ОБРЪГВА МИ 184 ОБРЪЖВАНИЕ
мъчеше да обръгва на злочестината си. Ил. Блъсков, ПБ, 87.
ОБРЪГВА МИ несв.; обръгне ми се., непрех. Диал. Омръзва ми, втръсва ми. След обяд Шура не отиде никъде. Обръгна й да се разправя. Тъй минаха пълни с ужас няколко дена. Черни мисли я обзеха. Г. Стаматов, Разк. И, 41. Вечерта срещу събора към параклиса намина и кметът. Той тръгна по работа, но работата нещо беше му об-ръгнала, та излезе на големия мост да се поразходи. Г. Караславов, СИ, 67.
ОБРЪГВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от обръгвам.
ОБРЪГВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от обръгва ми. По отпадналото му сега лице., не се четеше нищо освен негли слабо обръгване. — Излязох уж да се пораздвижа .. дявол го зел, не излезе нищо. А. Страшимиров, СВ I, 68-69.
ОБРЪГНА. Вж. обръгвам и обръг-нувам.
ОБРЪГНЕ МИ Вж. обръгва ми.
ОБРЪГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обръгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Обръгвам. Синките му [на човека] вършенеа са извършеват по-добре и по-лесно кога той има отредени часове да си отволеда потребите и сечивата обруг-нуват завчас на тая редовност. Ив. Бого-ров, СЛ, 11-12.
ОБРЪГНУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръгнувам; обръгване. Да обръгнем на една или две гозби и отлично да са храним с тях, е несгодно за здравето на снагата, защото това обръг-нуване обезсилева бабяка и скоро го направя непохватен да смила другите гозби. Ив. Богоров, СЛ, 13.
ОБРЪЖА. Вж. обръжавам и об-ръжвам.
ОБРЪЖАВАМ, -аш, несв.; обръжа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжвам, обружвам. — Братя и побратими, — извика той [Момчил] гръмко — оставете чашите, а хванете пак мечовете.. Обръжете людете си и на път още тая нощ. Ст. Загорчинов, ДП, 470. Нам е жално, наистина, като гледаме толкоз наши българи, които си напускат работата.., та отиват в Сърбия., с надежда, че нашата посестрима Сърбия ще ги прегърне като свои братя и ще ги обръжи да преминат в България. НБ, 1876, бр. 14, 56. Саул поиска да обръжи момъка със собствените си оръжия; тури следователно на главата му шлема, облече го в броня. Н. Михайловс-ки, ССИ (превод), 55. обръжавам се, обръжа се страд.
ОБРЪЖАВАМ СЕ несв.; обръжа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжвам се, обружвам се. Редовната войска и синките верни мусюлмани ся обръжават и събират ся при султана. Д. Попов СбРС (превод), 36. — Обръжете се, приятели, бъдете готови, всичко може да чакаме — обърна се [Кантакузин] после към власте-лите, които вече сами слагаха шлемове и потягаха разкопчаните си ризници. Ст. Загорчинов, ДП, 430. Младите, като познаха правите му думи, нямаше какво да му ся противят, освен да ся обръжат с щита на търпението, за да чакат до вечерта. П. кисимов, ОА II (превод), 38.
ОБРЪЖАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръжавам и от обръжавам се; въоръжаване, обръжване, обружаване.
ОБРЪЖВАМ, -аш, несв.; обръжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжавам, обружвам. Управлението облачя и обръжва войскаря, обаче му не плаща, освен във время война. Ив. Богоров, КГ, 137. Турското правителство е слисано: не знае правдини на христиански-те си народи ли да дава.., с нова мода оръжия войски ли да обръжва. ДЗ, 1868, бр. 13, 52. Един омислен поглед от нея [съпругата], една сладка и утешителна дума, която да извира от сърце благородно и нежно, разпръсва грижите му [на мъжа] и мъката му, които лежат като мора на сърцето му и го обръжва с търпение. Ступ., 1875, бр. 4,
31. обръжвам се, обръжа се страд. ОБРЪЖВАМ СЕ несв.; обръжа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжавам се, обружвам се.„Франца гляда другите да не ся обръжват, за да може тя само да ся обръжи най-добре от всичките.“ ДЗ, 1868, бр. 15,58.
ОБРЪЖВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обръжвам и от обръжвам се; обръжаване, обружване. Тежкото обръжване на римския воин съставяли: медният или железният шлем, също так-вази ризница (..), дървен щит.., къс .. нож и две къси копия.. В похода секи воин освен обръжването си носял сам си и храната си за няколко дни. Н. Михайловски, РВИ (превод), 309. Разгърнете бивалицата и вижте Лаис да покорява със своите прелъстева-ния най-върлата добродейност и най-нео-сетливите сърца..; Фрине да зима обръжването на своите заслепени от светликавата й хубост съдници. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 29.
ОБРЪЖВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въоръжение (в 1 знач.); обръжение, обръжване, обръжаване, обружаване. Трябва да сте чули, че турското правителство иска да направи., народна войска.. А за да не харчи правителството за обръжвание на тези народни стражари, издало е заповед на всеко село българите., да дават по 3 1/2 лири тур., с които пари ще се купят пушки за речените башибозуци. ДЗ, 1868, бр. 29,
107. А най-значителната част на обръжва-
