МИРОЛЮБИЕ 504 МИРОПОМАЗАНИЕ
ролюбивост. НБ, 1876, бр. 47, 186.
МИРОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Желание за мир, стремеж към мир; миролюбивосг. В неговата [на българина] литература и песен са отразени и миролюбието му, и героизмът, и нравствената му чистота. Ал. Гетман и др., СБ, 30. Борис беше избирал хората си според миролюбието им. А. Гуляшки, ЗВ, 415. Нека майките да възпитат своите рожби в абсолютно миролюбие. Б. Шивачев, Съч. 1,25.
МИРОЛЮБКА ж. Рядко. Жена миролюбец.
МИРОМ нареч. Остар. и диал. 1. Миролюбиво, мирно. — Ще рече: не щат да отворят портите миром и да ни пуснат в града. От. Загорчинов, Избр. пр III, 486. Влайков помълча, после каза: — По-добре е обаче да няма война, а споровете да се разрешават миром. Войната ни връща към животното. СбЦГМГ, 429. — Ти с клане, ефенди, не ни плаши... Ами дай с миром да се разберем. А. Гуляшки, СВ, 7. И тъй, първий път, когато ся конуишсаха жителите на новий свят, сич-кото стана миром и с взаимна благородност. П. Р. Славейков, СК, 63.
2. Кротко, тихо, спокойно. Мара стана, йот-вори му, / че послала неин козяк, / завили са с неин губяр, / легнали са, че заспали. / До среднощ са миром спали, / йот среднощ са върлували. Нар. пес., СбНУ XXV, 125. Сичките миром минаха, / Рада ми миром не мина / с калу-герче са закачи. Нар. пес., СбГЯ, 189.
О Покой ся с миром. Църк. Употребява се като благословия към паметта на покойник; почивай в мир, спи в мир. На тази благочестива бележка ние не щем да направим зле, ако кажем: Покой ся с миром, отче Паисие, твоите пророчески думи се сбъдват вече! М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 14. С миром. Остар. Книж. В съчет. с глаголи, като идвам, оставам, отивам. Върша някакво действие с добри намерения за разбирателство, сговор, съгласие, без враждебност. — Много труд и терзания създават клириците от Писаница на братята .. Та дойдох, чедо Радомире, с миром и с благословията на братята,.., приобщи своето християнско благочестие към нашето страдание, ma c дружни усилия да извлечем заблудените люде от еретическото блато за тяхно и наше спасение. М. Сми лова, ДСВ, 85. Аз ще изпия кафето си и ще си отида с миром, както са правили всички добри хора. К. Калчев, ДНГ, 113.
МИРОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Поет. Който носи миро. О, сянка на живота и нощ на всички нощи. / О, миг на всички рани, — върни се в някой ад. / Тук дева мироносна закриля всички мощи, / що редом с мен почиват у гроба прокълнат! Т. Траянов, П, 60.
МИРОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Книж. Лице, което носи мир или което се стреми към мир. Миролюбие на един мироносец (нас-лов). Ив. Вазов, Съч. VIII, 28.
МИРОНОСИЦА ж. Църк. Жена, която носи миро; мироносница. — Ти, о Боже, който чрез своя ангел си известил на миро-носиците,.., радостното възкресение на еднородния си син,.., утеши и мене, нещаст-наго в тая минута. Ил. Блъсков, ДБ, 73. Другите мироносици доближили до гроба и видели ангели, които им казали, че Исус Назарянин възкръснал от мъртвите. Д. Манчев, НН (превод), 122.
МИРОНОСНИЦА ж. Остар. Църк. Мироносица. Рано сутрина в съботен ден, докато нямало още други мироносници по гробовете,.., с малка тесличка в ръката, разчистяла гробовете на юнаците. 3. Стоянов, ЗБВ I, 143. Священикът взема кандилото и кади три пъти светите дарове, с което напомнюва онова почитание, което са изразили мъдреците, като са принесли на новорожденния спасител смирна и Ливан, и аромати, които са донесли миронос-ниците на христовия гроб. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 92-93.
МИРООБЛАДАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Завоюване на света. Рим не преставаше, някога по-силно, някога по-слабо, да заявява стремленията си към мирооб-ладанието. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2,129.
МИРООПИСАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Описание на света; земеописание, география. На днешното време турците ревностно са занимават и успяват и в историята.. мироописанието. П. г. Славейков, СГИ, 4.
МИРОПАЗЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Пазител на реда, спокойствието, мира1. Ако поиска някой да са съди на давия за таквази някоя случка, намерва си белята; ако ли е жена,.., обикалят я и даже я обезчестяват наяве миропазителите юз-башии и заптии. НБ, 1876, бр. 19, 73.
МИРОПОМАЖА. Вж. миропомазвам.
МИРОПОМАЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от миропомазвам като прил. Църк. 1. Който е помазан, осветен с миро. След няколко минути над божията обител са възцарила праведна тишина. Братията спале кротко и невинно; возточният вятър прохлаждал тяхната миропомазана кръв и техните освещени тела. Л. Каравелов, Съч. V, 28.
2. Прен. Който е привилегирован, облагодетелствуван. Една камера, която в цяло едно заседание не може да реши вопросът за свободата на вероизповеданието, не заслужава особено внимание. Това показва само туй, че .. са намират и такива .., които очакват щастието на Франция от падающите от небето чудотворни икони, от графа Шам-бора и от миропомазаното дете на седанс-кия херой. Хр. Ботев, Съч. 1929, 158.
МИРОПОМАЗАНИЕ, мн. няма, ср.
