борвам се, наприказвам се, наговорвам се2, наговарям се2, надумвам се2, надърдорвам се. Те подхванаха новата тема с всичкия жар на своите ненавършени двайсет години. Едва успяха да се набъбрят за всички подробности около важното събитие. В. Райков, ПВ, 73.
НАБЪБРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от набъбрям и от набъбрям се; набърборване, наприказване, наговорване2, наговаряне2, надумване2, надърдорване.
НАБЪБРЯ. Вж. набъбрям.
НАБЪКАМ. Вж. набъквам.
НАБЪКВАМ, -аш, несв.\ набъкам, -аш, св., прех. Диал. Натъпквам, напъхвам, наб-лъсквам; нагъчквам. Улицата ехтеше от названията на вестниците,.. Няколко хлапака начоголиха литератора и той, за да се отърве от тяхната лепкава любезност, набъка си джобовете с листове. Ив. Вазов, Съч. X, 13. Разтопи във вода сачикабруса, земи една ивица от леняно платно и я намокри добре, сетне я набъкай вътре в носа. Ив. Богоров, СЛ, 74. набъквам се, набъкам се страд. набъквам си, набъкам си възвр. НАБЪКВАМ СЕ несв. \ набъкам се св., неп-рех. Диал. Натъпквам се, напъхвам се, наб-лъсквам се; нагъчквам се. А по кобилките се събрали всичките мухи от околността. Набъкали се под хълбоците им. Елин Пелин, Съч. IV, 105. А пра пролет [пъдпъдъците] преминават за една нощ Черно море.. Често се набъквали във витлата на самолети и причинявали катастрофи. И. Петров, ОЗап., 46. И тъй впуснаха ся и набъка-ха ся в двора, дето ся подкачи борбата из-близо. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 54. Питам се, защо сме се набъкали в тази пуста София? Не ти ли се струва, че сме придобили еснафска, да не кажа, стадна психика. И. Петров, ОЗап., 68.
НАБЪКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набъквам и от набъквам се; натъпкване, напъхване, наблъскване, нагъчкване.
НАБЪЛВАМ. Вж. наблъввам.
НАБЪРБОРВАМ, -аш, несв. \ набърбо-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Казвам, изказвам с бъбрене нещо или много неща; набъбрям, наприказвам, наговарям2, наговорвам2, надумвам2, надърдорвам. Вероятно леля Малвина не е искала нито загуба да ми причини, нито пък да ме обиди, като ми набърбори препоръки за една жена. Р, 1927, бр. 243, 1. набърборвам се, набърборя се страд. набърборвам си, набърборя си взаим.
НАБЪРБОРВАМ СЕ несв.\ набърборя се
св., непрех. Разг. Бърборя много, до насита; набъбрям се, наприказвам се, наговарям се2, наговорвам се2, надумвам се2, надърдорвам се.
НАБЪРБОРВАНЕ ср. Отгл. същ. от набърборвам и от набърборвам се; набъб-ряне, наприказване, наговорване2, наговаряне2, надумване2, надърдорване.
НАБЪРБОРЯ. Вж. набърборвам.
НАБЪРДЕЛКИ мн. Диал. Част от тъкачен стан, където се поставя и движи бърдото; набърдила, ватала. — "Не можа да стана, / весден съм тъкала, / краката ме болат / от набърделките. " Нар. пес., СбВСтТ,662.
НАБЪРДЙЛА мн., ед. (рядко) набърдй-ло, ср. Диал. Набърделки; ватала. И той с особена приятност и с по-голяма, сякаш, лекота премята сега совалката и тупа с набърдилото. Т. Влайков, Пр I, 94. Кака и чичо Глигор, наведени над кросната, бързо соват и тупат с набърдилата. Т. Влайков, Пр I, 113.
НАБЪРЖЕ нареч. Разг. Набързо. Кръсти се той не набърже и с небрежност,.., а полека, с внимателна правилност и с едно страхопочитание. Т. Влайков, Пр
1, 83. Памук, яйца,.. — всичко отиваше на пазара. Ходеше най-вече Илия: с развлечен пояс, небръснат, обут набърже, с небрежно омотани върви. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. Да знае, че Найден не бърза да излезе, ще седне и набърже ще разточи баница. К. Петканов, ОБ, 252.
НАБЪРЗО Нареч. 1. С бързане; набърже. — Не била лесна тая работа, бачо Ла-заре. И не може тъй, набързо. — Не ти казвам да бързаш. Д. Талев, ПК, 526-517. Поо-бърнат, той [Захари] видя през рамото си, че Севастица чете и не гои гледа и набързо обърна още една чашка. И. Йовков, АМГ, 73. Най-много говореше американецът:.. Ние живеем бързо. Или, както казва нашият Харолд Ръг:„Ние се раждаме набързо, получаваме образованието си тичешком, женим се мимоходом, печелим богатството си на един дъх и го губим по същия начин.“ Г. Белев, КВА, 234-236. Пиша ви набързо, защото бързам за пощата. Ив. Вазов, ПЕМ, 39.
2. За кратко време, в кратък срок, по-бързо, отколкото е обичайно, нормално; набърже. Преди няколко месеца подофицер беше открил конспирацията в полка и стана набързо фелдфебел. Д. Кисьов, Щ, 162-163. Целта на тази втора легия е да се подготвят набързо млади българи за военни ръководители на въстанието в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 86. Един софийски книжар неочаквано му предложи да издаде набързо,.., тези невероятни разкази за един съвременен българин. П. П. Славейков, Събр. съч. IV (1), 148. — Как какво честито. Че нали оженихме тая сутрин Велика и Василена. — И като мислеше, че се чудят, че сватбата е станала тъй набързо, той добави: — Книжата им бяха готови, повикаха попа — и туй то. Й. Йовков, АМГ, 112. // За много кратко време, по-бързо, откол
