МИРЯНИН 508 МИРЯСВАМ
Той пренасяше търпеливо всички сприха-вости и несправедливости на новия си началник. Той се възмущаваше, но се миреше с това. Ив. Вазов, Съч. XI, 97. — Безчестие-то ми нарани душата, опечали я, отрови я
— душата ми не може да се мири с безчес-тието: то е гнусно, скверно, кално. Ц. Гинчев, ГК, 158. Като четете книгата на полковника Р. Димитриева биват минути, когато вие неволно се сърдите, негодувате на автора за язика му,.., но подир няколко прочетени страници, вие почвате да се мирите с тази маниера на автора. Бълг., 1902, бр. 515,2.
3. Прен. С предл. с. Простонар. Подхождам на нещо, в съгласие съм с нещо. Това положение не се миреше с неговите привичкии за разпасан живот. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 100. Не се мирят много практическият му ум [на дядо Йордан Герака] и търговските му способности с мекото и доброто му сърце. Г. Бакалов, Избр. пр, 313. Неговото писателско дело не се мири с теорията за спокойното изображение на живота, когато той се е отлял в окончателните си форми. Хр. Миндов, СбАСЕП, 105.
4. О стар. Прекратявам военни действия, сключвам примирие. — По пръво слово аз не ся миря с царя ви, — отговори Святослав, — ако ище той да ся мирим и да турим уреда помежду Руско и Гръцко,.., то нека прати дарове на моите руски градове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 136. В това време Святослав науми да ся мири с Блъгарско. Е. Мутева, РБЦ (превод), 125.
МИРЯНИН, мн. миряни, м. Църк. Неду-ховно, светско лице. Противоп. духовник.
— Съгласих се — продължаваше Климент.
— Казвал съм ти и друг път, че съм наполовина духовник, наполовина мирянин. В. Геновска, СГ, 57. Той се обърна пак към епископа и пак му целуна ръка, както подобаваше на мирянина със смирението му пред всеки божи служител и пълномощник. Д. Талев, С II, 123. Идваха миряни, болни и здрави, за да се поклонят на мощите на света Петка, на свети Иван Рилски и на други светци, с които се славеха престолните черкви и манастири. Ем. Станев, А, 37.
МИРЯНКА ж. Църк. Жена мирянин. Наближаваше отпуск на черковата в метоха, набита с богомолки.. Една част от тях бяха мирянки — млади булки и госпожи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 63. Най-напред я изобразяваше мирянка сочи като утринни звезди, с мигли като лъчи. Ем. Станев, А, 47.
МИРЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Остар. Който се отнася до мирянин или мирянка; светски, граждански, мирски. На другия ден Арма ми донесе мирянски дрехи, пояс и ямурлук. Ем. Станев, А, 124. Той се лишил от носа си преди да бъде священик, вследствие на стари мирянски грехове, направени в младите му години. 3. Стоянов, ЗБВ I, 156. — Войската трябва да се пази от леност и мирянски зарази. А. Гуляшки, ЗВ, 89. Само тези въпроси падат под компетенцията на мирянските съдилища, които имат характер на граждански искове.
В. Балджиев, СбНУ IV, 159-160.
МИРЯНСТВО, мн. няма, ср. 1.Събир. Всички миряни като една общност; недуховни-те лица, гражданството. Спокойни и смирени са духовниците, а мирянството е бурно и греховно.
2. Състояние, положение на мирянин. Много и здрави нишки свързваха Стойко с църквата. Книгите... Нали книгите щяха да станат недостъпни за него, ако се върнеше към мирянството. С какво право кни-жник-мирянин би проникнал в Зограф или Бачково? В. Мутафчиева, ЛCB I, 252"
МИРЯСАМ. Вж. мирясвам.
МИРЯСВАМ, -аш, несв.; мирясам, -аш, св., непрех. Разг. 1. Ставам тих, кротък, спокоен, преставам да лудувам, да се бунтувам. Като се напи, изведнъж буйно се разрида. Миряса за малко. Пък се развика. Т. Хар-манджиев, КЕД, 103-104. — Стига си се люлял!... Дигаш само прахуляка!... Мирясай! К. Калчев, ПИЖ, 13. Само ние, децата, не мирясвахме, не обичахме да спим. К. Калчев, ПИЖ, 8. Те [родителите] мислели, че като се ожени, той ще се прикове към семейството си, ще миряса. Н. Ферманджиев, РХ, 68-69. Напразно овчарят подвикваше откъм колибата — все едно, кучетата се нахвърляха върху нас с неукротима ярост. Едва след полунощ, уморени, мирясаха. Мл. Исаев, Н, 139. • Обр. Малък Сечко от край до край бесня с ледени вихри и грозни фър-туни. Хората не запомниха и Марта с. по-добро. И едва в началото на април зимните хали мирясаха. Г. Русафов, ИТБД, 87.
2. Преставам да съм толкова настойчив, така упорит и напорист при извършване на някакво действие. — Нямате ли една цигарка .. — Я го виж! — обади се пак същият сърдит глас. — Отиде и други да буди! Седни си най-сетне на задника, Хашлак! .. — Миряса и Хашлакът. Нема веке тютюн и никого. Д. Талев, ГЧ, 465-469. — Казал съм ти толкова пъти вече да мирясаш, да си седнеш на парцалите. Ти продължаваш като бесен да тичаш по всяка фуста. В. Нешков, Н, 78. Знаеше се и че работи [Клинче]. Не мирясваше докато не му набавеха нови орехови дъски и трупчета. Д. Талев, ЖС, 366. Щом вземе отнякъде повече пари, събира приятели и докато не изпият всичко до пара, не мирясва. М. Грубешлиева, ПИУ, 188.
О Мирясва ми / миряса ми главата. Разг. Преставам да бъда обезпокояван, отървавам се от грижи, тревоги; успокоявам се.
— Не ще, байчо — започна леля ми Мита,
— това не е дете като дете... Ни благодарност за хляба ми, дето го яде, ни почит. Вземи си я и моята глава да миряса. М. Гръбчева, ВИН, 10. — Инатчия такъв!..
