МЙТКАМ СЕ 525 МЙТНИЧЕСКИ
гергьовски. Нар. пес., СбНУ XXVI, 155.
2. Имам интимни връзки с много мъже (жени); развратнича, хойкам. — Всяка разпът-ница може да митка с тоя, с оня и накрая да си избере едного за прикритие, за жертва. Б. Болгар, Б, 89. Понякога си виках: да беше се и онази, моята, разтурила от немотия, сигурно бих й простил. Ама не миткаше от немотия, кучката му с кучка. Б. Райнов, МН, 101. — Началникът е неин човек... Тя и с него митка. И. Стоянов, ПД, 45. митка се безл. След първата любов онова, що се разнася на здрави крака и с което се митка по улиците на живота, не е вече сърце, а твърде обикновено парче месо. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 151.
МЙТКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. За животно — галя се, подмилквам се; умилк-вам се. Току се миткат како некоя лисица. СбНУ IV, 248. Конъо му свършел, клоците да маат на него. Арно, ама и проклетио волк, бидейки итър, никако не му се дааше да го удари и се му одеше от кай глаата, лежеше и као да му се миткаше. Нар. прик., СбНУ X, 160.
МЙТКАНЕ1, мн. -та, ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от миткам и от митка се; скитане. — А пък аз едва през караулната служба сполучвам да се наспя — заяви фаб-рикантският син. — Не ми остава време от миткане. Ив. Хаджимарчев, ОК, 199. Той [Гроздан] привикна на това миткане от селото до града. Г. Караславов, ОХ II, 634. — Знам я... Как добре я знам аз!... Затова съм дошъл при тебе, Цецо... Ако тя почне да ши-калкави, да има свидетели за мръсния й нрав, за миткането й. Б. Болгар, Б, 121.
МИТКАНЕ2, мн. -та, ср. Диал. Отгл. същ. от миткам се; подмилкване, умилкване.
МИТКАЧ, м. Разг. Неодобр. 1. Мъж, който митка, скита, ходи насам-натам; миткало. Тоя човек навярно си имаше и близки, сигурно беше ценен в службата си на подслушван, миткач и доносник. Т. Харманджи-ев, КВ, 21. — Културно-просвещникът да излезе.. Да ни държи беседа за морала и новите отношения!.. — Буржоазна издънка.. Миткач! Ст. Даскалов, СД, 459.
2. Мъж, който има връзки с много жени. Беше им смешно, че безпробирният миткач по чужди жени ревнува младата хубавичка учителка от доктор Атанасов. Т. Харманджиев, КВ, 298.
МИТЛЙВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да митка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИТЛЙВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който обича да се подмилква, умилква.
— От А. Дювернуа, Словарь болгарского яэика, 1885.
МИГЛОСВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Неодобр. Миткам. Човек няма да стане от това момче. По цял ден митлосва из селото.
МИТЛОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от митлосвам.
МИТНИЦА ж. 1. Държавно учреждение, което упражнява контрол над внасяни от чужбина или изнасяни за чужбина стоки, като ги облага с мито. Първият,.., се завъртя малко в София,..- и се върна пак в Одеса, зае някаква служба при тамошната митница. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 131. Там постъпи [Нончо] като оценител в митницата и на тая длъжност го завари освобождението на Добруджа. А. Гуляшки, СВ, 27.
2. Сградата, в която се помещава това учреждение. Венко и Начко бяха застанали пред входа на митницата. Край тях непрестанно минаваха пътници, чиито куфари бяха вече прегледани. Ал. Бабек, МЕ, 44. Едва когато влакът затрополя по железния мост над Сава,.., и след две-три минути спряхме пред първата австрийска митница, аз се почувствувах наистина в чужбина. К. Константинов, ППГ, 202.
МИТНИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Служител в митница. От парахода слезе с два куфара в ръце един млад човек,.. Посрещнаха го митничарите: един инспектор с руска войнишка шапка и един стражар. А. Каралийчев, ПГ, 182. — Трябва да иъдем много благоразумни, струва ми се, че забелязах няколко митничари, които отблизо ме следиха. БД, 1909, бр. 22, 3. — Дълги години бях митничар и знам какви са митническите разпоредби. Я. Антов, СбХС, 333. На другия тезгях един черничък, кокалест митничар проверяваше багажите. Ст. Дичев, ЗСII, 64.
МИТНИЧАРКА ж. Жена митничар.
МИТНИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до митничар. Чорни знаеше, че ако Юрдекът обискира някого, това ще бъде повече и от митничарски обиск. П. Вежинов, НС, 258. Митничарска проверка.
МИТНИЧАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие и служба на митничар. През време на митничарството си той [Нончо] се научи да играе шах. А. Гуляшки, СВ, 27.
МЙТНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Митнически; митнички, митнишки. Митничните стражари първи разбрали, че те бягат и открили по тях честа стрелба. А. Сграшимиров, А, 326. При митничния пункт гореше стражен огън. А. Сграшимиров, К, 3. Безсребърен друмник, с измачкана раница, / седя в този сънен локал / и моята будна печал /стои като митнична стража на граница / и всяка наслада, и всяка мечта / облага с високи, жестоки мита. Хр. Смирненс-ки, Съч. II, 189.
МЙТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до митница. В малко долче спираме пред голяма двуетажна сграда. Това е граничен и митнически пункт. Г. Караславов, Избр. съч. III, 206. Между впрочем, докато корабът още се движеше, на борда му на няколко пъти прилепваха моторници и по въжената стълба доста куражлийски
