ОБРОНВАМ 181 ОБРУГАВ АНЕ
я работят не срещу десятък или оброк — на плата. В. Мутафчиева, Л СВ II, 325. Но султанът на нищо не се радва.. Неговите васали в Седмоградско, Влашко и Молдова сключили военен съюз с Австрия .. и отказват да плащат оброк. М. Марчевски, П, 38. В същото време много земевладелци, като не намервали придобиточно да обработват земите си чрез роби, наченали да им дават лична свобода и дялове от земята за известен оброк. Н. Михайловски, РВИ (превод), 299. Прибрах си ся да си живея самичък, да помину вам и да ся благодаря с оброка, что ми плащаха за службата ми на кораба. Й. Груев, СП (превод), 218.
ОБРОНВАМ, -аш, несв.', оброня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Поет. 1. Отронвам. — Е, Хрельо, — ненадейно и за двама ни оброни дума тати: — нашата свърши. Ст. Чилингиров, ХНН, 36. Боли ли го него сърцето за нея тъй? До сега ни веднъж той дума не оброни... П. Тодоров, И I, 100. Повя горняка през полята, / залюшна дървесата. /Иот настръхналите клони/листа повехнали оброни. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 9, 51. Три сина. Мама се чуди и мае, / и мае. Кого в робство да прати. /.. / Вечерта се-дат да ядат, / да ядат. Седнали не посегнали. / Седнали. Мама ги наред изгледа, / изгледа. И бистри сълзи оброни. Нар. пес., СбВСт, 87.
2. В съчет. с глава. Навеждам, отпускам надолу (глава). Долови тревожния шум на листата и наново почувствува мъка в сърцето си. Оброни глава и се замисли... К. Петканов, ДЧ, 97. Мургавият мечкар.. об-ронва глава и заспива. Й. Радичков, К, 25. Руска Русана погледна, / мило си глава възправи, / сладък си гласец проточи, / ясна е песен гръмнала. /.. / Русано сърце трепнало, / Русан си глава оброни, / бистри му сълзи рукнаха, / тъжни си думи задума. Ц. Церковски, Худ. С I, 112. обронвам се, оброня се страд.
ОБРОНВАМ СЕ несв.', оброня се св., непрех. Поет. Отронвам се. Една сълза толкова гореща се оброни на сключените й ръце, че тя трепна и дигна глава. А. Каменова, ХГ, 124.
ОБРОНВАНЕ ср. Поет. Отгл. същ. от обронвам и от обронвам се.
ОБРОНЯ. Вж. обронвам.
ОБРОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с оброк. Тая чешма от памтивека бълбукаше тука.., зад нея се възземаше полегато древна могила, увенчана с три бряста, триангулачен знак и потънал в трева оброчен камък. Й. Радичков, ВН, 23. В римско време в пещерата, при извора, който и до днес се смята като лековит, е съществувало светилище, от което ни са запазени няколко оброчни релефи с образи на Херакла, нимфите и пр. П. Дели-радев, БГХ, 88. По там, под вековните оброчни дъбове, направо под огненото око на небесния властелин, е бил ясен поне общият смисъл на службата и жертвоприношението. О. Василев, ЖБ, 33.
О Оброчна плоча. Истор. Антична каменна или глинена плочка с релефно изображение на божество. И все пак загадката ни караше да скитаме с надежда, че ще разкрием разковничето. Стигаше една урна с изгорели кости, парче от оброчна плочка с лика на известен ири неизвестен бог или друга следа... К, 1970, кн. 7, 30.
ОБРОЧИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Място (извор, старинно дърво и под.), където се прави служба оброк. Топлият източник е провъзгласен не само за полезен, но още и за свят. Един селянин направил малък камен кръст, изправил го над водата и оброчището станало готово. П. Делирадев, В, 153. Лятно време повечето няма служби, ами всичкото село прави служба по оброчищата край селото. Е. Каранов, СбНУ IV, 291. Безводна Добруджа страда от дълги сушави лета.. В такива случаи с „Вай, Ду ду ле“, по-често, „Герман“ и като „пеперуди“ — обреди, рожба на езическо суеверие — земеделците неверници обикалят града, къра и оброчищата, за да изпросят от „небето“ дъжд. Ст. Грудев, ББ, 37.
2. Място, където някога е имало черква; черковище. Множеството се отправи за оброчището, близо до гробищата. Там правеха помен за умрелите. Кр. Григоров, ТГ, 57.
ОБРУГАВАМ, -аш, несв.', обругая, -аеш, мин. св. обругах, св., прех. Книж. На-ругавам. Ето сина ми и дъщеря ми! Да ти кажат чули ли са в нашия дом подобни думи, и то казани така грубо и жестоко? Това, което ти извърши тая вечер пред тях, като обруга това нещастно момиче, е непростимо... Г. Крънзов, Избр. п, 59. На другия ден караулният., изскочи навън, обруга войниците и заповяда веднага да натикат арестуваните българи в карцерите. А. Ка-ралийчев, НЧ, 83. Придумват жените си да подадат молба за помилването на Климент. Когато 400 търновки отправят молбата си, Стамболовият вестник „Свобода“ ги обругава с най-цинични думи. Д. Казасов, ВП, 33. обругавам се, обругая се страд. и взаим. И как можеше да се мъчи, обругава и разпъва съвършенството, освен ако е изоставено от бога? Ем. Станев, А, 21 •
ОБРУГАВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от обругавам и от обругавам се. Каква морална отговорност може да съществува без свобода на волята? А свободата на волята е глупава фикция.. Но обругаването на идеалистите не му донесе облекчение. Ем. Манов, ДСР, 79. С това започна нашето взаимно обругаване. — Гове-
