. Талев, И, 180. За него беше ясно: в тая къща ще бъде вечно чакан гост и няма да мисли за утрешния ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Само добрите водители, само онези, които мислят за доброто на народите си, са предпочетени в днешното образовано време да управляват цял куп, милиони народ. Лет., 1876, 6-7. Мисли за добро, да не те слети зло. Пбслов. // В съчет. с частицата н е к а и крат. лич. местоим. в дат. м у. Търся изход от нещо, от някакво положение. — Ела ти на мое място, па ще те питам. Ама лесно ти е на тебе, журналист, щрак-щрак с апарата и готово, па народът нека му мисли. Б. Болгар, Б, 38.
9. Прех. и непрех. Разг. Безпокоя се, тревожа се за някого или нещо. — Прощавай, Елено, Райко идва вече! Прощавай и не ме мисли! Жив и здрав ще се върна. Ст. Загор-чинов, ДП, 475. — Круме — тихо каза тя и се спусна към него. — Круме, ами сега?!.. Как ще те мисля сега, Круме? — Тя искаше да сдържи вълнението си, но не успя и се разплака. X. Русев, ПЗ, 150-151. Тук [в Копривщица] беше майка му, баба Груйо вица, която го [Бенковски] мислеше всеки ден и на която той не се обаждаше с години. Л. Стоянов, Б, 43. — Що му е майка да го мисли, булка да го чака — майка и булка юнашки криле подкършват. П. Тодоров, Събр. пр II, 190. Нали си няма майчица сирака / и нийде никого на тоя свят, / пък иска му се някой да го чака/и да го мисли... Бл. Димитрова, Л, 183. Сина си миела, не миела, / а дъщерка си най-мисла: / в какви ли йора ще иде. Нар. пес., СбВСтТ, 168. — Врви, врви, чужди юнак, / за мен недей мисли — / аз ще стана мряна риба, / вода ще преплувам! Нар. пес., СбНУ XLVI, 237. Не ми стига ка-хъра, ще ти мисля катъра. Погов.
10. Разг. В повел. накл. с частиците м у, с и — за изразяване на заплаха, закана. — Капитане, имате ли тук някъде в лодката скрито оръжие? .. — Ще претърсим лодката —.. — Мисли му ако намерим... П. Вежинов, ДБ, 60. Връчи ми ръкописа си и каза с гръмовен глас: — Давам ти до четири часа срок! Ако не, мисли си! Ив. Вазов, Сьч. XIII, 11.
11. Прех. Възприемам, смятам някого или нещо погрешно за някакъв, за някой друг или нещо друго. — Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни jdидлиш за хайдуци — разсърди се Иван. Й. Йовков, ПГ, 23. —Димо, не те мислех за толкова срамежлив! К. Петканов, МЗК, 154. —Дай да си го целуна — викаше тя усмяна като прегръщаше и целуваше
