МИРОТВОРЁНИЕ 506 МЙРТА
реч биде почтително и с напрегнато внимание изслушана за задушевността на речта, за миротворните и светли идеи, които се прокараха в нея. Бълг., 1902, бр. 456.
2. Поет. Успокоителен, умиротворителен. Цялото негово [на Теодосий] същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина. Ст. Загорчинов, ДП, 292. След много ветрове, дъжд, студ и влага, една миротворна десница им беше казала — стига! — и над природата блесна възродителна пролетна усмивка. Ив. Карановски, Разк. I, 186. Ще дойде лятна нощ отсам вода и суша, / на слънцето очите кротко ще притвори, / и в миротворен сън душата ми ще слуша, / че топли словеса небето ще говори. Хр. Ясенов, Събр. пр, 93.
МИРОТВОРЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Миротворство. В него [поучението] говори, че блаженството са състои в сиромашеството, в бедността,.., в миротворението, в търпението на изгнанията. Н. Михайловски, ССИ (превод), 121.
МИРОТВОРЕЦ, мн. -рци, м. Мъж, който създава мир1, съдействува за установяване на мир, ред, спокойствие, който се бори за мир. — Ще се намери ли сега такъв миротворец, който даме упрекне, че възнамерявам да отворя война на юг? А. Гуляшки, ЗВ, 446. От седмици вече румелийските войски стояха под Стамбул.. И, като при обсада, към шатрата на Байрактар се заточиха миротворци. В. Мутафчиева, ЛСВII, 570-573.
МИРОТВОРЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
Остар. Книж. Миротворец. Франклин не желаеше никое смразяние между английското правителство и колониите. Естествено ми-ротворител, положи си всичките сили за да уталожи мъчнотиите. У, 1871, бр. 9,139.
МИРОТВОРКА ж. Рядко. Жена миротворец.
МИРОТВОРНО. Нареч. от миротво-ен. — Парите си искам! .. Воденичарят ойде при чужденеца и като го хвана за дрехата, рече миротворно: — Недей, брай-но, срамота е — хора сме! Елин Пелин, Съч. II, 95-96. ^
МИРОТВОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Миротворен.
— От Л. Андрейчин и др., Български *п"лковен речник, 1976.
МИРОТВОРСТВО, мн. няма, ср. Отвл. същ. от миротворен. Кървавото безсмислие на тая „жетва“ Йовков разкрива в разказа „Пред Одрин“, където,.., той рисува една наистина величествена по епическата си широта и по хуманния си смисъл картина — единствена в нашата баталистична литература годна да влезе във всяка международна антология на човеколюбието и миротворст-вото. Г. Константинов, ПР, 212.
МИРОТВОРЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Миротворен в 1 знач. Миротворчески мисия. Миротворчески характер.
МИРОТОЧЕЦ, -ът, -а, мн. -чци, м. Църк. В християнството — епитет на светец, от чийто мощи е изтекло миро. На лявата стена в черковата са изображени:.., св. Йоан-Владимир миротворец албански,.., св. Никодим мироточец, св. Елена царица. СбС, 177-178. — Седни, да ти прочета житието на един гръцки мироточец, което е напечатано преди малко време във в. „Жи-жа“. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 191-192.
МИРОТОЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Църк. Който се отнася до мироточец. Миро-точиви са ония светци,.., какъвто е бил великомъченик Димитър .. и много други, между които и много българи. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 259.
2. Прен. Книж. За глас, думи и под. — елеен. Той отдавна вече не слушал мироточивите уста на хаджи Генча. Л. Каравелов, Съч. II, 101. Омръзна ми да слушам празните му мироточиви речи.
МИРОУСЕЩАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Светоусещане. Неговият поглед не е повърхностен, а е преработен у него в мироусе-щане. Г. Бакалов, Избр. пр, 358.
МИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Църк. Светски, граждански. Противоп. духовен, монашески. Тъкмо отец Лука, чието мирско име бе Витан, вместо да угаси копнежа към Таворското, разпали го; както вятърът разпалва горски пожар. Ем. Станев, А, /3. Той се беше отождествил напълно с новия си сан .. Мирското лице беше изчезнало в духовното. К. Величков, ПССъч. VIII, 77. Поп Сава Катрафилов бил на младите си години свещеник, но за някои мирски грехове хвърлил расото. 3. Стоянов, ХБ, 303 . Не пожелах да се облекча чрез пост и молитва, а сляпо се доверих на лукавия и потърсих лек за мъките си сред мирската суета. Р. Белчев и др., КБС, 2.
МИРТ, мйртът, мйрта, мн. мйртове, м. Рядко. Мирта. Маслината крие в тъмнозелените си листа своите черни плодове, а миртът кротко зеленее пред бялата стена на параклиса. Вл. Свинтила, СЗЗ, 56. През колонадите на двора са виждаха градините, обсадени с алое, кипариси, миртове и туземни фурми. Н. Михайловски, ПА (превод), 138.
МЙРТА ж. 1. Вечнозелен декоративен храст или дръвче с дребни ароматни бели цветове, който вирее по Средиземноморие-то и чиито етерични масла, съдържащи се в листата му, се използуват в парфюмерията и медицината; мирт. Myrtus communis. Катедрата за писане беше от тъмно дърво и ухаеше леко на мирта. А. Гуляшки, ЗВ, 387. Аз не знам друго място на Земята, където под перестите листа на финиковите палми растат прекрасни ябълкови дървета, където мирти, лаври и тамарикси се смесват с рози и олеандри. В. Дойков, НС, 9.
