мисък 521 мисъл
— Англ. mister. Друга (остар) форма: м й с т е р.
МИСЪК, мн. -ци, след нисл. -ка, м. Ди-ал. Пуяк; мисир2, бибок, кургур, коркой, люран, мисирок, фют.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИСЪЛ, -та, мн. мйсли, ж. 1. Съдържание и резултат на мисловния процес (мисленето) у човека. Той гледаше пред себе си занесен, забравяше какво е казал и мрсълта му пак се връщаше към Гроздана. И. Йовков, Ж 1945, 34. Мисълта на дяда Славча зарад късмета на унуката му беше насочена на друга страна. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 115. Мисълта за малката щерка озаряваше като вътрешна светлина лицето му. Д. Талев, ЖС, 96. Отвори вратата [Бе-ловенски] и тихичко излезе навън, изпълнен с тревожни мисли по възложената му задача. К. Калчев, ЖП, 129. Обичам те, роден язик, жив израз и клик / на мисъл,
на блян, на дух пламен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 145. Напрягам мислите си. А Текат ми мислите. А Чета мислите на някого. Дълбока мисъл. Завършена мисъл. Помрачена мисъл. Тежка мисъл. II Съзнание, ум, разум, разсъдък. В неговата възбудена мисъл минаха едно по друго възпоменанията на миналото. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158. — Аз искам да съм богат, да имам чифлик.. И в прояснената мисъл на Еньо се проснаха широките ниви и ливади на Станкиния баща. Елин Пелин, Съч. III, 115. // Представа. Само косата й,.., светла и рохава като опашката на някоя звезда, той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин, Съч. I, 89.
2. Мисловният процес у човека; мислене. Левски имаше ръст среден,.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Ив. Вазов, Съч. VI, 70.
— Велико, подложи другия бакър, тоя вече прелива. Стига си мислила — от много мисъл човек се разболява! К. Петканов, МЗК,
16. Той не излизаше на полето. Прекарваше дните в съзерцание и мисъл или зает с преписване. М. Смилова, ДСВ, 266.
3. Със съгл. опред. Съвкупност от знания, умения и опит в дадена област на науката, изкуството и практиката. В публицистична-та си дейност актрисата [Будевска] освен анализите на много роли ни остави много статии и публикации, пълното откриване и проучване на които е предстояща задача на нашата театроведческа мисъл. Ст. Гру-дев, АБ, 183. Когато той [Мендел] формулирал законите на наследствеността, тогава най-висшите представители на биоло-гичната мисъл все още не могли да ги разберат. Хр. Одисеев, ТН, 27. Песталоци,.. откри нови хоризонти в областта на педагогическата мисъл. К, 1927, бр. 106, 2. Планини от съчинения на науката и творческата мисъл на всичките векове лежат пред нас в изумителното си богатство и прониквающа сила. Ив. Вазов, Съч. XII, 148. Дон Жуан е един от най-популярните и най-ярките типове, които ни е дала испанската художествена мисъл. Б. Шивачев, Съч. 1,141.
4. Начин на разбиране, виждане, преценка на нещо; мнение, становище, схващане, идея, гледище. Мисълта на Апостола е да не избързва с пренасянето на оръжие, докато не се отстрани и най-малкият риск не само на границата, но и вътре в страната. Ив. Унджиев, ВЛ, 203. Внезапно Раковски се намеси. — Уважаеми — каза той, — простете, че ще изкажа мисли, които, така да се изразя, не се схождат, не съвпадат с никое досега застъпено мнение. Ст. Дичев, ЗС I, 302. Това потвърждава за излишен път мисълта, че насърчиш ли еднаж слабото или лошото, то ще роди още по-слабо и по-лошо. Р, 1926, бр. 205, 2. Относително върху решението на източния въпрос ние сме на мисъл положително, че без бой няма да се разправят заплетените му конци. НБ, 1876, бр. 39, 152. — Пише ми бае Сава, че си на мисъл по кой факултет да ся учиш, та иска да си кажа и аз мисълта за това нечто. АНГ I, 425. Постоянно се ражда в нас мисъл, че само божествената мъдрост е могла да създаде такваз чудна система. Д. Витанов, НС (превод), 89. Вдъхновена мисъл. Прогресивна мисъл. Реакционна мисъл. Смела мисъл. Съблазнителна мисъл. Споделям мисли.
5. Намерение, желание, идея, което трябва да се осъществи; цел, замисъл. Той виждаше всички тия ужаси настръхнал, замаян, гологлав и припкаше лудешки по посока на града, с една само мисъл, оцеляла в съзнанието му — да спаси Рада. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 166. — Подир... подире разбрах, че той само си играл с мене... нямал мисъл да се жени. Г. Райчев, ЗК, 130. Искаше се и нему [на гарджето] да стане певец като славеите,.. Тая мисъл не излизаше из главата му и колкото повече то растеше, толкова по-силно вярваше, че от него ще излезе прочут певец. Св. Минков, ПК, 27. Една мисъл стоеше като закована в ума му [на Арнау-тина] — да иде, да грабне шишето с ракията и да пие. Й. Йовков, ПГ, 28. Отдавна ни занимава мисълта да понадникнем във всички наши учебници. Р, 1926, бр. 225, 4. — Имахте ли още тогаз мисъл да ме убиете? — Не, аз се чудех тогаз на вас, вярвах, че вий ще дадете на Немско мир. Ч, 1871, бр. 23, 733. • Нар.-поет. Мисъл замисля (намисля). — Мисъл си, Радо, намислих, Радо ле, / да продам, Радо, децата, Радо ле, / борчове да си изплатя. Нар. пес, СбНУ Х1ЛЧ, 134. Грозна си мисъл замисля —/как да стори, да направи, / че децата да погуби. Нар. пес., СбНУ Х1ЛЧ, 226. Грозна мисъл. Жестока мисъл. Лоша мисъл.
6. Разг. Грижа, тревога за някого или за нещо. Шумният общ разговор, в който между другото се изповядваше какъв е и откъде е, отвлече Гергин от мислите му и му по-действува успокоително. Ем. Манов, ДСР, 454. Кръстевица се поболя от отчаяние,
