мит1 522 МИТАР
от мъка и от мисъл за Станка. Как ще я омъжат сега? За кого? Г. Караславов, ОХ I, 392. Аз със своите си глупавини и на тебе докарах мисъл и жалост. В. Друмев, И, 8. Тъжи, жали бедна майка, / сълзи рони и се вайка, / че самичка е остала, / сън от мисъл не заспала. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 152. Тежка мисъл. • Нар.-поет. Мисъл мисля. Като влезеш да цалуваш на царя краката,.., ръката .. А той ще ти рече: — Изпрай са, чадо, до мен, че имам мисъл да мисля. Нар. прик., СбНУ III, 174.
7. Остар. Книж. Значение, смисъл. Хората, мой брайно, не са говеда, нито папагали, за да им говорите думи без мисли. Л. Караве-лов и Хр. Ботев, ЗК, 26. Той учеше децата, като показваше на едни значението на буквите, като обясняваше на други мисълта на писаното. Р. Каролев, УБЧИ, 20. В тях [в грамотите],.., има няколко думи и изречения, на които не се разумява добре мисълта. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 16.
О Крилата мисъл. Книж. Идея, мисъл на известна личност, получила голяма популярност, често девиз на социална група или народ. На гранитния пиедестал блести надпис — крилатата мисъл на легендарния Гоце Делчев: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите.“ ВН, 1955, бр. 183, 1. Събирам си / събера си мислите. Съсредоточавам се, за да обмисля добре нещо или да го разбера. Всичко беше така неочаквано, че той [Стан] нямаше време да се опомни, да събере мислите си. Г. Райчев, Избр. съч. I, 134. Юрталана гледаше малкото листче [телеграмата] като гръмнат и се мъчеше да си събере миислите, за да види какво трябва да прави. Г. Караславов, С, 186. Турям си / туря си (турвам си / турна си) някаква мисъл. Диал. Почвам да се безпокоя, да се тревожа за нещо, да си представям някаква опасност, нещастие, нещо опасно. Ама не е хубаво, кога човек си тури мисъл на сърцето. И. Йовков, Разк. III, 41.
МИТ1, митът, мита, мн. митове и (остар.) мити, след числ. мйта, м. l.Литер. Старинно народно предание за произхода на света, природни явления, за богове, свърхес-тествени съществва, велика личност или историческо събитие; легенда. Спомням си древния мит за земята Хея, която станала жена на небето Уран и родила най-напред страшните сторъки и многоглави исполини. Н. Стефанова, РП, 87. Тук [в Ифигения] Гьоте посяга отново към фабула от традицията, към мита, разработен още от Еврипид. М. Арнаудов, Г, 35. Гръцките трагически писатели са черпели сюжети за трагедиите си от легендите (митовете), хероични и религиозни. Ив. Стефанов, БР, 1931, кн. 4-5, 143. Tue риби, които държат земята от восток до запад, както са види, не случайно приличат на знаменитите китове, на които, по римското народно предание, стои сичката земя. Тоя богомилски мит на секи случай е любопитен за нашия древни епос. СоС, 82. Със сичките почти забележителни местности на древна Гърция свързани били поетически мити. Н. Михайловски, РВИ (превод), 51.
2. Прен. Измислица, легенда, басня. Разсеян е в прах и последният мит на фашистките самохвалковци за непристъпността на Атлантическия вал. В. Коларов, ПХ, 640. Митът за непобедимостта на хитлеристкото чудо бе развенчан, за да блесне с цялата си внушител-ност силата на народите. ВН, 1959, бр. 2399, 1.
— От гр. püxoç през фр. mythe.
МИТ2 м. Остар. Мито. Кметовете събраха цяло село и кой плати мит, пуснаха го. БДн, СбПер п II, 39.
МИТ3, митът, мита, мн. няма, м. Ветер. Инфекциозна болест по конете, причинена от стрептококови вируси, при която челюстите отичат и от носа текат секрета. От мит боледуват младите коне. Температура, челюстите им отичат. Н. Каралиева, H, 115.
— От рус. мыт.
МИГАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Миткам. Който учител все мита и çe скита, той е неспокоен, немирен учител. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 69. Оттук [от мързелуване] са ся развъдили и ония никакви души — под-лизурките, които ся облизват и митат около имотните и силните. Лет., 1873,248.
МЙТАНЕ ср. Остар. и диал. Миткане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИТАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Рел. Според евангелието — лице, което е събирало данъците в Юдея. — Чада мои, книжници и фарисеи, митари и садукеи, философи и историци,.., археолози и богослови,.., слушайте приказанията ми и изпълнете желанията ми! Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 228. За евангелиста Матея твърде малко знаем,.. Преди да ся призове от Христа беше митар. КТЕМ, 4. Митарите бяха человеци, отредени от римското правителство да събират данъците от юдейския народ. КТЕМ, 77. Ако да имах имотството на тоя богат началник на митарите Зекхея, бих казал на Филаретова:
— Ето половината от имането ми, нека е твое. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 558-559.
2. Прен. Грешник. — Хей, Василе! — извика той. — Влизай, човече. Какво стоиш там като митаря в храма божи! Раковски също се взря в преддверието. Не сетил как,.., Васил пристъпи. Сг. Дичев, ЗСI, 434-435. Ако ли не послуша и них, кажи на церквата и ако не послуша и церквата, имай го като за язичник и митар. Н. Рилски, НЗ (превод), 38.
3. Остар. Митничар. Аз разгърнах джамадан-чето и той прегледа всичко с вниманието на един пруски митар. Ив. Вазов, Съч. VII, 146. В Оршова австрийските митари (..) ни прегледаха вещите. СПл, 1876, бр. 6,23.
