Page:RBE Tom9.djvu/526

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МЙТНИЧКА 526 МИТОГЕНЕТЙЧЕН

се изкачиха паспортните, здравните и митническите власти. П. Вежинов, ДМ, 29. От двете му [на чиновника] страни наредени стройно,.., стояха по един ред хубавци, митнически служители. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3. При него непрекъснато се точеха за справки всевъзможни търговци, доставчици, посредници и предприемачи. Търсеха приемателни протоколи, носеха фактури и митнически декларации. Д. Налфов, Йзбр. разк., 229-230. Митнически контрол. Митнически преглед. Митническа политика. Митнически разпоредби. Митнически ограничения.

О Митническа тарифа. Финанс. Съвкупност от узаконени мита в дадена страна, систематизирани и подредени. Днешното правителство е внесло в Народното събрание законопроект за обща митническа тарифа, който ще послужи за основа на бъдещите търговски договори с другите страни. Г. Георгиев, Избр. пр, 247. За да увеличи финансовите източници на страната, той [Каравелов] почна да приготовлява една митническа тарифа. С. Радев, ССБ I, 207.

МИТНИЧКА. Разг. Умал. от митница (във 2 знач.). Спряхме до митничката край пътя. Д На това място имаше една митнич-ка, а сега гледай каква внушителна сграда са построили.

МЙТНИЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Митнически; митничен, митнишки. Щом излязъл на сръбския бряг, той [Ала-вантич] с поменатите трима другари отишъл в караулното помещение на митничката стража, представил се на стражарите за нов комендант. Бълг., 1902, бр. 466, 2.

МИТНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Митнически; митничен, митнички. Пътниците са длъжни, веднага след пристигането си в митниците, митнишките клонове или пропусквателните пунктове, да представят на митнишките служители багажите, които носят със себе си. ОФ, 1949, бр. 1498, 2. Мъчнотиите от новите условия предстоят да се изравнят с бъдащите наредби на митнишката власт. Пряп., 1903, бр. 87, 1. Едничкото нещо в стаята на тримата митнишки стражари в Али Анифе,.., бяха петте iuiu шестте големи старовремски сабли. И. Йовков, ПК, 176.

МИТО, мн. мита, ср. 1. Финанс. Налог, който се събира върху стоки, внасяни от чужбина или изнасяни в чужбина. Голяма част от донесената му в Чикаго стока стои още в митницата. Няма средства да я изтегли искат му безбожно мито. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн.4, 44-45. Вътрешната търговия на Франция срещала големи пречки от феодалното устройство на държавата. Най-голяма пречка съставлявали вътрешните мита, които се събирали на границите на отделните провинции. Ист. X кл, 1951, 11. Търговията в Турция не може да прави конкуренция със систематическото разбойничество на правителството,.., при баснословните мита и даноци връз произведенията на страната. Хр. Ботев, Съч. 1929, 172. Подбудени от завист, няколко първи цариградски търговци,.., забраха да притесняват българските търговци в Цариград и Солун и да им зимат без мяра мито. Д. Войников, КБИ, 86. Има един запретен вид търговия, която носи название контрабанда и която се занимава с прекарването през границите запретени стоки, т.е. без да плаща определеното за нея мито. Знан., 1875, бр. 2, 29. Никой си не йе понел йимането на тойе свет. Някои отговарят: „Защо йе скъпо митото“. Пос-лов., СбНУ XXV, 26. Д Определям мито. Д Плащам мито. Д Облагам с мито. А Освобо-жавам от мито. Д Вносно мито. Износно мито. Високо мито. Ниско мито.

2. Остар. Такса. Стигал чак у Цариград при патриката и цара. Ама пашата даде мито на патриката и цара, та коги попа иде там, они му кажат: „Царство му е, воля му е“. Нар. прик., СбНУ ХЬ1, 454. Стоене, Стоене, ти дюлбер кеяя, ../ ти дюлбер, ти гюзел, тебе наредил, /../ тебе, та па мене, митото да берем. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1,329.

О Съдебно мито. Остар. Такса, разноски по водене на дело. От исковите молби за издаване заповед за плащане по парични вземания или за изпразване на наети помещения (..), се взема съдебно мито на общо основание. Хр. Даалиев, ТИ А, 143. Съдебните мита ся земат от молбите за иск, от отзивите, от задочните решения и от въззивните жалби. ВП, 141.

МИТОГЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Само в съчет.: митогенни лъчи. Спец. Ултравиолетови лъчи с ниска интензивност, които възникват като страничен продукт, най-често при ферментационни процеси, в тъканите и организмите и стимулират митозата, а и някои други биохимични процеси. Историята на биолуминесценция на свръхслабите светения започва с откриването от А. Г. Гурвич (..) на така наречените митогенни лъчи. Вселена 69, 298. В обсега на стимулационните агенти подведох физически въздействия температурни, механически, както^ и изобщо на лъчистоенергетичните въздействия електрични, рентгенови и митогенни лъчи. Пр, 1953, кн. 1,15.

МИТОГЕНЕТЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: митогенетични лъчи. Спец. Митогенен. При редица опити върху митогенетичните лъчи,.., професорът от Ленинградския университет Б. П. Токин установил през 1928 г., че когато лукът се стрие на кашица, той изпуска някакви вещества, които действуват на разстояние и са извънредно убийствени за дрождевите клетки. Пр, 1953, кн.1, 51. Отдава се значение [за растежа] и на установените от Гурвич т. нар. митогенетични лъчи. Б. Кърджиев, ОП А, 314.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл