МИСТИЧЕСКИ 520 МИСТЪР
Нощта, топла, тиха и светла — една от ония балкански нощи, пълни с мистична безмълвност. Ив. Карановски, Разк. I, 161. Изгряването на месеца, тая пленителна и мистична феерия на нощта тук,.., всякога е едно радостно събитие. Й. Йовков" Разк. П, 61. Свиреше мистична арабска музика. А. Сграшимиров, Съч. V, 281. Обичам равнините ти безкрайни, /безмълвето мистично на леса. К. Христов, ПП II, 35. Своето мистично чувство човек е обличал в най-различни представи, които са отговаряли на кул-турното ниво на времето. ПН, 1932, кн. 3, 34. И както в древните религии, в душата на народа се поражда и живее една мистична обич и покло^ние към това място [Пирин планина]. Й. Йовков, Разк. III, 78.
МИСТЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Мистичен. Каноническият апокалипсис не е удовлетворял мистическите идеи на еретиците и това,.., е дало повод да са съчини такава книга, която да стои по-близо до тяхното учение. СбС, 80. Подобно на астрономията и математиката служела на халдейците преди всичко за мистически и суеверни цели. Матем., 1968, кн. 6,
12. Тя [„Поема на злото“] обработва известната легенда за грехопадението, днес вече позната и по други варианти като една източна мистическа легенда. Б. Ангелов, ЛС, 219. Той [Стамболов] говореше сякаш на невидими тълпи, безбройни.. В публиката се носеше сега един вид свещен трепет; ..; публиката гледаше със сухи очи, разширени от някакъв мистически ужас. С. Радев, ССБ И, 74. Нека фърлим мислен поглед на старото Търново и да възстановим по ску-дните му останки и предания,.., или чрез ясно-видството на една българска душа, оглъбена с мистическа любов в миналото, онова, което преди 614 години трябва да е съществувало. Йв. Вазов, Съч. XIV, 29. Введението на Йоана разкривало значението на мистическите образи, които изпълняли тази тайнствена книга, и им давало такива тълкувания, които никак не можали да се харесат на пап-ството. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 38.
МИСТЙЧЕСКИ нареч. Книж. Мистично. Българският цар отговаряше тоя път и той доста мистически, че как Мойсей бил и той предназначен да придобие обетованата за българите земя, Цариград. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 3, 237-238.
МИСГЙЧКА ж. Книж. Жена мистик. Вярвала в безсмъртието на душата. И постепенно станала мистичка. М. Кремен, РЯ,
87.
МИСТИЧНО. Книж. Нареч. от мистичен. Сивите граншпни стени, полумракът, мрачните звуци на органа и монотонната служба на латински,.., я настроиха мистично. Д. Димов, ОД, 180. Чува се даже как вощениците слабо пращят, как дълбоко въздъхне някоя бабичка или пък мистично шепнат молитва някои беззъби старешки уста. Елин Пелин, Съч. I, 68. Ти само, огън горящ в моя дух, не загасвай!/.. /ти само, обич, която мистично опасваш /моя живот, — до последния миг не умирай! Е. Багряна, СЧ, 7.
МИСТЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на мистичен. Пък и всичко наоколо, окътано в тия бели прозирни воали, добива една миражна мистичност, сякаш че са от други свят. П. Росен, ВПШ, 48. Мистичност на духа.
МИСТРАЛ м. Метеор. Силен и студен северозападен вятър по френското средиземноморско крайбрежие, който духа от сушата към морето. Към тях [местните ветрове] спадат фьонът, бората, мистралът. Местните ветрове възникват под влиянието на атмосферни процеси, които имат непериодичен характер. Геогр. VIII кл, 1965, 35-36. Ситроенът лети край зелените правоъгълници на лозята,.., край тъмните високи стени на кипарисите, издигнати срещу пристъпите на мистрала. Б. Райнов, ГН, 221.
— Фр.
МИСГРИ`ЙКА ж. Умал. от мистрия. Тръгва българинът с мистрийката и с гола душа, на гола поляна градеж да вдига. Д. Дамянов, ПИЩ, 81.
МЙСТРИС неизм., ж. О стар. Книж. Мисис; госпожа. Като очаквах с нетърпение пристигането на брата, сума мистери и мис-триси, сума леди и джентлемени бяха се събрали в този дом. Ал. Константинов, БГ, 17.
— От англ. пичЬ-ечк.
МИСТРЙЯ ж. 1. Зидарски инструмент, който представлява желязна триъгълна лопатка със заоблен връх и с дървена дръжка и служи за загребване и разстилане на хоросан или друга мазилка. Един подготвя разтвора, друг го поднася, а останалите с мистрии и маламажки в ръце довършват фината мазилка. ВН, 1959, бр. 2516, 2. Зидарите могат ся похвали с Бен Джонсона, който,.., работил с дшстрия и лопата в ръка и с книга в пазуха. Й. Груев, СП (превод), 10. Кога се прави оджак на кукя, майсторот требе да гледа да не му се изпушчи мистрията на-доле у оджакот. СбНУ IX, 133.
2.Диал. Прен. За човек, който се подмазва; мазник, подлизурко. Знам си го я каква мистрия е. СбНУ ХЬИ, 267. Арна мистрия станал. СбНУ IX, 189.
— От гр. циатрь
МИСТЪР неизм., м. Учтиво назоваване или обръщение към мъж от англоговорещите страни, което обикновено се поставя пред фа-милното име; господин. — Ще дойдете днес на обед у мистър Блеймър, нали? — бързо попита Фани. Д. Димов, ОД, 148. Мълвата за изключването на Венко бързо се разнесе из целия град. Тя достигна и до ушите на американците мистър и мисис Кларк, на които момчето бе правило услуги. Ал. Бабек, МЕ, 18.
