от способността им да задържат влагата. В това отношение първо място заемат глините. Те попиват влагата, набъбват и пречат за проникване на въздуха. Св. Рай-чева, К, 40. Почти сварени [макароните],.., те се поливат със студена вода, оставят се да постоят в нея 15-20 мин., докато набъбнат, и тогава се прецеждат. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 107. Тая дъвка,.., колкото повече я дъвчеш, толкова повече набъбва и става на балон. Й. Радичков, В, 104. // За семена, пъпки и под. — увеличавам обема си в процеса на растежа под напора на жизнени сокове. При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохка-ната почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожес-тата си дрешка, вкорени се. П. Бобев, ГЕ, 101. Неговият [на клека] жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина, сетне набъбнал и с една гигантска за малкото му ръстче сила бе процепил коравия камък на две. Н. Хайтов, ШГ, 8. Тук., пъпките на младия букаш най-рано набъбваха, дори понякога изпреварваха цветята. Г. Белев, ПЕМ, 38. • Обр. Набъбваше и се готвеше да се пукне ясното мартенско утро. П. Вежинов, ЗЧР, 200.
2. Подувам се вследствие на оток, прилив на кръв, мляко. С посинели устни и набъбнали пръсти излизаме из водата и бежешком събираме нахвърлените по брега мрени. П. Росен, ВПШ, 92. Тя [вълчицата] лежеше все така свита на кълбо, поръмжаваше нежно, лижеше малките си слепи рожби, оправяше ги и ги нагаждаше към набъбналото си от мляко виме. Г. Райчев, В, 5. Вие почвахте да чувствувате жилите си как набъбват от разгоряла буйна кръв. Т. Генов, Избр. пр, 140.
3. Прен. За населено място, организация и под. — увеличавам се, нараствам по брой на състава или по размери. Бродуей е най-голямата артерия на Ню Йорк, в центъра тя набъбва до пръсване от автомобили, хора, светлини. Г. Белев, КВА, 141. След световната война обаче градът изведнъж набъбна, грамадни тютюневи складове изникнаха като гъби. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. Раждат се фабрики, заводи — хора трябват. Идват хората, а с тях и нуждите. Набъбват кварталите. О, 1978, кн. 6, 14.
4. Прен. За чувство — постепенно нараствам по сила. Усети, че нещо набъбва в гърдите му, но не разбра, че плаче и че тия сълзи го възвръщаха към живота. Ем. Станев, ИК III и IV, 346.
НАБЪБВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набъбвам. Семената на някои бобови растения набъбват бавно, поради това, че обвивката им е твърда.. При такива случаи набъбването се ускорява, ако протрием семената с пясък. Бтн VI кл, 23. При набъбване свободни пори, по които се извършва просмукване на вода, почти няма, поради което почвата става непропусклива за водата. П. Боянов, П, 183. Наистина застрашително расте радикалната партия. Хем расте, хем се надува. Аз много се страхувам, че ще се пукне от набъбване! Хр. Ясенов, Събр. пр, 160.
НАБЪБНА. Вж. набъбвам и набъб-ну вам.
НАБЪБНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от набъбна като прил. 1. Който е с увеличен обем от просмукване с влага. Снеговете и ледовете се свличаха под топлия дъх на южняка и набъбналата земя започваше да подсъхва. Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 5. Той се наведе, за да стегне вървите си, които бяха се развили, и първото движение на ръката му около краката срещна на земята нещо меко, набъбнало. Й. Йовков, ЖС, 59.
2. За части на тялото, лицето — който е надут, уголемен, вследствие на физиологични промени (обикн. при заболяване). Петър забеляза, че по пребледнелото й, окъпано от сълзите и дъжда лице има кафяви петънца и устните й са no-набъбнали отпреди. И. Петров, НЛ, 262-263. През разтворения ошийник на ризата се виждаше дебел, корав, но къс врат с набъбнали и усукани жили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 24. — Не спиш ли, мила?.. — Гледам се. Взех да не струвам нищо с тия подути устни, с тоя набъбнал нос. Б. Болгар, Б, 73.
НАБЪБНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); набъбна, -еш, мин. св. -ах, св., не-прех. Набъбвам. Отгоре за няколко часа, човек вижда езика да станва толкова голям, щото след като изпълне сичката уста, да са подава и навън, когато дъното му набъбнува към гърлото и често може да удуши болния. Ив. Богоров, СЛ, 44.
НАБЪБНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набъбнувам; набъбване.
НАБЪБРЯМ, -яш, несв.\ набъбря, -иш
и -еш, мин. св. -их и -ах, св., прех. Разг. Казвам, изговарям с бъбрене нещо или много неща; набърборвам, наприказвам, наговор-вам2, наговарям2, надумвам2, надърдорвам. Единственият човек в Дервент, който беше го видял, беше старият Ставраки, но много нещо беше набъбрил той за Гатюв-ското обущарче и поради това сега мълчеше. Г. Караславов, Избр. съч. X, 59. Дохождала,.., и кой знай какво й набъбрала. Й. Йовков, СЛ, 16. Три пъти ми набъбра, / на-бъбра: „Калино Донки, малино, / малино, баш чорбаджийска дъщеря, / дъщеря, па нямаш герджик премяна.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 114. набъорям се, набъбря се страд. набъбрям си, набъбря си взаим.
НАБЪБРЯМ СЕ несв.\ набъбря се св., не-прех. Разг. Бъбря много, до насита; набър-
