ОБРЪЖЕНИЕ 185 ОБРЪЧ
нието им беше шестнадесят коне, десет малки топове и четир други, дълги като карабини. П. Кисимов, ОА II (превод), 20.
ОБРЪЖЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Въоръжение (в 1 знач.); обръжвание, обръжва-не, обръжаване, обружване. От препиране-то — кой от двата ще надвари, се беше породил тоя бас.. Басът им беше за цял тъ-към обръжение. Ц. Гинчев, ГК, 256. За об-ръжение и за жизнени потреби секий воин бил длъжен сам си да си има грижата. Н. Михайловски, ОИ (превод), 272.
ОБРЪКИ. Само мн. Диал. Обещания, обети, вричания. — Божичко, да ме зареже!.. Да забрави думи издумани; да забрави клетви и обръки по хора и седенки? Ц. Церковски, ТЗ, 68-69.
ОБРЪСВАМ, -аш, несв.; обръсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обръснат, св., прех. 1. Бръсна напълно, изцяло, докрай нещо (брада, мустаци, глава и под.). Хаджи Ахил му завързваше платно около врата, обръсваше му половината глава. Ив. Вазов, Съч. VI, 167. Ще ги [мустаците] обръснеш ли сега? — Защо да ги обръсна? — Така, да изглеждаш по-млад. Д. Ангелов, ЖС, 156. Свещ до сега не съм ти палнал от пуста немотия, ама днес съм рекъл да те обръсна на света събота, че я колко си брадясъл! Чудомир, Избр. пр, 2-3. Хубава йе Тодарица, /.. /кога нея доведохме/.. /видяха ни стари ора, / .. / обръснаха брадите си. Нар. пес., СбНУ ХГУ1, 163-164.
2. Разг. С крат. лич. местоим. във вин. Продавам някому нещо на прекалено висока цена; обирам, одирам, оскубвам. — Купи ли си брадва? — Купих си една брадвичка и една мотичка. Обръснаха ме. Много е поскъпнало желязото, защото леят топове. А. Ка-ралийчев, ПГ, 145. Поиска му се да изпие чаша бира след похапването.., но не влезе: кой знае колко ще го обръснат за чаша бира, а сега той харчи готови пари, не чака на заплата. М. Грубешлиева, ПИУ, 159. Па не забравяйте да пущате по някоя пара, ей! Здраве е това! Докторите ще ви обръснат, а тука по едно левче, Господ е евтин-джия. Ст. Даскалов, ВМ, 31. обръсвам се, обръсна се I. Страд. от обръсвам. П. Възвр. от обръсвам (в 1 знач.). Към края на всяка седмица, преди да се обръсне, по брадата му щръкваха редки, тънки пепеливи косъмчета. Д. Талев, ПК, 29. — Бодеш — каза Момчилка, като прекара опъкото на дланта си по брадата му. — Утре трябва да се обръснеш. Д. Ангелов, ЖС, 75.
О Обръсвам / обръсна без брич (бръснач) някого; обръсвам / обръсна без сапун някого. Разг. Измамвам, излъгвам някого като му продавам нещо прекалено скъпо. Обръсвам / обръсна на яйцето космите. Диал. Върша нещо напълно безмислено. Обръсвам си мустаките. Диал. Със следв. изр. със съюз ако. За подчертано уверяване, че нещо ще стане, че нещо е така, както аз твърдя. Градоначалникът си обръсваше мустаците, ако вътре в няколко дена не тури ръка на тия нехранимайковци. Ив. Вазов, Съч. IX, 159. —Деца сте вие, деца, и днес и утре! — обади се един от противната страна.. Казвайте каквото искате, а аз си обръсвам мустаките, ако той излезе чист човек. 3. Стоянов, ЗБВ 1П, 149.
ОБРЪСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обръсвам и от обръсвам се. Направи ми впечатление странната бледност на кожата между горната устна и носа на непознатия. Пръв се сетих, че на това място е имало мустаци .. Обръсването на мустаците прибави нова улика срещу заловения от секретни постове подозрителен пътешественик. К. Георгиев, ВБ, 100. Говори се, че навремето техните [на рибарите] прадеди избягали от Русия, когато Петър Велики издал указ за обръсване на брадите. ПЗ, 1981, кн. 10, 18.
ОБРЪСКАМ. Вж. обръсквам.
ОБРЪСКВАМ, -аш, несв.; обръскам, -аш, св., непрех. и прех. Диал. Изчиствам, измитам нещо с бръскане. обръсквам се, обръскам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРЪСКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обръсквам и от обръсквам се.
О Обръскай си го о главата. Диал. Пренебр. Казва се за нещо, което не е нуж-но, не върши работа.
ОБРЪСНА. Вж. обръсвам и обръс-нувам.
ОБРЪСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обръсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обръснат, св., прех. Остар. и диал. Обръсвам. Който беше стар бял, мамо, / брада си обръснува / за гюзелин Тудорица. Нар. пес., СГбНУ ХБУ1, 239. обръснувам се, обръсна се страд. и възвр.
ОБРЪСНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръснувам и от обръснувам се.
ОБРЪЧ м. 1. Желязна или дървена лента във вид на окръжност, която се използва обикн. за поддържане и стягане на дъгите на бурета, бъчви, каци и под. Лъхна я дъх на плесен.. Разхлабили се бяха обръчите на бъчвите, паднали бяха чеповете. В. Геновс-ка, СГ, 163. — Майсторе, кацата е хубава, ала обръчите й не струват!... Може ли такава голяма каца., с лескови обръчи да се крепи. Н. Хайтов, ДР, 167. Ковачът Нено денем клепеше сърпове и мотики, а нощем точеше саби, правеше обръчи за черешови топове и лееше кершуми. А. Каралийчев, ПС, 96. След дружините громоляха коли, впрегнати в по два коня, с железни обръчи на колелата, с брезентови чергила. Ем. Ма-нов, ДСР, 6. От суо дърво обръч не става.
