МИРЯСВА HE 509 МИСЙРЕК
Не ще с добром, не ще — току да мирясва глава! Ц. Церковски, ТЗ, 76.
МИРЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ от мирясвам; укротяване, успокояване.
МИС1 неизм., ж. 1. Учтиво назоваване или обръщение към млада неомъжена жена от английски говорещите страни; госпожица. —Десет лева вход, молим, крещи палячото със зелен нос и шарени кръпки по костюма. — Ще танцува мис Ветси като ханъмка. М. Грубе-шлиева, ПП, 119. Петручио се приближи към нея, протегна тъпичката си ръка и тихо продума: — Моля ви се, мис, дайте ми една розич-ка. Ал. Бабек, МЕ, 203.
2. Почетно звание на победителка в състезание по физическа красота за млади неомъжени жени. Прочут бил [Бартоло].., че се сгодил за .. — деветнадесетгодишната мис Айлан, която миналото лято била избрана в Атлантик Сити за мис Америка. Ал. Бабек, МЕ, 187.
— Англ. miss.
МИС2, мйсът, мйса, мн. мйсове, след числ. мйса, м. Остар. Геогр. Нос. Като дойдоха на един мис една миля почти от сушата далеч,.., Колумб заповяда да снемат платната. П. Кисимов, О А I (превод), 54. Не след много мисът на Златния рог ся зададе, наближиха го и заминаха го. П. Р. Славейков, ЦП IV (превод), 120. В тая война флотата и войската Антониева и Клеопатрина била разбиена у мйса Акциума (в бреговете гръцки). Г. Йошев, КВИ (превод), 127. Частите на сухата земля са различни и имат различни имена, сиреч: материци, острови, полуострови, мисове,.. и прочие. Ив. Богоров, ВГД (превод), 2. Два мйса с остри канари спущаха са тук [в залива] в морето и образуваха благонадежно пристанище за корабите. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 112.
— От гр. (j/6tt|.
мйса1 ж. Църк. Католическа литургия; меса (в 1 знач.).
— От лат. missa (est) 'разпусната (е)’ — От М. Филинова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.
МЙСА2 ж. Диал. Разлат съд, паница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МЙСА3 ж. Диал. Пуйка; биба, куйка, курка, мисирка, миска, фитка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИСЙЛЕЦ м. Диал. Само в сравн.: вино като мисилец. Сладко, хубаво вино. Моньо се разфъчка: готви, тъкми.. Вино има като мисилец, в избата му бъчвите пълни. М. Кънчев, В, 266.
— Друга форма: м и с à л е ц с
МИСИОНЕР м. Книж. Обикн. духовно лице, изпратено сред езически или иновер-ски народи за религиозна пропаганда. Като папски мисионер в Молдавия, Парчевич е прибягнал до помощта на молдавския господар Матей Бесараб. Б. Пенев, НБВ, 33. За католическите мисионери, Каниц говори, че те нямат в Българско голямо влияние. Ч, 1875, бр. 10, 461.3а да привлекат индианците, мисионерите почнали да им раздават храна и така постепенно край мисиите израснали цели индиански селища. К, 1970, кн. 6, 29.
— Фр. missionnaire.
МИСИОНЕРИН, мн. мисионери, м. Остар. Мисионер. Вчера замина през града ни господин д-р Лонг, известний добър мисио-нерин и доволно много заслуживши на народа ни американец. СПл, 1876, бр. 29, 114. Тоя човек бил откупен от европейците, получил образование и станал сам мисионерин, за да разпространява християнската вяра между черните. Знан., 1875, кн. 14,213.
МИСИОНЁРКА ж. Книж. Жена мисионер. Керванът беше протестантски — старата мисионерка от Америка мис Стон, водеше учители и учителки за Македония. А. Страшимиров, А, 236.
МИСИОНЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до мисионер, който е свързан с мисионер. През 1840 г. Давид Ли-вингстън бил изпратен от Лондонското мисионерско дружество за Южна Африка. А. Бешков и др., ИГ, 101. Мисионерска дейност. Мисионерски общества.
МИСИОНЁРСТВО, мн. няма, ср. Книж. Дейност на мисионер. Житиеписците не са „видели“ първия ден, когато солунските братя и техният ученик сами, без двореца и патриарха, си възлагат мисионерството при южните славяни. Н. Драгова, КО, 37.
МИСЙР1 м. Диал. Царевица; кукуруз, гълъб2, мамул, мисирка2, моруз, моруза, му-муруз, мумурузка, папур, патка, рапка. Митрите бяха хвърлили кочани и завързали зърно, но бяха още зелени като зелено море. Ц. Гинчев, ГК, 321. Свесла мисири висят някъде под дълга стряха, по стените съхнат върви червени петелки. П. Тодоров, Събр. пр II, 158. — Ще му дадем едйн варен мисир и ще ни посвирй. П. Тодоров, И I, 101. Мисирът, просото, барабоят са добри; цвеклото в някои си места пострадало, а в някои си е добро. М, 1883, бр. 508, 5.
— От араб, през тур. misir.
МИСЙР2 м. Диал. Пуяк; бибок, кургур, коркой, люран, фит. И докато минаваха през малки крайпътни селца с български и турски къщи, всички от суров кирпич и с дълги дворни зидове, зад които гвакаха патки и се обаждаха вресливи мисири, мислите на момъка отскачаха ту в Самоков,.., ту във Филибе. А. Христофоров, А, 174.
О Мисля като мисир през Велики пости. Диал. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо.
МИСИРЕК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пуяк; мисир2, бибок, кургур, коркой, люран, фит. Чичо Марин домъкна един ми-сирек. Г. Караславов, Избр. съч. II, 283.
О Като мисирек, мълча. Диал. Съвсем глупа-
