кото е необходимо и поради това обикн. недобре; набърже, прибързано. Личеше, че току-що е станал от ниската кушетка и набързо се е облякал и обул, защото на кушетката имаше събрано накуп одеяло, а връзките на жълтите му офицерски обуща не бяха дозавързани и се влачеха. Ем. Станев, ИК I и II, 141. Хората бяха въоръжени, ала личеше, че са възседнали набързо конете си — някои яздеха без седла, едни бяха без шапки и в косите им стърчеше слама, ръцете на други бяха кални. А. Дончев, ВР, 30. — Аз не съм от ония майстори, дето пипат набързо, как да е. Бързата работа
— срам за майстора. Ран Босилек, ВП, 96. Такова едно противопоставяне е съвсем произволно и показва само, че г. Страши-миров е писал книгата си набързо и не е можал да обърне по-сериозно внимание на работата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 216.
— Друга (диал.) форма: н а б ъ р г о.
НАБЪРЗОМ нареч. Диал. Набързо, набърже. Най-подир тежко постена, по три си челото и като седна набързом, показа ми един стол отпреде си. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 11 .И работа привършил, набързом / сбра сечива, наканен да си ходи. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 6.
НАБЪРЗЯ СЕ. Вж. набързявамсе.
НАБЪРЗЯВ АМ СЕ, -аш се, несв.; на-бързя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Забързвам се. Човекът изгледа изпитателно и малко удивено залутаното момче, но не каза нищо и, без да се обръща и без да се набързява, продължи нататък и се скри в първия завой. Г. Караславов, ОХ II,
167. Добичетата се набързиха, колата из-трополи глухо и скоро кривна надолу. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 334.
НАБЪРЗЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набързявам се; забързване.
НАБЪРКАМ1. Вж. набърквам1.
НАБЪРКАМ2. Вж. набърквам2.
НАБЪРКВАМ1, -аш, несв.; набъркам, -аш, св., прех. Разг. 1. Вземам част от нещо цяло или недокоснато (запазено за определено време или цели); набутвам. Тя не знае, че под единия обръч / на буренцето / съм провъртел със свърдел дупчица, колкото да влезе сламка. Тя е сигурна, че не мога да набърквам ракията. Т. Харманджиев, КВ, 533.
2. Бъркам1, бръквам, пъхам някъде, където не трябва (ооикн. ръка). Богданчо набърка ръцете си във водата, замърси я, Сулка го плесна по бузичката. К. Петканов, ЗлЗ, 224. набърквам се, набъркам се страд.
НАБЪРКВАМ2’ -аш, несв.; набъркам, -аш, св., прех. Разг. Намесвам, замесвам някого, нещо в някаква работа, обикн. неприятна, опасна или непочтена; забърквам3’ Петър: — Не искам да се бъркам във вашите работи. Огнян: — Но ако той [Миладинов] вече те е набъркал? Петър: — Той знае, че аз с политика не се занимавам. Г. Крънзов, Избр. п, 101. Слушай, председателят не е планина да му се тулят в сянката! Обул си гащи — вържи си ги! Не вземай пояс на заем! И защо искаш да набъркаш и мене в тая каша? Н. Хайтов, ПЗ, 67. Заптието спомена за някакъв „курултай“ и набърка името на Гоце! П. Япов, ГД, 265. набърквам се, набъркам се страд.
НАБЪРКВАМ СЕ несв.; набъркам се св., непрех. Разг. Намесвам се, забърквам се. Помниш я стачката в четиресет.и осма. И тогава бе същото. Добре са това, стачките, стига да не се набъркват стачкоизмен-ници. Б. Райнов, ЧЪ, 200.;— Ти, дядо, недей забравя и русенската поразия на този същия Такев, който се набърка в любовната история на българина и туркинчето. А. Каралийчев, НЧ, 10. // Намесвам се в нещо, или в някаква работа без нужда, против желанието на някого. Ялмар му кимна с глава, скочи и обърна портрета на прадядо си с лице към стената, за да не се набърка пак в разговора им, както миналата вечер. Св. Минков, СЦ (превод), 26.
НАБЪРКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набърквам1 и от набърквам се; набутване.
НАБЪРКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набърквам2 и от набърквам се; намесване, забъркване.
НАБЪРЧА. Вж. набръчвам и на-бърчвам.
НАБЪРЧВАМ, -аш, несв.; набърча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям обикн. временно на бръчки (чело, лице, вежди и под.); сбърчвам, набръчквам, сгър-чвам, сбръчквам. Вие може би не знаете, че в доброволческите отреди, които сега се събират из цялата страна, са се записали и жени. — Знаем ние какви жени се записват — набърчи нос Фотина. — Не ни ги давай за пример. В. Геновска, СГ, 346. — Клетва дадох и клетва взех,.. — започна пак Момчил натъртено и си набърчи веждите. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Скръбта на добрият тойзи мъж беше безгранична; глубоко же съчувствие на тая печал набръчи челото му и побели без время космите на главата му. X, Пашов и др., ЦП (побълг.), 2-3. Кога Камен туй обади / на своята майка, / тя набърчи чело старо / и горко завайка: / -„Какво казваш ти, да бягаш?“ Ив. Вазов, Съч. IV, 13.
2. За вятър и под. — направям вълни, бразди по водна повърхност; набръчквам, набраздявам.
НАБЪРЧВАМ СЕ несв. ; набърча се св., непрех. 1. За чело, лице, кожа и под. — свивам се и ставам обикн. временно на бръчки; сгърчвам се, сбърчвам се, набръчквам се,
