Page:RBE Tom9.djvu/527

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МИТОЗА 527 МИТОЛОГИЯ

МИТОЗА ж. Биол. Най-разпространеният начин на възпроизвеждане на клетките, при който настъпва равно разпределение на генетичния материал между дъщерните клетки и приемственост между хромозомите в ред поколения; непряко деление на клетките, кариокенеза. Деленето на клетките става по два начина: непряко или чрез ми-тоза (кариокенеза) и пряко делене чрез амитоза. Р. Райчев, НКД, 14. Понякога при митотичното делене се наблюдава твърде интересно явление: в делящата се клетка се образуват не два, а три пъти повече полюса, поради което говорим за многопо-люсни митози. Р. Райчев, НКД, 16. Съществува пряко (просто) деление на клетката амитоза, и непряко (сложно) деление, известно под наименованието митоза. Ал. Гюровски, АЧ, 25. При клетките, които имат способността да се делят, най-ярка негова [на функционалното увреждане] проява е забавянето на деленето: ми-тозата започва не в съответното време, а след известен период. Вселена 69, 269.

— От лат. mitosis.

МИТОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по митология. Той [Ив. Шишманов] все по-усърдно въприема сравнително-историчес-кия метод при изучаване на фолклорните явления; отхвърля както схващанията на митолозите, така и на онези, които гледали на фолклора като нещо неизменно или обусловено от биологически предпоставки. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 10. Родопското наречие е и доста богато с думи,.. С една реч, историкът, филологът, митологът при добри изследвания би намерили богат материал от него. Ст. Шишков, ЖБ, 18.

МИТОЛОГИЗЙРАМ, -аш, несв. и св., прех., Книж. Обяснявам обществените противоречия и взаимоотношенията между хората чрез наивни митологически представи за зависимостта на човешкия живот от намесата на богове или други свръхестествени същества и сили. [Пракултурният човек] като не е знаел, че гръмотевицата е електричество или че човек произлиза от маймуната, е умеел да вижда света в образи, да го митологизира. Р, 1925, бр. 192, 2. мито-логизирам се страд.

МИТОЛОГИЗЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от митологизирам и от митологи-зирам се; митологизъм. В „Илиадата“ е обичайно митологизирането на противоречията между личности и народи.

МИТОЛОГИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Литер. Обясняване на обществените противоречия и взаимоотношенията между хората чрез митологически представи за зависимостта на човешкия живот от намесата на богове или други свръхестествени същества и сили; мито-логизиране. Митологизмът е характерен за древногръцката литература.

МИТОЛОГИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до митология; митологически. Рибарите живеят в една пещера с размърдани камъни, сякаш е построена от митологичните циклопи. А. Каралийчев, НЗ, 211. Други [индийски храмове] представляват пирамида, отрупана с фигури. Наоколо се виждат езера, обелиски, колонади с огромни слонове, сфинксове, а по стените хиляди митологични фигури. А. Каменова, И, 19. Митологични същества. Митологичен сюжет. Митологични произведения.

МИТОЛОГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до митология; митологичен. Когато вечерта завесата, изписана с митологически божества,.., се вдигна, Хилковото сърце затрепера. Ив. Вазов, Съч. XII, 189. Чудно ли е, че митологичес-кият свят е бил такъв изобилен извор на вдъхновение за поезията? К. Величков, ПССъч. III, 45. Аз й разправих поверието, че има млади женски същества, половин девойки, половин риби,.. Право да ти кажа казах аз след краткия митологически очерк, и сега,.., захванах да се питам, дали и ти не си от тях? Н. Попфилипов, РЛ, 77. Именно Пиндар и Есхил са говорили за него. Според тях Орфей е повече митоло-гическо, отколкото историческо лице. ДЗ, 1867, бр. 2, 8. Друга вехтозаветна личност на лъжовните книги,.., е бил царят Соломон. На неговото име са биле изградени множество митологически разказе и у древния Восток,.., и у нас, славянете. СбС, 75-76. Литературна преработка на митологически разказ. Митологическа легенда.

О Митологическа школа. Литер. Теория във фолклористиката и литературознанието, която изхожда от философията на романтизма и разглежда митовете като основа на народното творчество. Като излага основните положения на митологическата школа на братя Грим,.., Шишманов подчертава, че „ни една от тия хипотези не може да претендира за себе си изключителната истина.“ Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 10.

МИТОЛОГИЯ ж. 1. Съвкупността от митове, съществували у даден народ като устно народно творчество. За Хораций астрологията и митологията не са за вярване, но са поетически език, в който той облича и украсява мислите си. БР, 1931, кн. 3, 92. Само това небе е могло да даде рождение на суровата митология скандинавска. Ив. Вазов, Съч. XVI, 175. Личните техни [на самодивите] черти,.., представят близки успоредици с нимфите —.. — от гръко-римс-ката митология. Б. Ангелов, ЛС, 38. Митологията, която е била облечена в живи образе, е проживяла цели столетия, а оная идея, която е накарала ората да създадат тие образе, е била заборавена още в най-старите времена. Знан., 1875, бр. 11, 171. От славянската митология се вижда, че славените не обединяваха, а раздробяваха понятието за

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл