ния на различни наши театри, за да се убе-дШге, че публиката ни еднакво награждава най-слабия и най-силния артист. Р, 1925, бр. 193, 3. // Давам някому нещо в замяна на друго или заради преживяно нещастие, зло и под.; възнаграждавам. Сетне промълви:
Има друго нещо, по-важно. И то съвсем
променя... Аз... аз съм бременна. .. — Господ те награждава за сичките ти мъки. Д. Та-лев, ПК, 472. награждавам се, наградя се страд., възвр. и взаим. Които добият подобри успехи в дисциплина, добро учение, усвояване на културни и хигиенни навици в училището или дома, се награждават. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 125. От учениците са наградиха само онези, които имаха за отговорите на сичките уроци .. средно число 4 и 5. У, 1871, 250. „Арнаутке, със злато ще те обсипя за тази твоя услуга.“ — Скрий го за себе, аз сама зная да се награждавам. Ст. Ботьов, К (превод), 37.
НАГРАЖДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от награждавам и от награждавам се.
— Това са откритията, представени от комисиите за награждаване! О. Василев, Л, 74. — Аз от тебе съм много доволен. И ще кажа на поручик Дончев да има предвид това при първите награждавания. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 229-230.
НАГРАЖДАМ1, -аш, несв. (остар.); наградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Награждавам; наградявам1. Едни [божества] били добри, защото награждали человеците с доб-рочестие и спомагали им в работите,.., а други били зли. Д. Войников, КБИ, 17. Бог от своята си милост ся е обещал да наг-ражда добрите дела на чадата си. КТЕМ, 82. награждам се, наградя се страд., възвр. и взаим. Наказанията и наградите при това, требува да се награждат и прилагат на сторената грешка или на качеството, което би се съгледало у детето. И. Груев, Н, 1881, кн. 2, 192.
НАГРАЖДАМ2, -аш, несв/, наградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Градя, строя много, в голямо количество; наградявам2. награждам се, наградя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от награждам1 и от награждам се; награждаване, наградяване1.
НАГРАЖДАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от награждам2 и от награждам се; наградяване2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАЖДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Награда, възнаграждение. Отрупаха Колумба с велики почести и пълно потвърдиха сичките пред неговото отшествие обещани награждения. П. Кисимов, ОА (превод), 74. Давид попита кое ще бъде наг-раждението томува, който би убил този исполин. Кр. Пишурка, МК, 400. Срамно е един списател .. сам да иска от народа си награждение и похвални венци да му оплетат. Ем. Васкидович, ПП (превод), IV. Нашите стари, ако и да били язичници, пак вярвали, че душата е безсмъртна и че има награждение както за доброто, така и за злото. Д. Войников, КБИ, 20.
НАГРАКАМ. Вж. награквам.
НАГРАКАМ СЕ. Вж. награквамсе.
НАГРАКВАМ, -аш, несв.; награкам, -аш, св., прех. Само мн. и 3 л. ед. Разг. На-грачвам. Всички награкаха Милка радостно, заскачаха с ощастливени лица. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 5. — Хайде пък и вие! Какво го награкахте човека! Б. Райнов, ГН, 47. награквам се, награкам се страд.
НАГРАКВАМ СЕ, -аш се, несв/, натракам се, -аш се, непрех. Рядко. Награчвам се.
Н АГРАКВ АНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от награквам и от награквам се; награч-ване1.
НАГРАКВАНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от награквам се.
НАГРАМАДВАМ, -аш, несв/, награма-дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Награ-мадявам; награмадувам, накамарчвам, нака-марявам. награмадвам се, награмадя се
страд.
НАГРАМАДВАМ СЕ несв/, награмадя се
св., непрех. Диал. Награмадявам се; награмадувам се, накамарчвам се, накамарявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАМАДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от награмадвам и от награмадвам се; награмадяване, награмадуване, накамарчва-не, накамаряване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАГРАМАДЯ. Вж. награмадвам.
НАГРАМАДЯ. Вж. награмадявам.
НАГРАМАДЯВАМ, -аш, несв/, награмадя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. 1. Натрупвам нещо на куп, на грамада; накамарявам, накамарчвам, струпвам. Сложиха то-газ [костите на юнака] във урна от злато / и я отгоре покриха с меко сукно червено, / па я в яма дълбока спуснаха, а пък въз нея / награмадиха тогава камъни едри, безбройни / и му паметник дигнаха. А. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 74.
2. Пълня, напълвам в голяма степен, с връх (някакъв съд); отрупвам. Запристигаха за мене една след друга награмадени чинии: желирани макарони с месо и сос. Ал. Гетман, ВС, 23. Отваряше [агрономът] някой кошер, преглеждаше разсеяно рамките, наг-рамаоени с мед. О. Василев, Т, 130. награмадявам се, награмадя се страд. Скоро край засеката се награмадиха различни оръжия на отделни купчини, тъй както искаше Ивайло. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 257.
НАГРАМАДЯВАМ СЕ несв.; награмадя се
