2. Приготвям много неща или нещо в голямо количество. „Раснах си, Пене, пораснах, / ../ мама ми дари наготви, / я сакам да ce оженим.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 130. нагот-вям се, наготвя се страд. Пратете ми пръстена си, за да стане годявката ви, и като ся наготви и оттука други пръстен, ща ви го пратя, за да бъдете и вие уверени, че. е свършено. АНГ I, 106. Наутре mue искат позволение да си отидат. Нягиш .. повелява да им ся наготвят писмата. Г. Кръстевич, ИБ I, 267. наготвям си, наготвя си възвр. Поломи ги [глинените съдове] на чирепи, па облепи всички чирепи с различни състави, които сам си беше наготвил. И. Груев, ССП (превод), 70.
НАГОТВЯМ СЕ несв.', наготвя се св., не-прех. Остар. и диал. Приготвям се, подготвям се. Синки събрани, като го видяха, пос-бутаха са и са наготвиха да му станат на крака. Ил. Блъсков, ЗК, 19. Часът мину ваше пет по турски, когато ние са наготвих-ме вече да тръгваме само с един водач. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203-204.
НАГОТВЯНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от наготвям1 и от наготвям се; сготвяне.
НАГОТВЯНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наготвям2 и от наготвям се; приготвяне, подготвяне.
НАГОТОВО нареч. Без да са положени усилия, труд (от страна на този, който взема, получава или използва нещо). Към ония.., които очакват наготово да получат свободата, без да вземат участие в борбата, Апостолът е неумолим. Ив. Унд-жиев, BЛ, 200. Не си давам чедото на човек, който седи без работа и яде наготово. К. Петканов, В, 135. Човек трябва сам да си вземе хубавото от живота. Никой няма да му го даде наготово. И. Петров, НЛ, 260. — Всяко нещо, което не е плод на нашите усилия, а иде наготово, за мене е случайност. А. Гуляшки, Л, 276.
НАГОЩАВАМ, -аш, св. и несв., прех. Рядко. Нагостявам1. Такъв многошумен център привличаше, особено в празнични дни, купове гости миряни, които благочестивите жени нагощаваха .. с вишнево сладко. Ив. Вазов, Съч. XXII, 61. нагощавам се страд.
НАГОЩАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нагощавам и от нагощавам се; на-гостяване.
НАГОЯ. Вж. нагоявам.
НАГОЯВАМ, -аш, несв.\ нагоя, -ойш, минu св. -ойх, св., прех. 1. Угоявам голям брой, голямо количество. Много свине нагоихме тази година.
2.. Остар. и диал. Угоявам, нагоявам се, нагоя се страд.
НАГОЯВАМ СЕ несв.; нагоя се св., непрех. Остар. и диал. Угоявам се. Онези добитъци, които хората колят за ядене, хранят са с ярма .., дорде са нагоят. Т. Шишков, ПХ (превод), 50. Нагоил се кат шопар / все от чужди труд и пот. П! Р. Славейков, Избр. пр I, 140.
НАГОЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагоявам и от нагоявам се.
НАГРАБАМ. Вж. награбвам.
НАГРАБВАМ, -аш, несв. ', награбя, -иш, мин. св. -их и (диал.) награбам, -аш, св., прех. Вземам, сграбчвам много, голямо количество от нещо или всичко. После [учителят] награбваше вестници и с вълнение се зачиташе в сензационните съобщения. Г. Караславов, Избр. съч. I, 76. Струваше ми се, че съм попаднал в някоя читалня, без управление и контрол, отдето свободно можех да си награбя каквото си ща. Д. Кал-фов, ПЮН, 11. Останалите деца награбиха в ръце камъни и почнаха да ги хвърлят по нея. П. Бобев, ЗП, 47. Като се върна в стаята, той награба няколко броя от вестника. Г. Караславов, ОХ II, 193. Н Разш. Разг. Грабвам, сграбчвам. Награбвам трескаво един наръч от вестниците и ги наблъсквам през решетката на прозорчето. Б. Райнов, ГН, 196. Той вече беше награбил шишето. Презполови го. К. Константинова, НДД, 77. Пинтеза награби старата и я изтласка навън. И. Петров, НЛ, 178. Събрали са се Ко-совци, / Косовци, голи Босовци. / Ка награ-баа пушките / пушките още саблите, / та си тепая мечката. Нар. пес., СбНУ V, 73.
2. Разг. Налитам1 (в 6 и 9 знач.) на някого. Внимавай, щото в червената палатка има мадами. Събудят ли се, може да те награбят. Ат. Мандаджиев, БЦР, 56. Стар съм вече, след две години ще се пенсионирам, ако не ме е награбила силикозата. С. Север-няк, ИРЕ, 241. награбвам се, награбя се страд. и взаим. — А в бара от обстановката ли или от нещо друго, но още повече се харесали [мъжът и жената] и с две думи се награбили яката те в бара. Ал. Томов, П, 82.
НАГРАБВАМ СЕ несв.', награбя се се., непрех. Понякога с предл. на. Грабя, вземам нещо в голямо количество, грабя до насита. — Кой? Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата... Г. Караславов, СИ, 265. Нали узнаха вече и децата/кой краде по села и градове, / кои награбиха се от войната, /кои в тила гоиха вратове. Т. Харманд-жиев, П, 13. Скоро ще дойде време, когато [турците] ще се насекат на гявури, ще се навземат на богатство и ще се награбят на хубави жени и моми от българите. Ц. Гинчев, ГК, 15.
НАГРАБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от награбвам и от награбвам се.
НАГРАБУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); награбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. На-
