ОБРУГАЯ 182 ОБРУЧЕНИЕ
до ли? И ти ме наричаш говедо? —Да, говедо си. ВН, 1958, бр. 2072,4.
ОБРУГАЯ. Вж. обругавам.
ОБРУЖА. Вж. обружвам.
ОБРУЖА ж. Остар. и диал. Оръжие, въоръжение. Той си ходел веднаж така по калето, а насреща му идат власи, които също така ходели по калето и се чудели на разните гюллета и другите обружи по него. СбНУ XXV, 49. Я хайде, тейне, да идем / на пазар, на узунджовския, / на узунджов-ския панаир, / нова обружа да купим, / нова обружа юнашка. Нар. пес., СбГЯ, 8-9.
ОБРУЖА ж. Диал. Накит.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРУЖАМ, -аш, несв. и се. Диал. На-кичвам, натруфим, накипрям. Коня стегна млад Груица, / коня стега сълзи рони, / на-стегна го, обружа го, / назоби го с требен ориз. Нар. пес., СбНУ II, 1. Търгнал Марко църква на причесна, /.. / що обружа Шарца пеливана, / се промени, лепо се накити. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 99. обружам се страд., възвр. и взаим.
ОБРУЖВАМ, -аш, несв.; обружа, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам; обръжавам, обръжвам. Вдигни людето ми... Обружете конете... Тръгнете веднага... Д. Спространов, ОП, 338. „Бае Стоене, ваш Тодор аретлика ай сега беше при мене, ама, да го беше видял в какъв кая-фет е, от петите до носа обружен.“ М. Кънчев, В, 25. Я обружил керка си арно и я напраил глава на войската. СбНУ XV, 108. обружвам се, обружа се страд. ОБРУЖВАМ СЕ несв.:, обружа се св., неп-рех. Остар. и диал. Въоръжавам се; обръжавам се, обръжвам се.
ОБРУЖВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обружвам и от обружвам се; въоръжаване, обръжаване, обръжване.
ОБРУЛВАМ, -аш, несв/, обруля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Бруля нещо в голямо количество или напълно, докрай. Вятърът прииждащ от тепето, винаги обрулваше вишните още докато бяха зелени. Б. Райнов, ТП, 20. Колко ръце се протягаха нагоре към клоните, колко скрити камъни об-рулваха шумата, докато някоя зарзала праснеше, заедно с отчеснато клонче в пепелта. 3. Сребров, Избр. разк., 135. Децата по Симеоновден не смогвали да обрулят с прът едрите орехи. Н. Стефанова, РП, 64. обрулвам се, обруля се страд.
ОБРУЛВАНЕ ср. Отгл. същ. от обрулвам и от обрулвам се.
ОБРУЛЯ. Вж. обрулвам.
ОБРУС м. Диал. Кърпа за лице и за ръце; ръченик, пешкир.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРУСВАМ1, -аш, несв.; обруся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обрулвам. Да излезем нагоре в градината / и погазиме малко в снега. / Да обрусим тез снежни калпаци / по фиданките дето тежат. Н. Ма-рангозов, НПС, 63-64. обрусвам се, обруся се страд.
ОБРУСВАМ2, -аш, несв.; обруша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Избърсвам, обърсвам, отривам. обрусвам се, обруша се
страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРУСВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от обрусвам1 и от обрусвам се.
ОБРУСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от обрусвам2 и от обрусвам се.
ОБРУСЯ. Вж. обрусвам.
ОБРУЧА. Вж. обручавам.
ОБРУЧАВ АМ, -аш, несв.; обруча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Старин. Извършвам обреда обручение. Нашият екзархийски устав от 4-й февруарий 1889 год. не познава никакъв църковен годеж.., а с едно окръ-жно.. се запрещава на свещениците да обру-чават преди венчанието. СбНУ VII, 112. Дава най-първо на младоженеца (жениха) златен пръстен..; след това дава на съпругата (невестата) сребърен пръстен., и с това ги обручава в името на пресвята Троица. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 147. обручавам се, обруча се страд.
ОБРУЧАВАМ СЕ несв.; обруча се св., непрех. Участвувам в обреда обручение. Дружината вече бяха завзели зетя в дома на булката.. — Кои ще ся обручават? — рече свещеникът. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 99.
ОБРУЧАВАНЕ, мн. -ия, ср. Старин. Отгл. същ. от обручавам и от обручавам се.
ОБРУЧАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Старин. Който се отнася до обреда обручение. С хрисимо целомудрие тя прие от ръката ми обручален пръстен и на дру-гий ден щях аз да поведа моя Амалия пред олтара. Н. Бончев, Р (превод), 73. Трябваше Ивайло и Мария да пият вино от обру-чалната чаша.. У него мръдна само предишната болка и един спомен: как отец Неофит бе го венчал с Ката, долу, всред развалините на Прибойна. Но тогава не пиха от обручалната чаша. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 459.
ОБРУЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Първата част на обреден църковен орак, когато се разменят пръстените на младоженците; църковен годеж. Тази сватба ще стане... Е, мила моя кръщелнице, стягай се! В неделя обручението, а за по-нататък ние ще се погрижим... Д. Рачев, СС, 187. Извършва се първо законното обручение чрез обикновените молитви от страна на сее-
