Page:RBE Tom9.djvu/528

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


МИТОТЙЧЕН 528 МИТРАЛЬОЗА

божеството. Т. Шишков, ИБН, 186.

2. Само ед. Дял от фолклористиката, който изучава митовете. Сравнителната митология доказва, не те [самодивите и самовили-те] някога са били добри божества, светли духове. М. Дринов, ППБН, 76. Появила са особна наука, тъй наричаната граматика, под която разумявали не само знаянето на езика, но заедно с него и критиката, археологията (..) и митологията. Н. Михайловски, РВИ (превод), 183. Ний смело можем да го наречем, че то (Родопското) е едничкото опазено донегде в старата си форма наречие, от което много нерешени или криво претълкува-ни въпроси в историята, географията, филологията и митологията ни, частно българска и еьобще славянска, ще добият истинското си осветление. Сг. Шишков, ЖБ, 13.

— Ив. Богоров, Всеоб1ца география за децата (превод), 1843, с. 406.

МИТОТЙЧЕН,-чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Който е свързан, отнася се до митоза. Допуща се (напр, за уретана), че се потиска синтезата на нуклеопротеидите и с това митотичната активност на клетките. Л. Томов и др., СВВМ, 174. Деленето на клетките става по два начина: .. Много по-голямо значение има митотично-то делене. Р. Райчев, НКД, 14. Косвената, наречена митотична или генетична клетъчна смърт, настъпва при сравнително по-ниски дози, след като облъчената клетка е преминала през една или няколко митози, т.е. загива не тя самата, а нейните потомци. Вселена 69, 269. В базалния, цилиндричния слой на епитела клеткшпе могат да се делят по митотичен начин. Б. Кърджиев, ОП А, 311.

МИТОТЙЧНО. Биол. Нареч. от митотичен; чрез, с помощта на митоза. Деленето на клетките става преди всичко и главно митотично. Б. Кърджиев, ОП А, 325.

МИТОХОНДРИИ мн., ед. (рядко) митохондрий. м. Биол. Сферични, във форма на зрънце или пръчица образувания в клетъчната протоплазма (главно сложни съединения на белтъчини и мазнини), които са центрове на клетъчното дишане и на разпределянето на получената при обмяната на веществата енергия. В протоплазмата се намират вакуоли, мастни телца, секреторни гранули, митохондрии и други структурни образувания, в зависимост от функциите на клетката. Вл. Андреев, АЕ, 20. При увреждане на черния дроб най-силно се засягат ензимите, които участвуват в окислителните процеси и са локализирани в ми-тохондриите. Л. Томов и др., СВВМ, 217.

— От гр. Ц1Ю5 ’нишка' + хоубро^ 'зрънце'.

МИТРА ж. Църк. Златна или позлатена корона, украсена със скъпоценни камъни, която се носи по време на богослужение от висши духовници на православната църква. Жално, че ти се отказа, в крайната си скромност, да възложиш на главата си митрата на търновския патриарх. Ив, Вазов, Съч. XIII, 134. Между тях изпъкваше висок, пълнолик епископ с дълга розова мантия и с позлатена митра. ВН, 1958, бр. 2103, 4. Надясно, най-близо до царската двойка седеше патриарх Игнатий със златна митра на главата и с позлатения си жезъл. Ст. За-горчинов, Избр. пр III, 431-432. Българският архиепископ ся върнал в Търново, а владиката, когото бил проводил папата,.., му дал па-лиума, митрата и владишкия пръапен и го направил патриарх. Др. Цанков, КБИ, 74. Свещени одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението, са следаящите: стихар,.., сакос, омофор и митра (корона). 3. Петров и др., ЧБ (превод), 39.

— Гр. цира.

МИТРАЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Древна религия, свързана с култа към индо-иранския бог на дневната светлина и мирните, доброжелателни отношения между хората — Митра, която се разпространява в елинистичния свят и в Римската империя. В култа към древноиранския бог на плодородието Митра намираме също много сходни елементи с християнството.. Следователно причастието чрез символично вкусване на части от божието тяло за получаване на благодат е налице и при митраизма. ВН, 1960, бр. 2690, 2. Главният празник на александрий-ците бил Богоявление рождество на техния бог Еон.. В четвърти век обаче празникът се разделил на две. Причината за това била влиянието на митраизма, религията на старите перси. ВН, 1960, бр. 260/, 2.

— От перс. собств.

МИТРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Който се отнася до лявата сърдечна клапа между лявото предсърдие и лявата камера. Тя е имала от рожоение разцепен отвор на митралната клапа и дефект в междупредсърдната преграда. ОФ, 1961, бр. 5137, 4. Ако митралното отвърстие е стеснено, кръвта не може да минава свободно през него и се задържа в предсърдие-то. Б. Кърджиев, ОПА, 154. Най-честият порок на сърцето е митралната недостатъчност.. невъзможност на митралната клапа да се затваря напълно. Н. Манче-ва, ЛФ, 142. Митрална площ.

— От лат. mitralis.

МИТРАЛЬОЗА ж. Остар. Книж. Картечница. От Прищина са изпратени за там един батальон пехота, един ескадрон кавалерия и известно число митральози. БД, 1909, бр. 31, 3. Като злокобен гърлен смях тракаха митральозите, а нейде близко бухна снаряд. Хр. Смирненски, Сьч. III, 198. Немците плениха от Мец 120 000 войници, 180 000 пушки, 2 800 топа, 100 митральози и едно голямо количество военни припаси. Лет., 1871, 229. То [правителството] беше набрало храни, ..; беше отворило фабрики за пушки, топове, митральози, барут и проч. Лет., 1872, 167. • Обр.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл