МИСТЕРИОЗНОСТ 518 МИСТИФИКАТОР
нина, дъждът плискаше силно .. когато драснах кибрит и запалих цигарата на моя съотечественик, той ме погледна мрачно и мистериозно, без да продума. Вече почнах да мисля най-лошото. Г. Белев, КВА, 21-22.
МИСТЕРИОЗНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. О тел. същ. от мистериозен; загадъчност, тайнственост. Работата не беше важна,.., но ние, още тъй нови и ревностни във военните работи, сами придавахме особена мистериозност на похода си. Й. Йовков, Разк. И, 93. Моят чичо,.., е личност твърде любопитна и озарена от мистериозност. У, 1911, бр. 217, 1.
МИСТЕРИЯ ж. 1. Книж. Нещо (случка, явление и др.), което е трудно обяснимо, за-гадъчно, тайнствено, странно; тайна, загадка. В началото на месец юни.., е изчезнал без следа ръкоположеният от папата български архиепископ,.. Има много предположения и тълкования на тази мистерия. Т. Жечев, БВ, 204-205. — Няма крадци! — по-спокойно вика Евтимчо. — Тогава!? — Мистерия! — шепне той. ВН, 1958, бр. 2078, 4. • Обр. Да, онова дете — пише той в дневника си — с двете хубави очи, пълни с толкова меланхолия, както вечерното небе със здрача на своята мистерия. М. Кремен, РЯ, 279.
2. Лum. Драма с религиозно съдържание, представяна през Средновековието по градските площади. Чудният стих на Хофманс-таля,.., намира своята съвършена простота и безизкуственост в тия две мистерии .., които — .. — се явяват все пак най-при-годни за сцена. Н. Лилиев, Съч. III, 245. На Григория приписват съчинението на първата християнска драма „Страждущий Христос“, която послужила като образец за средновековните мистерии. Н. Михайловс-ки, РВИ (превод), 338. Тъй малко по малко са са развили онеи духовни представления, които во Франция, подир уреждането на постоянни театри в XIV век, получили названиепю мистерии. Т. Шишков, В, 54.
3. Истор. Тайни религиозни обреди в чест на някои богове в древна Гърция, Рим и някои източни страни. Църквата беше пълна от народ, който се молеше.. Коленичилите хора, свещите, тамяна, пъстрите облекла на свещениците, обредността на тази мрачна мистерия, завещана от вековете, вдигнатите към небесата погледи.. Не това не беше по силите му. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. В древна Вавилония се устройвали същински мистерии. На тях символично представяли смъртта и възкресението на божеството. ВН, 1960, бр. 2690, 2.
— От гр. pi)CTTT|piov 'тайна, тайнство'. — Н. Михайлов-ски, Ръководство към всеобщата история (превод), 1873.
МИСТИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който вярва в свръхестествени, тайнствени сили, проявява склонност към мистика. Мистик и ясновидец като Жана д* Арк, Ивайло дълбоко вярвал, че той е оръдие на провидението и призван от него да спаси царството. Ив. Вазов, Съч. XXV, 5.
2. Последовател, привърженик на мистицизма. Възползувана от непресъхващата му жажда за четене, тя [Ана] грижливо подреждаше върху лавиците най-известните произведения на мистиците и импресионистите от западния свят. А. Гуляшки, Л, 26. Средновековни мистици.
— От гр. (loaTiKOÇ през фр. mystique.
МИСТИКА ж. 1. Филос. Религиозен възглед, според който човек постига познание чрез контактуване със свръхестествени сили; мистицизъм. Будизмът и конфуцианството наред с мистиката и заблудите са оставили дълбоки следи в нравствения мироглед, в лич-ната и обществената етика на широките народни слоеве на Азия. Ал. Гетман, ВС, 46.
2. Книж. Склонност към приемане на съществуването на свръхестествени сили и възможността да се общува с тях; мистицизъм. Бог знае какво се крие в тая непозната човешка душа, в тая обикновено толкова трезвена, почти лишена от мистика и вяра душа на днешния българин. К. Константинов, П, 15. Почна [старата] често да ходи по гробища и църкви, да се събира с разни бабички и го удари на пълна мистика. Др. Асенов, ТКНП, 265-266.
3. Прен. Книж. Загадка, загадъчност, тайнственост. Навлизахме неусетно в гъста дъбова гора. Беше Странджа,.., Странджа — от тракийските въстания, Странджа — с мистиката на своите нестинарски села. К. Константиновв, ППГ, 350. За нас, пък и за всички населяващи Европа, Индия беше мистика, призрачно минало, потънало в тъмнините на легендите, суеверията и сънищата.
А. Каменова, И, 3. Не е ни мистика, /нито измама то — / в кръвта ми, / в мене / твоят глас /звъни. Хр. Радевски, П, 124.
◇ Числова мистика. Кабалистика. Тези фантастични представи за числата довели до широко разпространение на числовата мистика и символика у халдейците. Матем., 1968, кн. 6, 12. За люлка на числовата мистика, както и на другите тайнствени науки, отдавна се приема древна Халдея. Матем., 1968, кн. 6,12.
— От гр. рисгтиса 'тайнствени обреди'.
МИСТИФИКАТОР м. Книж. Човек, който се занимава с мистификации; който извършва мистификации; измамник. Трябва да се има предвид, че наред с подлите рйз-колници и измамници на народа има и немалък брой родолюбиви избиратели и избира-телки в градовете и особено в селата, които,.., могат да станат жертва на разни демагози и мистификатори. Г. Димитров, ДОФБ, 97. Първият изкуствен език се е появил сто и петдесет години преди волапюк .. Измислил го е някакъв авантюрист и мисти-фикатор, който се подвизавал в Англия в началото на XVIII век. К, 1963, кн. 8, 37.
— От фр. mystificateur или рус. мистификатор.
