Page:RBE Tom10.djvu/124

НАГОРЧА². Вж. нагорчавам². ■

НАГОРЧАВАМ¹, -аш, несв.\ нагорча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Нагарчам. Тя изпи съдържимото на бавни глътки, но до дъно. Само в края малко смръщи веждите си. — Нагорчава, повече нищо. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 41. — Рядко купувам хляб от столицата, но тука хлябът загуби естествения си цвят, почна вече да нагорчава. Ст. Мокрев, ПСН, 57.

НАГОРЧАВА МИ несв.\ нагорчй ми св., непрех. Нагарча ми. — Не напомняй! Нагорчава ми от тези спомени! Кр. Белев, РСК,

69.

НАГОРЧАВАМ², -аш, несв.\ нагорча, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Рядко. Правя нещо да стане горчиво; вгорчавам, вгорчивям. Той нагорчаваще ръцете си със стъблата му [на пелина] и тъй дълго възпрян стоеше там да ги мирише. П. Тодоров, И I, 129. нагорчавам се, нагорча ice страд.

НАГОРЧАВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от нагорчавам¹; нагарчане.

НАГОРЧАВАНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от нагорчавам² и от нагорчавам се; вгорчаване, вгорчивяне.

НАГОРЯ. Вж. нагарям и наторявам.

НАГОРЯВАМ, -аш, несв.\ нагоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Нагарям, наго-рявам се, нагоря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГОРЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наторявам и от наторявам се; нагаряне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГОСПОДАРУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Господарувам много, до насита. Откакто помня, все той господарува в тоя край и още не се е нагосподарувал.

НАГОСТУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Гостувам много, до насита. От десет дена ни гостуват тия хора — не им ли омръзна, не се ли нагостуваха?

НАГОСТЯ. В^к. нагостявам.

НАГОСТЯВАМ, -аш, несв.\ нагостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Гостя, гощавам колкото трябва, до насита; нахранвам, наго-щавам. Нощувах в едно от селцата. Нагос-тиха ме по царски. К. Петканов, ЗлЗ, 142. Бабата посрещнала момчето, нагостила го с попара, постлала му да спи в колибата. А. Каралийчев, МО, 6. Че с какво можеш да ни нагостиш ти! Зелева чорба, картофена яхния... Това за пътници хора ли. е! Ст. Дичев, ЗС I, 80. Станка изтича у чичови си Кирови и каза на чича си, че имат гостенин и че трябва да го нагдстят. Г. Кара-славов, ОХ I, 415. • Обр. Зад гърба на побледнелия подпоручик се показваше рошавата главица на Илийковата щерка.. — Или ще я вземеш за жена, или ще те наЪостя с глигански сачми. Д. Вълев, 3, 193. Атакувайте ни! Подраскайте малко по стръмнината, пък ще видите с какво ще ви нагостим! П. Вежинов, ЗЧР, 220. —Ама накрая и на мен не ми простиха... нагостиха ме здравата... един куршум ме парна по главата. Ив. Мартинов, ДТ, 246. нагостявам се, нагостя се страд.

НАГОСТЯВАМ СЕ¹ несв.\ нагостя се св., непрех. Гостя се, гощавам се до насита; нахранвам се. Щом й [на лисицата] поднесохме кокошката, очите й засвяткаха. .. Искаше да хване пернатата и да се нагости с кокоше месце. Ил. Блъсков, ДБ, 25.

НАГОСТЯВАМ СЕ², -аш се, несв.\ нагостя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Нагостувам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГОСТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нагостявам и от нагостявам се¹; на-гощаване.

НАГОСТЯ СЕ. Вж. нагостявам се².

НАГОТА ж. Остар., понякога поет. Голота. С думи, които възбуждат състрадание, той изобразил печалната си съдба и я молял да му даде малко платно да покрие наготата си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 110. А тя [Фрина], надвластна в свойта нагота, / сияеше во Златолунний блясък / изправена. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 43. Сами свалихме ний венците свои / и смутно спряхме — жад и нагота. Д. Дебе-лянов, С 1946, 67.

НАГОТВЯ¹. Вж. на го тв ям¹.

НАГОТВЯ². Вж. н а г о т в я м².

НАГОТВЯМ¹, -яш, несв.\ наготвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Готвя, приготвям ястие, докато стане готово; сготвям. — А бе къде се губиш? Всичко е готово, ела да ни кажеш как да наготвим рибата. Ц. Гинчев, ГК, 59. — Я дръж, кумче, ти оттук, аз оттам, дано уловим лисицата, да я наготвим в паницата, да нагостиме кумицата. П. Р. Славейков, БП II, 5-6.

2. Рядко. Готвя, сготвям голямо количество ядене или много различни ястия. Стрина Венковица, според както си обича и както й иде отръки, бе наготвила много и хубави гозби. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Нагот-виха много ядене и го дадоха на Тиковото семейство за бог да прости. И. Радичков, СР, 128. наготвям се, наготвя се страд. Какво може да се наготви за един час, ако не таскебап? И вкусно, и лесно! Д. Неми-ров, Д №9, 47. Той научи, че баща й още от заранта бил наредил да се наготви специален обед. А. Гуляшки, МТС, 81. наготвям си, наготвя си възвр.

НАГОТВЯМ², -яш, несв.\ наготвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Приготвям, подготвям. Ний оттука като наготвим друг пръстен, ще дойда сам, за да ви го донеса. АНГ I, 107.