Page:RBE Tom10.djvu/48

кото е необходимо и поради това обикн. недобре; набърже, прибързано. Личеше, че току-що е станал от ниската кушетка и набързо се е облякал и обул, защото на кушетката имаше събрано накуп одеяло, а връзките на жълтите му офицерски обуща не бяха дозавързани и се влачеха. Ем. Станев, ИК I и II, 141. Хората бяха въоръжени, ала личеше, че са възседнали набързо конете си — някои яздеха без седла, едни бяха без шапки и в косите им стърчеше слама, ръцете на други бяха кални. А. Дончев, ВР, 30. — Аз не съм от ония майстори, дето пипат набързо, как да е. Бързата работа

— срам за майстора. Ран Босилек, ВП, 96. Такова едно противопоставяне е съвсем произволно и показва само, че г. Страши-миров е писал книгата си набързо и не е можал да обърне по-сериозно внимание на работата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 216.

— Друга (диал.) форма: н а б ъ р г о.

НАБЪРЗОМ нареч. Диал. Набързо, набърже. Най-подир тежко постена, по три си челото и като седна набързом, показа ми един стол отпреде си. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 11 .И работа привършил, набързом / сбра сечива, наканен да си ходи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 6.

НАБЪРЗЯ СЕ. Вж. набързявамсе.

НАБЪРЗЯВ АМ СЕ, -аш се, несв.; на-бързя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Забързвам се. Човекът изгледа изпитателно и малко удивено залутаното момче, но не каза нищо и, без да се обръща и без да се набързява, продължи нататък и се скри в първия завой. Г. Караславов, ОХ II,

167. Добичетата се набързиха, колата из-трополи глухо и скоро кривна надолу. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 334.

НАБЪРЗЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набързявам се; забързване.

НАБЪРКАМ¹. Вж. набърквам¹.

НАБЪРКАМ². Вж. набърквам².

НАБЪРКВАМ¹, -аш, несв.; набъркам, -аш, св., прех. Разг. 1. Вземам част от нещо цяло или недокоснато (запазено за определено време или цели); набутвам. Тя не знае, че под единия обръч / на буренцето / съм провъртел със свърдел дупчица, колкото да влезе сламка. Тя е сигурна, че не мога да набърквам ракията. Т. Харманджиев, КВ, 533.

2. Бъркам¹, бръквам, пъхам някъде, където не трябва (ооикн. ръка). Богданчо набърка ръцете си във водата, замърси я, Сулка го плесна по бузичката. К. Петканов, ЗлЗ, 224. набърквам се, набъркам се страд.

НАБЪРКВАМ²’ -аш, несв.; набъркам, -аш, св., прех. Разг. Намесвам, замесвам някого, нещо в някаква работа, обикн. неприятна, опасна или непочтена; забърквам³’ Петър: — Не искам да се бъркам във вашите работи. Огнян: — Но ако той [Миладинов] вече те е набъркал? Петър: — Той знае, че аз с политика не се занимавам. Г. Крънзов, Избр. п, 101. Слушай, председателят не е планина да му се тулят в сянката! Обул си гащи — вържи си ги! Не вземай пояс на заем! И защо искаш да набъркаш и мене в тая каша? Н. Хайтов, ПЗ, 67. Заптието спомена за някакъв „курултай“ и набърка името на Гоце! П. Япов, ГД, 265. набърквам се, набъркам се страд.

НАБЪРКВАМ СЕ несв.; набъркам се св., непрех. Разг. Намесвам се, забърквам се. Помниш я стачката в четиресет.и осма. И тогава бе същото. Добре са това, стачките, стига да не се набъркват стачкоизмен-ници. Б. Райнов, ЧЪ, 200._;— Ти, дядо, недей забравя и русенската поразия на този същия Такев, който се набърка в любовната история на българина и туркинчето. А. Каралийчев, НЧ, 10. // Намесвам се в нещо, или в някаква работа без нужда, против желанието на някого. Ялмар му кимна с глава, скочи и обърна портрета на прадядо си с лице към стената, за да не се набърка пак в разговора им, както миналата вечер. Св. Минков, СЦ (превод), 26.

НАБЪРКВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набърквам¹ и от набърквам се; набутване.

НАБЪРКВАНЕ², мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набърквам² и от набърквам се; намесване, забъркване.

НАБЪРЧА. Вж. набръчвам и на-бърчвам.

НАБЪРЧВАМ, -аш, несв.; набърча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям обикн. временно на бръчки (чело, лице, вежди и под.); сбърчвам, набръчквам, сгър-чвам, сбръчквам. Вие може би не знаете, че в доброволческите отреди, които сега се събират из цялата страна, са се записали и жени. — Знаем ние какви жени се записват — набърчи нос Фотина. — Не ни ги давай за пример. В. Геновска, СГ, 346. — Клетва дадох и клетва взех,.. — започна пак Момчил натъртено и си набърчи веждите. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Скръбта на добрият тойзи мъж беше безгранична; глубоко же съчувствие на тая печал набръчи челото му и побели без время космите на главата му. X, Пашов и др., ЦП (побълг.), 2-3. Кога Камен туй обади / на своята майка, / тя набърчи чело старо / и горко завайка: / -„Какво казваш ти, да бягаш?“ Ив. Вазов, Съч. IV, 13.

2. За вятър и под. — направям вълни, бразди по водна повърхност; набръчквам, набраздявам.

НАБЪРЧВАМ СЕ несв. ; набърча се св., непрех. 1. За чело, лице, кожа и под. — свивам се и ставам обикн. временно на бръчки; сгърчвам се, сбърчвам се, набръчквам се,