грабвам, награбям. награбувам се, награбя
се страд. и взаим.
НАГРАБУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); награбя се св., непрех. Награбвам се, награбям се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАБУВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от награбувам и от награбувам се; награбване, награбяне.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАБЯ. Вж. награбвам, награбувам и награбям.
НАГРАБЯМ, -яш, несв. (рядко); награбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Награбвам. награбям се, награбя се страд.
НАГРАБЯМ СЕ несв. (рядко); награбя се
св., непрех. Награбвам се.
НАГРАБЯНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от награбям и от награбям се; награбване, награбуване.
НАГРАДА ж. 1. Нещо (обикн. някакъв предмет или пари), което се дава някому за заслуга, високо постижение или добра работа. Тоя ден се уголемява от триста на хи-лядо рубли наградата за оня, който сполучи да събори великана. Ив. Вазов, Съч. VI, 133. Непобеждаваният дотогава Плиса Пехливан се справил с всичките [борци]. Той вече поглеждал към наградите: оседлан кон, младо биче и др. Н. Ферманджиев, РХ, 162. Монката получи от граничарите награда: една чудесна въдичарска пръчка от бамбук с макара. СбХ, 108. Ако ти успееш да го приспиш, ще получиш богата награда. Св. Минков, ПК, 14. Представям някого за награда. Предметна награда. Парична награда. Правителствена награда. Първа награда.
2. Прен. Нещо нематериално (чувство, отношение и под.), което човек получава, постига като знак на благодарност, израз на признание. С това висшата награда на един писател — да бъде той вселен в сърцето на своя народ — се падна на негова чест. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 162. — Ти вече ме награди! — отвърна славеят. — Аз просълзих за пръв път очите ти, когато пях пред теб; това не ще забравя никога! Сълзите — ето най-скъпата награда за сърцето на певеца. Св. Минков, СЦ (превод), 13.
— Обичта към отечеството е била винаги за мен неизцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой... Всечасно ми е сочила пътя на борбата... Но тази обич е и моята най-скъпа награда! Ст. Дичев, ЗС I, 214. Аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда — /да каже нявга народът: / умря сиромах за правда, / за правда и за свобода. Хр. Ботев, Съч. 1929, 7.
НАГРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до награда. Награден фонд. НАГРАДЯ1. Вж. наградявам1, награждавам инаграждам1.
НАГРАДЯ2. Вж. наградявам2 и на-граждам2.
НАГРАДЯВАМ1, -аш, несв. (остар.); наградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Награждавам. В ума му се е втълпило, че е проливал кръв за България, и навред се оплаква, че отечеството не го наградявало за заслугите му. Ив. Вазов, Съч. XIX, 15. Сам Мохамед се занимаваше с поезията и наградява-ше богато и народните, и другоземните поети. С. Бобчев, СОИ (превод), 81. Господ секиму ум и разум да дава .., секиму според работите,.., според добрите пожелания да го наградява и да му помага. ВЦ, 1888, кн. 20, 34. наградявам се, наградя се страд., възвр. и взаим. Как могат са подобри средствата на селските училища, щото да са наградява трудът на по-достойните учители? Лет., 1876, 174.
НАГРАДЯВАМ2, -аш, несв.; наградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Награж-дам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАДЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от наградявам1; награждаване.
НАГРАДЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наградявам2; награждане2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАЖДАВАМ, -аш, несв.; наградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Давам, присъждам или връчвам някому награда (в 1 знач.); възнаграждавам. Когато генералът ги награди, мнозина от тях [доброволците] окачиха медалите върху скъсаните си ризи. Д. Габе, МГ, 151. Ако бяхте убедени, че съм скромен, нямаше да ме поставяте в това неудобно положение — да бъда чествуван и награждаван. Ал. Гетман и др., СБ, 152. През тази година .. наградихме двама ученици [за активно участие в природозащит-ната работа]. ПЗ, 1981, кн. 10, 37. За еднаква вина всичките наказвай еднакво, а за еднакъв успех, еднакво награждавай. Ч, 1875, кн. 8, 353.
2. Давам някому, правя някой да има, да притежава нещо добро, ценно, желано; дарявам, възнаграждавам. Бог да те награди, царю, със земни и небесни добрини за твоята щедрост и благочестие. Ив. Вазов, Съч. IX, 72. Сляпото щастие са търкаля над тях [някои личности], пияната съдбина пръска между тях своите дарове и награждава ги с изобилие. Л. Каравелов, Съч. VII, 7.
3. Прен. Правя някому нещо добро, прият-но, проявявам към някого добри чувства, обикн. като израз на благодарност, признателност или на висока оценка; възнаграждавам. Мата, като сметна, че се връща доверието между тримата, награди момъка с една усмивка. Д. Вълев, 3, 182. Достатъч-но е да посетите пет различни представле
