МЙТЙНГАДЖИЙСКИ 524 МИТКАМ
масово събрание с оратори, обикн. на открито и по повод на важни обществени и политически събития. Митинги почнаха да стават всяка неделя, превръщайки се тук-пише в демонстрации по улицата. С. Радев, ССБ I, 178. По време на Пълномощията и аз съм вземал участие в някои митинги срещу консерваторите. Т. Влайков, Съч. III, 60. Въпреки съществуващото още в страната военно положение, той наскоро провежда митинг сред пернишките рудничари. Ст. Благоева, ГД, 81. Навсякъде се устройваха митинги, гласуваха се бойки резолюции, тълпите шумно демонстрираха, въпреки че това им беше забранено. М. Кремен, РЯ, 211. Многохиляден митинг. Общоградски митинг. Протестен митинг. Траурен митинг. Тържествен митинг.
— От англ. meeting. — В-к Стара планина, 1876, бр. 29,114.
МИТИНГАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Разг. Неодобр. Който се отнася до ми-тингаджия. Навред те [буржоазните партии] се срещат и ще се срещат с работнически маси, които трябва да печелят за избиратели и за свой митингаджийски калабалък. Г. Георгиев, Избр. пр, 429. Целият събор като че се сби в топка, заприлича на митингаджийско сборище и забръмча капю рояк разсърдени пчели. Н. Попфилипов, PЛ, 145.
МИТИНГ АДЖИЯ, мн. -ии, м. 1. Участник в митинг. Митингаджиите със завист и злоба гледаха на нещастната сватба. Ив. Вазов, Съч. VII, 102. Отвъд .. намусено сма-хмузва легендарно опашатия си кон някой старши стражарин, като да се хвърля върху тълпа български митингаджии. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 380.
2. Разг. Неодобр. Човек, който участвува в митинги заради външната изява, заради показността и вдигането на шум; ураджия, лозунгад-жия.
МИТИРЕЕНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от митирея се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИТИРЕЯ СЕ, -ееш се, несв., непрех. Диал. За животно или птица — сменям перата или козината си.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който се отнася до мит1, свързан е с мит1; митически. Митичен сюжет. Митични елементи. // Който съществува само в митовете; измислен, недействителен. А между колоните светнаха бронзовите шини на една колесница, изкована от ръката на изтънчен майстор. Жълта броня, сребърни синджири, образи на митични птици от ковано злато. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.
2. Легендарен, приказен; митически. Слизаме към голямата гробница на Атридите.. Един изумителен камен свод, висок няколко десетки метра,.., виси без колони и без прозорци и обгръща тоя мавзолей, дето са лежали някога митичните царе на Арголи-да. К. Константинов, ПЗ, 210. // Божествен, свръхестествен. По-важно е друго: тази борба ме увлече.. За първи път аз почувствувах у себе си нещо от митичното могъщество на Зевса, на въоръжения с науката човек. Н. Хайтов, ПП, 64. Аз нямам силата митична на Антея, / ала докосна ли те, почвам да живея! А. Муратов, ХД, 136.
МИТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Митичен. Сводът на баните [в Помпей] е покрит с прелестни изваяния (..) на амурче-та, а стените с атласи и други митически същества. Ив. Вазов, Съч. XVII, 133. Това, що човек е изживял в допирането си до природата, посред вечното движение на природните явления, това той е изказал художествено в баладата или митическата поема. Б. Ангелов, ЛС, 37. — Поезията винаги е влияела на човека. Не случайно елините са приписвали на поетите (на истинските, на големите) митически възможности. П. Матев, ПОС, 96. Кога в ярък набег ще премине / красотата с кръщелен огън / и над теб, моя прадядовина, / и над твоя митически сън. Н. Марангозов НПС, 127. На първо място между митическите герои у гърците занимавал Гер-кулес и Тезей. Н. Михайловски РВИ (превод), 56. Митически образ.
О Митически песни. Фолкл. Вид народни песни, в които образно и по фантастичен начин се отразяват наивни вярвания и възгледи за природни явления, за прояви в човешкия живот. Митическите песни,.., са ударили печат на поквара върху християнските. П. П. Славейков, Събр. съч VI (2), 24. Митическите песни са доста разнообразни: за вграждания, за вили, самовили, за змейове и змеици, за хали и лами.
МИТИЧЕСКИ. Нареч. от прил. митически; чрез, с помощта на мит1, като в мит1- Поради силно развит атавизъм [хората] преживяват вярванията си от детинството на човечеството, когато човек си е обяснявал природните явления митически. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 144.
МИТКАЛО, (рядко) мн. -а, ср. Разг. Неодобр. Човек, който митка, скита, ходи насам-натам. Знаеш ли, че го видях вчера на другия край на града. Ей, голямо миткало е!
МИТКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Неодобр. 1. Ходя непрекъснато, на много места, не се спирам; скитам. — Не, аз пък мисля друго — отвърна ядосано овчарят: — ще го вържа, нека гладува до утре, да запомни, че който митка по гората, спи гладен. Г. Райчев, В, 18. По-лесно е да се каже къде не ходи, отколкото къде митка. Г. Краев, Ч, 231. Тоя Балабанов ми са не ха-есва! Токо митка из кьошетата, токо хо-и нагоре-надоле по канцелариите. С, 1872, бр. 33, 264. Ой та тебя, царю, цар Мурате, / каква е тази мъка от турци, / защо миткат из Приляп града / да им колим агнета
