сбръчквам се. Детето се подигна,..,и бледото му лице се набърчи от болка. Й. Йовков, Ж 1945, 167. Седна свако в средата на стаята, подложи си възглавка и взе да точи брадвата. От усилие устните му се разтегнаха като гумени и носът му се набърчи. Г. Краев, СбСт, 1957, 133. — Кузмане, не биваше да се месиш в болярските работи. Не биваше! — повтори богомилът и челото му се набърчи загрижено. Ст. Загорчи-нов, Йзбр. пр III, 200.
2. За повърхност на нещо — ставам на вълни, на бразди; набръчквам се, набраздявам се.
НАБЪРЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набърчвам и от набърчвам се; сгърчва-не, сбърчване, сбръчкване, набръчкване.
НАБЪРЧЕН, -а, о, мн. -и. Прич. мин. страд, от набърча и от набърча се като прил. 1. За лице, чело и под. — който е с бръчки; сбърчен, набръчкан, сбръчкан, сгърчен. Той винаги бе намръщен, като че бе ял киселици, та устните му бяха свити, челото набърчено с многобройни ситни бръчици и рядко ще го зърнеш развеселен. Кр. Григоров, ОНУ, 178. В един ъгъл видяха съвсем малко легло. Приближиха. Там имаше някакво тънко вързопче — повито дете. Лицето му беше колкото голям лимон и също така бледо и набърчено. Г. Рай-чев, ЗК, 231. Па извади из пояса синия пешкир и зафана да отрива набърченото си лице и старешките си очи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 161. // Който има такова лице; сбръчкан, сбърчен, набръчкан. Зла бедност! Неволя! Души затънели, / набърчени булки, деца застарели. Ив. Вазов, Съч. III, 124.
2. За водна повърхност и др. — който е на вълни, на бразди; набразден, набръчкан. Той с наслада плъзгаше погледа си по набърченото равнище на водния простор. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 10. Какво е слабият ветрец пред урагана? / И езерото набърчено пред океана? Ив. Вазов, Съч. V, 179-180.
НАБЪХТВАМ, -аш, несв.; набъхтя, -иш и еш, мин. св. -их и -ах, св., прех. Разг. Бъхтя (в 1 знач.), бия много, колкото е необходимо; набивам1, натупвам, напердашвам. Агронома ще бият!... Истински бунт!.. Ах, защо Илия не е тук! Как ще се справи сам тоя флегматичен старик? Те и него ще на-бъхтят! А. Гуляшки, МТС, 207. — Хайде, утрепи ме! — Старата викаше, устната й трепереше. — Набъхти ме! Г. Караславов, Тат., 20-21. А българинът стои тихо и се подсмива под мустак, считайки робството си за заслужено наказание божие, работи и ожида ясни дни,.., набъхтва турците и сърбите и на цяла Европа дава грижи да не го остави да се развие целокупно. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 43. набъхтвам се, набъхтя се страд, и възвр.
НАБЪХТВАМ СЕ несв.; набъхтя се св., не-прех. Бъхтя се много, до насита.
НАБЪХТВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от набъхтвам и от набъхтвам се.
НАБЪХТЯ. Вж. набъхтва м.
НАВАДВАМ1 , -аш; навадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наваждам1. навадвам се, навадя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАДВАМ2, -аш, несв.; навадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наваждам^. То е голям въдол, както Нилский, навадван от река Мейнан. Ив. Богоров, КГ, 1851. навадвам се, навадя се страд.
НАВАДВАМ3, -аш, несв.; навадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наваждам3. навадвам се, навадя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАДВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от навадвам1 и от навадвам се; наваждане1’
— От Н. Геров,. Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАДВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навадвам2 и от навадвам се; наваждане2.
НАВАДВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от навадвам3 и от навадвам се; наваждане3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАДЯ1. Вж. навадвам1 и наваждам1.
НАВАДЯ2. Вж. навадвам2 и наваждам2.
НАВАДЯ3. Вж. навадвам3 и наваждам3.
НАВАЖДАМ1, -ащ, несв.; навадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Вадя, изваждам много неща или голямо количество от нещо; наизваждам. Още преди войните мъжът й се канеше да я [къщата] събаря и да прави нова; и той навади от Рудината камъни за основи, Превози ги и ги нахвърля пред плета на улицата. Ил. Волен, БХ, 53. Съседите помогнаха на Балеви да си навадят материал от каменоломната. П. Сла-вински, ПЗ, 21. Добре разгляда по стаята и видя, че обирачът,.., бил преврънал коша, та си навадил мед и напълнил с него едно гърне. КН, 1873, кн. 4, 24. наваждам се, навадя се страд, наваждам си, навадя си възвр.
НАВАЖДАМ2, -аш, несв.; навадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. За вода, река — напоявам; навадвам2. Покрай мен, успоредно с пътеката, криволичи бистра вада, която се провира измежду високо израсналите лютика, див гюзум и жабешко цвете и слиза надоле покрай нивето и ливадето да пои и наважда изсъхналете и изжъднеле ку-курузя. Т. Влайков, Съч. II, 72. Друшлявица мие, чисти, прохлажда, весели манастира, тя му движи воденицата, тя му праща вода за чучурите, тя му наважда градините. Ив. Вазов, Съч. XV, 44. Египет е тясна долина,.. Нил всякоя година в продължение няколко месяца наважда тая страна и оп-
