ОБРУЧЙТЕЛ 183 ОБРЪГВАМ
щеника... К. Шапкарев, СбНУКШ, 71. Едни правят годеж с обручение така: от момкова страна ще приготвят за момата жел-тици (алтъне), пръстен и други украшения, ще приканят свещеника, кума и няколко роднини, та ще идат у момата. С. Боб-чев, Н, 1883, кн. 2, 182.
ОБРУЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Годежар. „Вчера ви показах онзи ми палат, им рече тя.., но понеже имам двама князове за обручаване, то не ми е вече угоден..“ В същото време тя [княгинята] заведе тези двама обручители в един голям салон. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 100.
ОБРУЧНИК, мн. -ци, м. Остар. Годеник. — Где ся роди Иисус Христос? — В една сламяница във Витлеем, гдето Девата и Йосиф, нейний обручник, бяха отишли, за да ся напишат, за да ся покорят на повелението. А. Никопит, УД (превод), 268. Ето, мила дъще, другаря, който ти е от Бога избран; радвай му са както и той на тебе, вярвам, ще са радва; нека бъде благослове-нието Божие на вас и на чедата ваши... Отсега сте обручници, а скоро ще бъдете и честити супруги. Т. Шишков, В, 46.
ОБРУЧНИЦА ж. Остар. Годеница. [Атил] проводи пак на Италия посланици да кажат Валентиниану, че иска непременно Онория, защото му била обручница, а за уверение на това проваждал с тях да му покажат и пръстена, когото сама тя му бе отдавна проводила. Г. Кръстевич, ИБ I, 355.
ОБРУША. Вж. обрушавам и обруш-вам.
ОБРУША. Вж. о б р у с в а м2.
ОБРУШАВАМ, -аш, несв. (рядко); обруша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. 06-рушвам (в 1 знач.). обрушавам се, обруша се страд.
ОБРУШАВАМ СЕ несв.; обруша се св., непрех. Спец. Обрушвам се (в 1 знач.). Условие за устойчивостта на откосите на каналите е това да имат под себе си неподвижна основа.. Ако за основа служат плуващи пясъци или наситена с вода почва, откосите се обрушават бързо и ширината на канала почва да расте. Д. Велев, М II, 154. Скалите от незасегнатия масив се намират в състояние на равновесие. След като се прокарат минните изработки това равновесие се нарушава, скалите се напукват, започват да се рушат и обрушават. Хр. Марков и др., ТБ, 21.
— От рус. обрушать.
ОБРУШАВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. 06-рушване. При провеждане на минните работи един от най-важните въпроси относно безопасността на труда е предотвратяването на пропаданията и обрушаванията. Хр. Марков и др., ТБ, 21. Известно е, че почвата не е еднородна маса.., вследствие на което при един наклон на откосите настъпва неизбежно обрушаване и свличане на последните. Д. Велев, М П, 136.
ОБРУШВАМ, -аш, несв.; обруша, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Спец. Срутвам, събарям. Когато Пешовото звено влезе на смяна и миньорите започнаха да обрушват забоя, той измъкна изпод ватенката си будилника и го закрепи внимателно върху една дъска. Т. Монов, СН, 127.
2. Остар. Книж. Стоварвам (вина, грижа, отговорност и под.). Авторът обрушва страшна ярост върху г. Каравелова. Ал. Константинов, Съч. I, 32. обрушвам се, обруша се страд. Изграждането на по-големи строежи, които залягат на речни тераси, трябва да става по-далеч от места, които се подмиват и обрушват от реката. Р. Христов и др., Г, 59.
ОБРУШВАМ СЕ несв.; обруша се св., непрех. 1. Спец. Срутвам се, събарям се. Това навярно са стари римски рудници, времето ги е покрило отгоре с тънък пласт земя, земята е обрасла с трева, но изглежда, че отдолу лека-полека се е обрушвала и е трябвало някаква тежест, за да се продъ-ни. И. Радичков, ББ, 131.
2. Остар. Книж. За вина, грижа, отговорност и под. — стоварвам се. Съдбата поня-коги хвърля человека в голямо и тежко изпитание.. Такова едно изпитание обруши ся и над мене. АНГI, 605.
ОБРУШВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Събаряне (пълно или частично) на горнището на минни изработки под действие на тежестта. След изземването на горната част на пласта на каменните въглища подпорите, с които са закрепени галериите, се изваждат и чрез изкуствени взривове се предизвиква обрушване на тавана. Гр. Николаев и др., ОГ, 132. Максималната дълбочина на копаене се ограничава.., за да не нарастват прекомерно усилията в подемното въже, и., да се избегне опасността от обрушване на изкопа, над който стои багерът. Д. Христов, СПМ, 55.
ОБРЪГВАМ, -аш, несв.; обръгна, -еш, мин. св. -ах, непрех. Диал. Свиквам, привиквам на нещо. Едно време, когато родителите й [на Гана] се научиха, че се задява с Пинтата, така й викнаха.., че отначало тя се сбърка. Но сетне обръгна на караниците им, окопити се и не ги слушаше какво й дрънкаха. Г. караславов, ОХ II, 15-16. Той е обръгнал на страданията, но не е затънял, напротив: умът се изостря, когато човек преглъща горчиви залъци. Ем. Станев, ИК I и II, 217. Учете са, мои момци, които не сте ходиле по балкана, мъчете са да обръгвате на какъвто живот намерите. НБ, 1876, бр. 36, 140. Тя вярваше, че според тях [момиченцата си], кога да е, ще бъде честита да са сдобие с добри зетьове.. Зарад това сички горчивини преглъщаше и са
