МИРОПОМАЗВАМ 505 МИРОТВОРЕН
Остар. Църк. Миропомазване, миросване; миропомазвание. Православната цръква е приела от апостолите следующите тайнства: кръщение, миропомазание, причащение, покаяние. Д. Манчев, НН (превод), 130.
МИРОПОМАЗВАМ, -аш, несв/, миропомажа, -еш, мин. св. миропомазах, прич. мин. св. деят. миропомазал, св., прех. Църк. Помазвам, освещавам някого с миро; миросвам. Ето тук е Хростовия гроб. От този отвор се влазя в предверието. Тук е розовият мрамор, на който ангел е миропомазал Христовото тяло.
А. Каменова, ХГ, 45. Патриархът е миропомазал малкия царев син и после му е сложил Асеновата корона върху главата. Ст. Загор-чинов, Избр. пр III, 193. На българския патриарх и на приемниците му папата даде право (чрез кардинала) да миропомазват и короноват българските царе. Р. Каролев, УБЧИ, 41. миропомазвам се, миропомажа се страд. МИРОПОМАЗВАМ СБ несв.; миропомажа се св., непрех. Помазвам се, освещавам се с миро; миросвам се. Изповядах се, причестих се и се миропомазах. Др. Цанков, ТМ (превод), 176.
МИРОПОМАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Църк. Отгл. същ. от миропомазвам и от миропомазвам се; помазване, освещаване с миро; миросване. — Аз заповядах на стотника Димитър, който варди портата, да пусне хората още по-близо, щом започне миропомазва-нето. Добре е да чуят всички, че търновци обичат новопосветения цар и неговата майка. Сг. Загорчинов, Избр. пр III, 43.
МИРОПОМАЗВАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Църк. Миропомазване, миросване; миропомазание. Зели да повтарят миропо-мазванието, което е било съвършено от православновосточни священици. Т. Шишков, ИБН, 147.
МИРОПОРЯДЪК, мн. няма, м. Рядко. Книж. Ред в света, световен ред. Защото с появата на човека се ражда нов миропоря-дък: зачва се царството на дълга и на морала. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170. Когато зацари на земята нов миропорядък, в който всеки ще бъде зачитан в правото му на живот,.., само тогава бленуваното царство на Христа ще бъде осъществено. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 189.
МИРОСАМ. Вж. миросвам и миро с у в а м.
МИРОСВАМ, -аш, несв/, миросам, -аш, св., прех. Църк. Помазвам, освещавам някого с миро; миропомазвам. Поп Станчо, на излазя-не при вратата, дето миросваше, ме благославяше и ми казваше: — Кучешки сине, ти си цял ангел! Ив. Вазов, Съч. X, 164. Божа майка отговаря: / — Дал Бог добро, свети Иване, / добре ми те Бог допрати, /../ дами кръщаш млада Бога, / да го кръщаш и миросаш. Нар. пес., СбВСг, 29. миросвам се, миросам се страд.
МИРОСВАМ СЕ, несв.; миросам се, св., не-прех. Помазвам се, освещавам се с миро; миропомазвам се. Желанията и стремленията си към обединение, ние изказахме и прогласихме още в Търновското събрание, преди още да ся мироса принц Батемберг за Българский княз. П. Р. Славейков, ПХС, 37.
— От Гр. JJ.Dp(öVü).
МИРОСВАНЕ, мн. няма, ср. Църк. Отгл. същ. от миросвам и от миросвам се; помазване, освещаване с миро; миропомазване. След миросването, както му е реда, трябваше да идат с детето на госте по роднини. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269.
МИРОСУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); миросам, -аш, св., прех. Миросвам. Пресветая Богородица и света Петка — първа слуга, и света Неделица — на Веляна здраве. Що си? Цървеница ли си?/ Али жол-тица лиси?/.. /Да се изчистиш от Веляна, /..,/ и да си пойдиш високи планине, / кай що се луге не миросуаат. Нар. прик., СбНУ, XV, 79. миросувам се, миросам се страд. МИРОСУВАМ СЕ, -аш се, несв/, миросам се, -аш се, св., непрех. Миросвам се.
МИРОСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от миросувам и от миросувам се; миросване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МИРОСЪЗДАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Създаване, сътворение на света. Един след други се редят хълмове, но те са без скали, без сипеи и трапища, сякаш в първите жизнени тръпки на миросъзда-нието девственото и чисто поле само се е нагънало вълнообразно. И. Йовков, Разк. III, 160. От първия ден на миросъзданието неговата роля [на мъжа] в цивилизацията и в живота са е означавала с един ясен характер. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 28.
МИРОСЪЗЕРЦАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Мироглед. Той [народът] разсъждава върху дневните случки по своему и твърде основателно, т.е., има свое миросъ-зерцание. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 25. Ари-йците показват по-ясно, спокойно миросъ-зерцание; тям приимуществено принадлежат изящните изкуства. Н. Михайловски, РВИ (превод), 2. За нас преобразованията в турско., са .. призраци и утопии, кои може да са осъществят нейде си в Китай или Япония, а не на Балканския полуостров между турци и българи, две племена с противоположни ми-росьзерцания. СбПер. п II, 186-187.
МИРОТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. 1. Който носи мир1, който създава условия, предпоставки за мир и ред. Но понеже бе нетактично да се разкриват пружините на тази политическа в основата си организация, конгресът предварително бе обявен за миротворен: в него щели да се разискват само културни и икономически въпроси. М. Кремен, РЯ, 224. От много-людното събрание двучасовата министерска
