Page:RBE Tom11.djvu/184

ОБРЪГВА МИ 184 ОБРЪЖВАНИЕ

мъчеше да обръгва на злочестината си. Ил. Блъсков, ПБ, 87.

ОБРЪГВА МИ несв.; обръгне ми се., непрех. Диал. Омръзва ми, втръсва ми. След обяд Шура не отиде никъде. Обръгна й да се разправя. Тъй минаха пълни с ужас няколко дена. Черни мисли я обзеха. Г. Стаматов, Разк. И, 41. Вечерта срещу събора към параклиса намина и кметът. Той тръгна по работа, но работата нещо беше му об-ръгнала, та излезе на големия мост да се поразходи. Г. Караславов, СИ, 67.

ОБРЪГВАНЕ¹, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от обръгвам.

ОБРЪГВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от обръгва ми. По отпадналото му сега лице., не се четеше нищо освен негли слабо обръгване. — Излязох уж да се пораздвижа .. дявол го зел, не излезе нищо. А. Страшимиров, СВ I, 68-69.

ОБРЪГНА. Вж. обръгвам и обръг-нувам.

ОБРЪГНЕ МИ Вж. обръгва ми.

ОБРЪГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обръгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Обръгвам. Синките му [на човека] вършенеа са извършеват по-добре и по-лесно кога той има отредени часове да си отволеда потребите и сечивата обруг-нуват завчас на тая редовност. Ив. Бого-ров, СЛ, 11-12.

ОБРЪГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръгнувам; обръгване. Да обръгнем на една или две гозби и отлично да са храним с тях, е несгодно за здравето на снагата, защото това обръг-нуване обезсилева бабяка и скоро го направя непохватен да смила другите гозби. Ив. Богоров, СЛ, 13.

ОБРЪЖА. Вж. обръжавам и об-ръжвам.

ОБРЪЖАВАМ, -аш, несв.; обръжа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжвам, обружвам. — Братя и побратими, — извика той [Момчил] гръмко — оставете чашите, а хванете пак мечовете.. Обръжете людете си и на път още тая нощ. Ст. Загорчинов, ДП, 470. Нам е жално, наистина, като гледаме толкоз наши българи, които си напускат работата.., та отиват в Сърбия., с надежда, че нашата посестрима Сърбия ще ги прегърне като свои братя и ще ги обръжи да преминат в България. НБ, 1876, бр. 14, 56. Саул поиска да обръжи момъка със собствените си оръжия; тури следователно на главата му шлема, облече го в броня. Н. Михайловс-ки, ССИ (превод), 55. обръжавам се, обръжа се страд.

ОБРЪЖАВАМ СЕ несв.; обръжа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжвам се, обружвам се. Редовната войска и синките верни мусюлмани ся обръжават и събират ся при султана. Д. Попов СбРС (превод), 36. — Обръжете се, приятели, бъдете готови, всичко може да чакаме — обърна се [Кантакузин] после към власте-лите, които вече сами слагаха шлемове и потягаха разкопчаните си ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 430. Младите, като познаха правите му думи, нямаше какво да му ся противят, освен да ся обръжат с щита на търпението, за да чакат до вечерта. П. кисимов, ОА II (превод), 38.

ОБРЪЖАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръжавам и от обръжавам се; въоръжаване, обръжване, обружаване.

ОБРЪЖВАМ, -аш, несв.; обръжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжавам, обружвам. Управлението облачя и обръжва войскаря, обаче му не плаща, освен във время война. Ив. Богоров, КГ, 137. Турското правителство е слисано: не знае правдини на христиански-те си народи ли да дава.., с нова мода оръжия войски ли да обръжва. ДЗ, 1868, бр. 13, 52. Един омислен поглед от нея [съпругата], една сладка и утешителна дума, която да извира от сърце благородно и нежно, разпръсва грижите му [на мъжа] и мъката му, които лежат като мора на сърцето му и го обръжва с търпение. Ступ., 1875, бр. 4,

31. обръжвам се, обръжа се страд. ОБРЪЖВАМ СЕ несв.; обръжа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжавам се, обружвам се.„Франца гляда другите да не ся обръжват, за да може тя само да ся обръжи най-добре от всичките.“ ДЗ, 1868, бр. 15,58.

ОБРЪЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръжвам и от обръжвам се; обръжаване, обружване. Тежкото обръжване на римския воин съставяли: медният или железният шлем, също так-вази ризница (..), дървен щит.., къс .. нож и две къси копия.. В похода секи воин освен обръжването си носял сам си и храната си за няколко дни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 309. Разгърнете бивалицата и вижте Лаис да покорява със своите прелъстева-ния най-върлата добродейност и най-нео-сетливите сърца..; Фрине да зима обръжването на своите заслепени от светликавата й хубост съдници. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 29.

ОБРЪЖВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въоръжение (в 1 знач.); обръжение, обръжване, обръжаване, обружаване. Трябва да сте чули, че турското правителство иска да направи., народна войска.. А за да не харчи правителството за обръжвание на тези народни стражари, издало е заповед на всеко село българите., да дават по 3 1/2 лири тур., с които пари ще се купят пушки за речените башибозуци. ДЗ, 1868, бр. 29,

107. А най-значителната част на обръжва-