МИТАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Митнически; митарски. В 1834 л. [Прусия] заключи с някои германски владения митарен съюз по който ся двигнаха между тях митарствата. ВИ, 196.
митинг
523
МИТАРЕН
МИТАРНИЦА ж. Остар. Митница. Тук не беше онази пипкавост, с която са отличават турските и ромънските чиновници на митарницата. СПл, 1876, бр. 6, 23. Ние не можеме да измериме с митарските цифри количеството на употребената стока, защото една значителна част каве са внася и без знанието на митарниците. Знан., 1875, бр. 12, 188. Колкото повече растеше, толкова повече му ся вслаждаше да обира, да краде, да прекрива стоки от митарницата. Й. Груевв, СП (превод), 63.
МИТАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Митнически; митарен. Датчанете пият повече каве, нежели ингелизете, защото в Дания на три човека са пада по една ока, а в Англия (в 1832) само по една литра и 50 драма. В германския митарски съюз (дето митото е много по-голямо) — 3 литри. Знан., 1875, бр. 12, 188. Уничтожиха (..) митарските закони, които .. налагали тяжко мито на житата, что ся докарваха отвън. ВИ, 193. И сега англичанете разпращат много фаянсова стока по цял свят, без да ги е грижа еще и от големите митарски данъци, с които е натоварена тая тяхна стока. Й. Груев, СП (превод), 78.
МИТАРСТВЕН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прил. от митарство2; митнически. Туй равенство на състоянието [на църковните стежания] е таквози, щото предметите, които са предопределени за богослужението на немюсюлманските вероизповедания са освободени от митарствените даждия както и предметите, които са посветени на мюсюлманското вероизповедание. ДЗОИI (превод), 47.
МИТАРСТВО1, мн. -а, cp. 1. Тел. Мъчение, изпитание, през което трябва да мине душата, за да достигне вечно блаженство, за да се спаси. Така също са изрисувани с фрески вън-кашните стени [на църквата].. Тука е и раят с Адама и Ева, и пъкълът с пламъците, митарствата и впюрото пришествие. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Митарствата са според греховете на хората. Те са много. Т. Влайков, Пр I, 179. Има .. всичките митарства с дяволето им, има всичките муки на грешните, има ад .. и други подобни, които са вън от рай и затова и они всичките са вън от церквата изобра-жени, като че са вън от рай и отлучени от праведните. Н. Рилски, ОМР, 77-78.
2. Обикн. мн. Прен. Изпитания, трудности, пречки, които трябва да се преодолеят, за да се постигне нещо. — Не ща да повтарям всекиму отделно страшните си митарства на отиване и на връщане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 77. За да получи някой [от лозарите] пръчки, трябва да мине през куп митарства, да изгуби няколко дни с тичане до разсадника и обратно. Пряп., 1903, бр. 81, 3. Единствената моя цел., е била да покажа .., като какви хора са били нашите бунтовници, през какви митарства са преминали mue, докато са откажат от съществую-щия комерческо-занаятчийски кодекс и предпочетат бунтовничеството. 3. Стоянов, ЗБВ I, 16. Дали е дарен някой или не, за да върши работите си що-годе добре, той трябва да мине през разни митарства. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 46.
МИТАРСТВО2, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Митница. Главни градове в Сибир .. В Омска област: Омск,.. Петропавловск, на река Ишим, главна крепост на военната ишимска линия с митарство. Ив. Богоров, ВГД (превод), 237. Тук [в Рига] има императорски дворец, биржа, митарство, арсенал, различни фабрики и учебни заведения. Г. Икономов, КЗ, 74. В 1834 г. [Прусия] заключи с някои германски владения митарен съюз (..), по който се двигнаха между тях митарствата. ВИ, 196.
2. Мито. От островите на Балтийско море са най-главни: Зеландия .. и Елзенер,.., морско пристанище, дето всичките заминувани кораби през там плащат митарство на датчанския крал. Ив. Богоров, КГ, 98. Лау-енбург, у десния бряг на Елба. В него се събира митарството от корабите, които ходят и заминуват по Елба. Ив. Богоров, ВГД (превод), 120-121.
МИТЕ, мн. няма, ср. Диал. Миене. Умий си, Керо, очите, / туй ща ти й, Керо, мите-то. Нар. пес., СбНУ XXV, 131. Тоз сапун е за мите. Т. Панчев, РБЯд, 209. Откога си се замила. То не бе мите, не бе чудо.
МИТЕ частица. Диал. Недей. Я Мила си ни [на братята си] думаше: / — Мите Димитра носете, / Димитра в гора зелена, /.. / но Димитра отнесете/на Димитрови егре-ци. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 44-45.
МИТЕЛ м. Печат. Печатарски шрифт, среден между улцер и терция, с големина на буквите 14 пункта. Ножовете са приспособени да обрязват редовете по френската типографска система на Дидо, съгласно която: .. 14 пункта (мител) са равни на 5,264 мм. Г. Върбанов и др., HT, 169.
— Нем. Mittel 'среден'.
МЙТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За който се взема мито; обмитен. Противоп. безмитен. Митни стоки. Митни тарифи.
2. Остар. Митнически. Кога стигнахме на върха на голата могила, при митната стража, на изток се отвори един дълбок, длъгнест дол. Ив. Вазов, Съч. XVI, 94. Всичките други данъци от какъв и да бъдат вид ще ся унищожат,.. Тези права ще ся предразподелят по границите на митни-те(..) власти. ДЗ, 1868, бр. 10, 39.
МИТИНГ и (разг.) митйнг м. Публично
