МИСТИФИКАЦИЯ 519 МИСТИЧЕН
МИСТИФИКАЦИЯ ж. 1. Книж. Съзнателно, преднамерено въвеждане в заблуда; измама, лъжа. Тези заплашителни писма изглеждали да бъдат мистификация или пък имат за цел да .. всеят ужас между населението. Пряп., 1903, бр. 25, 4. Не съм приел да бъда член в правителството и се боя, че това нещо е мистификация. С. Радев, ССБ II, 21. Той би отнел на критиката възможност да го осъжда като невежа,., да го обвинява в нелепа мистификация с публиката. К. Величков, ПССъч VIII, 109-110. Под какъв предлог се пущат тези мистификации, тези измамни-чески фалшификати на художеството [сензационните романи]? Б. Ангелов, ЛC, 298.
2. Jlumep. Приписване авторство на художествено произведение на друго лице. „На Острова на блажените“ описва живота на поетите от тоя остров и дава най-хубавите техни произведения.. Прекрасната и съвършено новата за нашата художествена литература мистификация събуждаше голям интерес у слушателите. Ив. Каранов-ски, БР, 1931, кн. 4-5, 169. В 1893 г. Славейков напечатва стихотворения, озаглавени „Шарки“ (песни), които уж превел от персийския поет Ферхад Меддахи — мистификация, каквато често се практикува от него. Г. Цанев, СИБЛ, 310. За обявената книга се носеха най-разнообразни слухове: че е някаква поетична мистификация, че е сборник от най-хубавите работи на Славейков. К. Константинов, ППГ, 176.
— От фр. mystification.
МИСТИФИЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Извършвам, правя мистификация; изопачавам. Загоров ги [Драсов и Бонев] повика в станцията, за да им предаде депешите от София.. Бонев обаче се усъмни да не би наистина някой шутош от опозицията да ги мистифицира по телеграфа. С. Радев, ССБ И, 64. Мърроу е уплашен и господарите му са уплашени, и всички в тоя свят са уплашени от себе си, затова бързат да мистифицират всяка своя измислица. Л. Дилов, МСП, 53. мисти-фицирам се страд.
— От нем. mystifizieren.
МИСТИФИЦЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от мистифицирам и от мистифицирам се.
МИСТИЦИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Религиозен възглед, според който човек постига познание чрез контактуване със свръхестествени сили; мистика. Аз не съм луд, не съм заслепен от мистицизъм като Ередиа.. Аз съзнах истината още преди да държа встъпителната си лекция в Гранада. Д. Димов, ОД, 260. Тя беше обладана само от оня възторжен мистицизъм на нелепата исихастка ерес, който сега като епидемия върлуваше из всичките класи на народа. Ив. Вазов, Съч. XV, 107. Те [мъдреците] не подозряха в него [християнството] нищо друго, освен един екзалтиран мистицизъм, който иска да замести едни богове с други. К. Величков, ПССъч. VIII, 64. С течение на времето алхимичните идеи, особено в Европа, се израждат под влияние на мистицизма, църковната схоластика и феодалния строй. Б. Илиева, КХСН, 19. Символизмът, както обяснява Ив. Радославов, е „ту модернизъм, ту спиритуализъм, ту мистицизъм“.
В. Йосифов, Избр. тв I, 23.
2. Склонност към възприемане на свръхестествени сили и възможността за общуване с тях; мистика. Селянинът и тук си е практичен и хладен, но това минало е вложило у него eapçduiua на мечтателност и мистицизъм. Й. Йовков, Разк. III, 162. Мъчи се да екове волята ù с философски умувания, с екстазни поетизации върху задгробния мир, с непрестанни загатвания за смъртта. Така той импулсира нейния мистицизъм. М. Кремен, РЯ, 322.
3. Мистика (в 3 знач.); загадка. Аз направих това, без да зная нито колко са револверите, нито кой ги е купил... Това беше за мене мистицизъм, защото никой ми не казваше и аз никога не питах. Хр. Ботев, Съч. 1929,391.
— От фр. mysticisme.
МИСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който споделя, изповядва мистицизъм; мистически. Сцени с подобни превръщания се срещат твърде често и стоят във връзка с мистичните учения за преселването на душата. Р, 1927, бр. 240-241, 3. Докато дълбоко религиозните църковни дейци, мистичните натури постигат християнското учение и морал, като обикновено влизат в конфликт с църковната организация,.., то Раковски вижоа значението и ролята само на „историческото християнство“. Т. Жечев, БВ, 146-147.
2. Който се дължи на вярата в свръхестествени сили и общуването с тях; тайнствен, загадъчен, мистически. Става ясно, че прословутата чеховска тъга, която преди се смяташе за .., абстрактна, завоалирана с някакви мистични предчувствия, е съвсем конкретна, има свои дълбоки социални корени. Т. Масалитинова, Т, 1954, кн. 2, 56. Целият исполински Балкан носи на своите плещи легендарния герой [Хаджи Димитър] и вечерта пее неговата хайдушка песен. Тук се постига онова мистично сливане на хайдутина с Балкана, за което говори Боян Пенев в статията си за Ботева, м. Николов, БР, 1931, кн. 8, 261 .Испанците имат известно сходство с русите .. И едните, и другите имат нещо неясно, мистично в душите си. Б. Шивачев, Съч. I, 16. Тя се превъ-площаваше пред мене всеки миг в по-нов образ на жена, на жената .., струваше ми се, че в онези мигове виждах с едно мистично прозрение самата същина на загадъчното същество
— жена. Г. Райчев, Избр. съч. II, 229.
3. Който е изпълнен, пропит със загадъчност, тайнственост, мистика; тайнствен, загадъчен, мистически. Беше края на юний.
