твърде нагорещена, за да има нужда да се разпалва още. М. Кремен, Б, 177. Светлоо-кият мъж долови нагорещената разправия, но се престори, че нищо не вижда. Вл. Полянов, БВП, 11.
НАГОРЕЩЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от нагорещен. Поетът е достигнал тук [в стихотворението „Жив съм“] до крайна нагорещеност на чувството, когато всичко у него е нажежено до бяло. Лит. XI кл, 310.
НАГОРЕЩЯ. Вж. нагорещявам.
НАГОРЕЩЯВАМ, -аш, несв.\ нагорещя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Правя нещо да стане горещо; нажежавам, сгорещя-вам. Заповяда [управителят], та нагорещиха плоча, на коя се пече хляб, и на нея привързаха пекаря за някое време. БДн, 1957, 8. Слънчевите лъчи нагорещяват повърхността на Земята.
2. Прен. Изпълвам нещо с напрежение, възбуда; нажежавам, наелектризирам. В средата на февруари, щом замириса на напъпил дрян, очакването на белия вятър тъй нагорещи душите, че селяните изтърваха сънищата си и нощем се ослушваха в пукане-то на тънкия студ да чуят откъм Тунджа шепот на трева. Д. Вълев, Ж, 100. Всеки ден я [Румена] виждал отблизо, всеки ден е мамела окото му, всеки ден е нагорещявала кръвта му и въображението му, всеки ден е разтуптявала сърцето му. Н. Хайтов, X,
89. нагорещявам се, нагорещя се страд. Ютията не бива да се нагорещява толкова силно.
НАГОРЕЩЯВАМ СЕ несв. \ нагорещя се
несв., непрех. 1. Ставам горещ; нажежавам се, сгорещявам се. Сега четниците стреляха непрекъснато, цевите на пушките им бързо се нагорещяваха. Д. Талев, И, 131. През деня карцерът се нагорещяваше като пещ, а нощем се превръщаше в студен каменен гроб. X. Русев, ПЗ, 178. Осветената част на Земята би се нагорещила под палещите лъчи на ослепително яркото Слънце. П. Марков, А (превод), 4.
2. Прен. Изпълвам се с голямо напрежение, възбуда; нажежавам се. Отношенията между двамата самозванци [Пазвантоглу и Тръстениклиоглу] се нагорещявали. В. Мутафчиева, КВ, 196. Атмосферата почва да се нагорещява. Иде мой ред, а аз хем уж се не плаша, хем нещо ме стяга за гърлото. Чудомир, Избр. пр, 170.
НАГОРЕЩЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагорещявам и от нагорещявам се; нажежа-ване, сгорещяване. Самото одухотворява-не на природата, както и динамиката на стиха .. са израз на емоционалния импулс на поета, на крайното нагорещяване на чувството. Лит. XI кл, 208. Нагорещяването на оръжието води до неточна стрелба.
НАГОРНИЦА ж. Диал. Нагорнище, на-нагорнище, нагорно, стръмнина. При нагор-ница, дето и най-бързите влакове не могат да се движат с повече от 35 км в час, новите вагони с мотор се движили с 60 км в час. ПН, 1932, кн. 4, 64.
НАГОРНИЧКО нареч. Умал. от нагорно; малко нагорно. По-нататък е доста на-горничко, ще трябва да слезете от каруцата.
НАГОРНИЩЕ, мн. -а, ср. Място, по което се върви нагоре, към височината; нана-горнище, нагорно, стръмнина. Противоп. надолнище, нанадолнище. Шосето .. лази няколко време из падина, а после се възкачи по нагорнище и излезе на един рът. Ив. Вазов, Съч. XII, 105. До кладенчето имаше половин километър, ама страшно нагорнище. СбХ, 138. Вървяхме в колона по един, защото улицата беше невероятно тясна и ст-ръмна. Езат стъпваше пъргаво по нагорнището. Н. Драганов, Т^1С, 71.
НАГОРНО нареч. С гл. съм. 1. Означава, че някъде има стръмнина в посока нагоре; нанагорно. — Не е далече до там [до парка] — .. — но е доста нагорно. К. Кю-лявков, СПП, 18.
2. Прен. Разг. Обикн. с гл. съм, става, вижда ми се и под. Означава, че някъде или някому е трудно, че някой изпитва затруднение; трудно, затруднително. Откриването [на обекта] наближава, работата е на свършване, ама още не е свършила и в такива месеци става хептен нагорно. Г. Стоев, КЛ, 26. Тя влезе подире им — искаше да разговори братанеца си, първи ден е било горкото всред чужди хора, може да му се е сторило и нагорно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 490. — Откъде ще ги вземем толкова пари — сопна се Здравко. — Голема работа, ще дадете по две надници и не ще усетите — успокои го мелничарят. — Двайсет души по трийсет лева — ето ти шестстотин. Виж, един да ги даде, нагорно би му било. Т. Харманджиев, КВ, 382.
О Дохожда ми / дойде ми (идва ми, иде ми) нагорно. Разг. Трудно ми е, чувствувам се (почувствувам се) затруднен да се справя с нещо. — Аз ви предупреждавам, пък вие, ако искате, вземете си бележка, иначе последствията ще паднат пак върху вас. „Зъбите се — мислеше си той, — но аз ще разпитам и други, аз така ще ви засека, че сетне бая нагорно ще ви дойде...“ В. Нешков, Н, 398.
НАГОРЦЕ нареч. Диал. Обикн. в сравн. степен. Нагоре. Противоп. надолце. Който е дошъл до лилиите, трябва да иде и по-на-горце, за да усети „на Странджа баир гората“. Ст. Станчев, ПЯС, 102. Малко по-на-горце едно шумливо водопадче се фърля млечнопенно от гладкия бял гранит в кипящ вир. Ив. Вазов, Съч. XV, 45.
НАГОРЧА1. Вж. нагарчам и нагор-чавам1.
