НАГОРЧА2. Вж. нагорчавам2. ■
НАГОРЧАВАМ1, -аш, несв.\ нагорча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. Нагарчам. Тя изпи съдържимото на бавни глътки, но до дъно. Само в края малко смръщи веждите си. — Нагорчава, повече нищо. Ст. Загорчи-нов, Избр. пр III, 41. — Рядко купувам хляб от столицата, но тука хлябът загуби естествения си цвят, почна вече да нагорчава. Ст. Мокрев, ПСН, 57.
НАГОРЧАВА МИ несв.\ нагорчй ми св., непрех. Нагарча ми. — Не напомняй! Нагорчава ми от тези спомени! Кр. Белев, РСК,
69.
НАГОРЧАВАМ2, -аш, несв.\ нагорча, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Рядко. Правя нещо да стане горчиво; вгорчавам, вгорчивям. Той нагорчаваще ръцете си със стъблата му [на пелина] и тъй дълго възпрян стоеше там да ги мирише. П. Тодоров, И I, 129. нагорчавам се, нагорча ice страд.
НАГОРЧАВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от нагорчавам1; нагарчане.
НАГОРЧАВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от нагорчавам2 и от нагорчавам се; вгорчаване, вгорчивяне.
НАГОРЯ. Вж. нагарям и наторявам.
НАГОРЯВАМ, -аш, несв.\ нагоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Нагарям, наго-рявам се, нагоря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГОРЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от наторявам и от наторявам се; нагаряне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГОСПОДАРУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Господарувам много, до насита. Откакто помня, все той господарува в тоя край и още не се е нагосподарувал.
НАГОСТУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Гостувам много, до насита. От десет дена ни гостуват тия хора — не им ли омръзна, не се ли нагостуваха?
НАГОСТЯ. В^к. нагостявам.
НАГОСТЯВАМ, -аш, несв.\ нагостя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Гостя, гощавам колкото трябва, до насита; нахранвам, наго-щавам. Нощувах в едно от селцата. Нагос-тиха ме по царски. К. Петканов, ЗлЗ, 142. Бабата посрещнала момчето, нагостила го с попара, постлала му да спи в колибата. А. Каралийчев, МО, 6. Че с какво можеш да ни нагостиш ти! Зелева чорба, картофена яхния... Това за пътници хора ли. е! Ст. Дичев, ЗС I, 80. Станка изтича у чичови си Кирови и каза на чича си, че имат гостенин и че трябва да го нагдстят. Г. Кара-славов, ОХ I, 415. • Обр. Зад гърба на побледнелия подпоручик се показваше рошавата главица на Илийковата щерка.. — Или ще я вземеш за жена, или ще те наЪостя с глигански сачми. Д. Вълев, 3, 193. Атакувайте ни! Подраскайте малко по стръмнината, пък ще видите с какво ще ви нагостим! П. Вежинов, ЗЧР, 220. —Ама накрая и на мен не ми простиха... нагостиха ме здравата... един куршум ме парна по главата. Ив. Мартинов, ДТ, 246. нагостявам се, нагостя се страд.
НАГОСТЯВАМ СЕ1 несв.\ нагостя се св., непрех. Гостя се, гощавам се до насита; нахранвам се. Щом й [на лисицата] поднесохме кокошката, очите й засвяткаха. .. Искаше да хване пернатата и да се нагости с кокоше месце. Ил. Блъсков, ДБ, 25.
НАГОСТЯВАМ СЕ2, -аш се, несв.\ нагостя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. и диал. Нагостувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГОСТЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нагостявам и от нагостявам се1; на-гощаване.
НАГОСТЯ СЕ. Вж. нагостявам се2.
НАГОТА ж. Остар., понякога поет. Голота. С думи, които възбуждат състрадание, той изобразил печалната си съдба и я молял да му даде малко платно да покрие наготата си. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 110. А тя [Фрина], надвластна в свойта нагота, / сияеше во Златолунний блясък / изправена. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 43. Сами свалихме ний венците свои / и смутно спряхме — жад и нагота. Д. Дебе-лянов, С 1946, 67.
НАГОТВЯ1. Вж. на го тв ям1.
НАГОТВЯ2. Вж. н а г о т в я м2.
НАГОТВЯМ1, -яш, несв.\ наготвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Готвя, приготвям ястие, докато стане готово; сготвям. — А бе къде се губиш? Всичко е готово, ела да ни кажеш как да наготвим рибата. Ц. Гинчев, ГК, 59. — Я дръж, кумче, ти оттук, аз оттам, дано уловим лисицата, да я наготвим в паницата, да нагостиме кумицата. П. Р. Славейков, БП II, 5-6.
2. Рядко. Готвя, сготвям голямо количество ядене или много различни ястия. Стрина Венковица, според както си обича и както й иде отръки, бе наготвила много и хубави гозби. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Нагот-виха много ядене и го дадоха на Тиковото семейство за бог да прости. И. Радичков, СР, 128. наготвям се, наготвя се страд. Какво може да се наготви за един час, ако не таскебап? И вкусно, и лесно! Д. Неми-ров, Д №9, 47. Той научи, че баща й още от заранта бил наредил да се наготви специален обед. А. Гуляшки, МТС, 81. наготвям си, наготвя си възвр.
НАГОТВЯМ2, -яш, несв.\ наготвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Приготвям, подготвям. Ний оттука като наготвим друг пръстен, ще дойда сам, за да ви го донеса. АНГ I, 107.
