МИСЛЯ 517 МИСТЕРИОЗНО
мойто дете, което мислеше за нейно си. Превод, МС, 1883, кн. 4, 53. Като видях, че тоя старец говори с нас с голяма предпазливост, като ни мисли за преоблечени турци,.., казах му: —Дядо Генко, няма защо да се боиш от нас, тука няма никакъв турчин. Ив. Докторов, ЗД, 36. Потегли Стоян, отиде, / на висок баир Бакаджик, / отдет са пламък дигаше. / Стоян ги има юнаци, / Стоян ги мисли дружина, / пък то са биле овчери. Нар. пес., СбНУ XXVI, 115. мисля се. I. Страд. от мисля в 3, 4, 5 и 7 знач. II. Взаим. от мисля в 9 и 11 знач.
МИСЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. с предл. з а. Имам мнение, самочувствие, че съм някакъв; смятам се за някакъв (обикн. в по-добра посока). Прочее, Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. Ти за какво се мислиш, за много умен ли се мислиш, санким, та си взел хората да оправяш. Ал. Константинов, Съч. I, 245. — Той се мислеше за по-голям майстор от мене, аз пък не го смятах за нищо. Р. Стоянов, М, 10. — Накичила се, прищъпнала се с мамините чапрази, мисли се и тя вече мома. П. Тодоров, Събр. пр II, 263. Не се е мислил никога герой [охлювът], / нито за големство се е надявал, / да има в управлението пай. Хр. Радевски, Б, 49.
2. Диал. Обмислям някакво положение, чудя се хак да постъпя; умувам. — Какво си са умислил бе, побратиме, като че ти са потънали триста гемии по Дунава? Да сме се мислили на времето. 3. Стоянов, ЗБВ III, 35. Та и вийе, ко ке фатите некоя работа, да се мислите по-напред и да не бързате. СбНУ XXIV, 199. Той фати да се мислит що да праит. СбНУ XIX, 1. Добила Славка момиче. / Чуди се, Славка, мисли се / как да си рожба нарече. Нар. пес., НпР, 102.
◇ Една пуйка мислила, мислила, че умряла. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой разсъждава много по въпрос, който не заслужава толкова внимание или решаването му не зависи от него. За зрели шипки ли мислиш. Разг. Ирон. Употребява се като въпрос към някого, който се е замислил, умислил без сериозна причина. Колко е на хиляда половината ли мислиш. Разг. Ирон. Употребява се като въпрос към някого, който се е замислил, умислил без сериозна причина. Мисля като бясио куче. Разг. Никак не мисля. Мисля като куче на велики пости. Разг. Много умувам; нерешителен съм. Мисля като магаре без слама. Разг. В тежко положение съм; много съм загрижен, угрижен. Мисля като мисир през велики пости. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо. Мисля като пате в дъжд. Разг. Чувствувам се много неприятно. Мисля доброто някому. Употребява се, когато се заварят домакините на трапеза. Тъкмо когато обядваха,.., пред кръчмата изви един съвсем новичък, лъснат файтон и от него скочиха двама пълнички,., мъже. — Заповядайте! Заповядайте! Тъкмо навреме пристигате. — Доброто ви мислим — обади се с прегракналия си глас полицаят Цанко. К. Калчев, ЖП, 183. Мисля със собствената си глава; мисля с главата си. Самостоятелен съм в разсъжденията си, имам свое мнение, не се влияя от чуждото мнение. — Вие какво наричате тук нихилизъм? — запита Богдан с усмивка. — И това да мисли човек със собствената си глава? В. Геновс-ка, СГ, 56. Мисля, че всичко, що хвърчи, се яде. Разг. Ирон. Неопитен, незрял, наивен съм и не възприемам реално нещата. Не му се сърди, че прави така. Младо е още. Мисли, че всичко, що хвърчи се яде. Може да мисли колкото от едната дупка на носа си до другата. Диал. Пренебр. Много е глупав.
МИС1ЕЛ м. Спец. Гроздов сок, пресечен с алкохол. Приготвянето на прочутите вина „Малага“, „Мадейра“ и др. е свързано и с прибавка и на сгъстен гроздов сок. Сгъстените до известна степен и спиртовани до 16-18°С гроздови сокове (мистели) участвуват в състава на много медицински вина. М. Киров, ТК, 13.
— От исп. mistela ирсз фр. mistelle.
МЙСТЕР м. Остар. Книж. Мистър. В понеделник,.., мистер Недялкович си напусна работата и тръгна с нас уж да ни запознае с града. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51-52. Като помислите малко, мистер Вест, вий сами ще видите, че у нас не съществува нищо таквоз, за което биха могли да се издават закони. ССГ (превод), 139. — Ето раят! — с възхищене / рижий англичанин рече, / аз погледнах го спокойно: / — Мистер, рая знам го вече. Ив. Вазов, Съч. II, 135.
МИСТЕРИОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който съдържа в себе си някаква мистерия, тайна, загадка; тайнствен, загадъчен, странен, необясним. Настръхналите му нерви болезнено възприемаха всеки звук, сякаш беше се пренесъл в някакъв мистериозен свят, в който се откриваше неизразимата тайна на всяко нещо. Ем. Станев, ИК III и IV, 293. Тази тайнственост на нощта, тази ужасна тишина с прилетаю-щите от време на време мистериозни звукове, карат Мойше да подскача от страх. Ал. Константинов, Съч. I, 229. Недоумението на Инзова било голямо, той хванал да подозира селяните за това необяснимо и мистериозно умиране на дръвчетата. Ив. Вазов, СБП, 106-107. Скоро Хардинг забеляза отново мистериозния предмет. Това е ръка, която търси опора за залавяне. БД, 1909, бр. 1,2.
— От фр.. mystlrieux, -euse.
МИСТЕРИОЗНО. Книж. Нареч. от мистериозен; загадъчно, тайнствено, странно, необяснимо. Д ж а р о в: — Какво търсиш тук? Антонов: — Ами трябваше да те намеря, след като така мистериозно изчезна от новата си квартира. К. Кюлю-мов, ПШ, 78. Изведнаж ние навлязохме в тъм
