Той [бати] се извърна и дълго оглежда околността. Обраслите в лозя и мирти склонове на планината стръмно свършваха над морето. Сг. Дичев, Р, 193. Когато слънце залезе /и модра вечер припадна, /млад момък мина край нея / с мирти и рози в ръцете. Ал. Муратов, Худ. СI (превод), 527.
2. Цветът на това растение.
— От перс. през гр. рбрто, рпрто^.
МИРТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или е от мирта. Но днес, — щом с млада вейка миртова в косите/пред мене Музата приверно се вести / и вйдя колко младост й гори в очите: — / О, как разбирам я, че няма да прости. К. Христов, ВС, 6. Венци, миртови, лаврови и дъбови, / .. / Тебе не трябат. Л. Каравелов, Съч. I, 141.
2. Който е обрасъл или е засаден с мирта. От-преж морето пей, шуми и свети, / а окол — миртови гори шептят. Ив. Вазов, Съч. II,
МИРУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Седя или стоя тихо, спокойно, мирно, без да лудувам, палувам; кротувам. — Ами вий как сте, господин Любенов? Учат ли, мируват ли децата в училището? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 385. — Шииит! Мирувайте, че видите ли хурката! — сопна се баба им. А. Кара-лийчев, ПС 1, 5. Здрави ръце я [Тодора] повличат още по-напред и тя не се противи, мирува. К. Петканов, БД, 182. Едно от дворните кучета дойде, та сложи едрата си вълча глава в полите на дрехата му и остана тъй, тихо и кротко, сякаш разбираше, че трябва да мирува. А. Дончев, СВС, 61. — Мирно спюй, ей, луда главо! — силно Приказливко ревна и юздата дръпна гневно. Ала конят не мирува, повече се разлудува. СбХ, 147.
2. Държа се спокойно, невойнствено, без да се противопоставям на някого, без да се бунтувам. Ала ние сме спокойни, защото вече имаме известие, че войската мирува, както по-рано. П. К. Яворов, ХК, 140. Агаларите по турските махали оттатък, които сьшр бяха дочули далечните гърмежи, наостриха уши: какво ли става пак? Не мирува вече раята, разбуни се, навсякъде шетат комити. Д. Талев, И, 116-117. —Лоши работи стават по вас: гоните се, биете се... не мирувате. Ив. Вазов, Съч. XII, 106. Борбата в селопю се водела между управляващата партия и Земеделския съюз. Либералските съветници не били единни, но ги натискали от околийското управление, за да мируват. Г. Караславов, ОХ I, 49. След сключването на Одринския мир руският главнокомандуващ Дибич Задбалкански е заявил на българите да мируват, иначе щял да обърне руските топове срещу тях. Г. Бакалов, Избр. пр, 136.
3. Разг. Стоя настрана от нещо, наблюдавам някакви действия без да се намесвам в тях.
— Кой дявол ме караше да се залавям с политика, си избори .. — Има хляб, стой си, мирувай. И. Йовков, ПГ, 271. — Каквото и да става, ние, по-младите ще го правим, а вие ще мирувате и ще си гледате старините, Д. Кисьов, Щ, 295. Шпионите начело с кмета бяха изплашени и мируваха, макар и да се облизваха пак около чорбаджията. Хр. Максимов, ЗР, 36.
МИРУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от мирувам.
МИРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Остар. и диал. 1. Примирявам, помирявам, сдобрявам. Навсякъде, гдето тия, последните [старейте], упражнявали своето старовремско право да мирят, упътват и водят тези, които се отнасяли до тях, „от-рязаното“, присъденото от тези старей първенци, се приемало за нерушимо. СбНУ XXXIII, XXVII. Друга характеристическа черта, която отличавала Линколна от другите деца била тази, че той не само никога ся не биял и не карал с другарите си, но всякога ги мирил и не им давал да правят пакост на по-слабите. Пч, 1871, кн. 3,
40. Свада се тамо решава — двама се души препират. / .. / Двамата искат да свършат своята тъжба пред съдник. / Хора — на две, пък викат и двете страни подкрепят, / а глашатаи — мирят ги. Ас. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 40.
2. Утешавам, успокоявам. Дума се не чуваше от двамата братя, освен плач с хълцание;.. И дядо Цони,.., заплака. Пенчо се слиса, кого по-преди да мири. Ил. Блъсков, ПБ III,
78. Небесните звезди ма слушат, / играят радостно с зари, / като другари ма разту-шат / и хладний ветрец ма мири. У, 1871, бр. 11, П5. Мехмед си вотре седеше, /млада невеста миреше: / — Молчи, не плачи, невесто, / часка щем госте да идем / нах ваш село Влахово. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 164.
3. Прекратявам бунт, размирица, военни действия. Язе на войска ке ида, / яке им сам бимба-ишя, /яке им носа байрако,/ я ке им мира войската / сос брату чеда Иована. Нар. пес., СбНУ V, 21. Туко ходат по Гюрова града, /та си ходат по кални улици /и си лежат по темните нощи —/а я седим земня да ти мирим. Нар. пес., СбНУ XLIV, 69. Цара прати Милуш, добър юнак, / он го прати Крайна да умири. / Он не мири, нело размируе. Нар. пес., СбНУ XLIV, 280. миря се страд.
МИРЯ СЕ, несв., непрех. 1. Простонар. Помирявам се, сдобрявам се. — Така, живи хора доде сме, караме се, мирим се. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 197-198. —Да знаете, — обърна се Болярски към всички селяни — аз от утре вече не съм ви кмет! .. — То няма да го бъде бе: той ще си ни е кмет! Бааа! — тичаха от всички страни селени.. — Мирете се, бе братя! — наскачаха страци! В мир и слога да си живеем, бе! А. Страшимиров, ЕД, 200-201. — Изпсувах човека за нищо и за никакво, а сега отивам да са мира и да искам протака. Л. Каравелов, Съч. II, 53.
2. Простонар. С предл. с. Примирявам се.
