МИРОГЛЁДЕН 503 МИРОЛЮБЙВОСТ
неговите мерки, закони, мироглед и морал. Ал. Гетман и др., СБ, 92. // Само мн. Различни видове от такава система от убеждения. Решителната борба започна. Борба между два свята, между два мирогледа. К. Ламбрев, СП, 14. В тая изложба бяха събрани всички течения и всички мирогледи при абсолютна търпимост и голямо уважение един към друг. Ал. Гетман и др., СБ, 306. И когато си представях Яворов в допир или в стълкновение с хората, които го съпът-ствуваха, виждах как се сблъскват характери, воли, мирогледи. М. Кремен, РЯ, 32.
МИРОГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който се отнася до мироглед; светогле-ден. Всеки автор се ръководи не само от своите мирогледни позиции при разположението на отделните моменти и взаимоотношения в творбата си, но и от известни композиционни принципи. Христом. VIII кл, 138. Анатомията и физиологията са и важни мирогледни науки .. От тях ние научаваме какво място заема човекът в природата, установяваме неговия естествен произход, родството му с животните. Анат. VIII кл, 5. Мирогледно начало. Мирогледно развитие.
МИРОДЙЯ, мн. -йи, ж. Диал. Мерудия. Овчарчето изтърси всички хранителни припаси: няколко комати ръженик, лук, сол и миродия. Ив. Вазов, Съч. XXII, 204. — Хайде, ние сме готови, — рече тя на дъщеря си. — Набрахме череши, ластар, и миродия. Ц. Гинчев, ГК, 28.
МИРОЗАКЛЮЧЁНИЕ, мн. -ия, м. Остар. Книж. Сключване на мир, на мирен договор. Както секи може да забележи,.., условията на това мирозаключение били почти еднакви с ония, които ся бяха согласили в лето 433. Г. Кръстевич, ИБ, 281. Ге-несий, ако и да помянува блъгарите със собственото им това имя, обаче назовава ги и уни на едно място, гдето укорява царя Леона Арменина, защото в мирозаключени-ята си с блъгарите в лето 814,.., одължил тях да ся заклънят по християнски. Г. Кръстевич, ИБ, 24.
МИРОЗАКЛЮЧЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който се отнася до мирозаключение; мирен. "Царят ни ще да възблагодарите, ако дойдете при него посланик; а разприте ще утъкмите, ако им издирите истинните причини, и ако ги решите согласно с мирозаключителния договор. " Г. Кръстевич, ИБ, 325.
МИРОЗДАНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Поет. 1. Вселена (в 1 знач.); свят. „Човекът като средище на вселената“ — това схващане отдавна отпадна, заменено от науч-ното познание: „Ние сме прашинка в мирозданието, него движат строги закони.“ В. Мутафчиева, ИКМ, 9. Величественият порядък на мирозданието пак ме осени. Ето човешката участ на тая земя! И колкото радостна, толкова и страшна е тя. Ем. Станев, А, 168.
2. Земята, земното кълбо. — Защо не оставиш цветеца да цъфти по-дълго, за да има в мирозданието повече хубост, А. Гуляшки, ЗВ, 101.
МИРОЗНАМЕНЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Световноизвестен. Кое ли място ще да е на немеца за отечество посвящено? /.. /Вероятно, това ще да е Австрия многодаровита, / с победи и с чест ми-рознаменита. Ч, 1870, бр. 1, 30.
МИРОЛОЙ, -оят, -6я, мн. -ой, м. Остар. Диал. Миралай. — Ама утре рано,.., у град да си при миролоя!.. — Знам ли я що ме чака? За-битлък е това, не е шега, като те вика — ще идеш! М. Георгиев, Избр. разк., 212-213.
МИРОЛЮБЕЦ, мн. -бци, м. Лице, което иска мир, което обича мира; привърженик на мира. — Истинските храбреци обикновено са големи миролюбци! А. Гуляшки, ЗВ, 639. Дълбоко в себе си ние все пак оставахме противници на всяко насилие и убедени миролюбци. К. Константинов, ППГ, 247.
МИРОЛЮБЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който иска, обича мира, който е против войните; невойнствен. Още по-тежък е бил животът на миролюбивия човек, когато е нарамил раницата и е тръгнал по дългите пътища на войната в строя. Е. Каранфилов, Б П1,
140. Българският народ е миролюбив и любознателен. Ал. Гетман и др., СБ, 30.
2. Който изразява желание за съгласие, помирение, спокойствие; мирен (в 4 знач.), покорен, примирителен. — Добър ден кир Яне, дайте ми комат хлебец за Бога, — прибърза да каже Бойчо, за да заяви своите миролюбиви намерения. Ив.Вазов,Съч. XXIII, \12.—Амимене ще ме вземете ли? — вече с напълно миролюбив тон попита Юлия. — Къде да те вземем? — Как — къде? Ами че на тавана. П. Вежи-нов, СО, 20. Миролюбива политика. Миролюбиви цели. Миролюбив начин.
МИРОЛЮБИВО нареч. 1. По мирен начин, с мир; мирно, невойнствено. — Трябва да се мъчим кризата да се разреши миролюбиво; че ако видим, че това не е възможно, тогава ще употребим сила. С. Радев, ССБII, 107.
2. С желание за разбирателство, помирение; кротко, спокойно, примирително, мирно. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени, но винаги свършваха твърде миролюбиво. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Никак не ми се слушаха обиди и ругатни. — Слушай, Надя — казах миролюбиво, —много те моля, ако може, тоя път без идиотски намеци — Гледай си работата! — отвърна тя сухо. — Ако искаш, идвай, ако искаш — не идвай. Не работя с ултиматуми П. Вежинов, Б, 71.
МИРОЛЮБЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Миролюбие. Днес Царят прие австроун-гарския посланик и го увери за своята ми-
