да прощава дребните грешки на хората, не умееше да прави разлика между волна и неволна вина. Л. Стоянов, П, 462. А той през това време по неволя се бе отдал на строг християнски пост, на покаяние за волни и неволни прегрешения. Т. Харманджиев, КЕД, 105. — И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76.
— Имайте пред вид, не за всяко малодушие,.., за всяко волно или неволно опущение,.., организацията има специални хора, които извършват наказателни операции.
В. Нешков, Н, 237.
7. Остар. Свободен, независим. — Аз ни на царя Александра съм хранен новек, ни на бога — послушна овца. Аз съм Момчил, войвода и волен новек. Ст. Загорчинов, ДП, 401.
8. Остар. Който е в противоречие с господстващите идеи, възгледи, норми. Директо-
ът на гимназията бе викал някои унители
а ги мъмре за намеса в политическия живот и волни съждения по повод атентата срещу императора. В. Геновска, СГ, 112-113. Нему се нинеше, не всинките тези волни и свободни думи и мисли и той сам ги е говорил или мислил някога. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 379. Причина за тяхното изгнание бяха, разбира се, волните стихове на младия чиновник от външното министерство и връзките му с разбунтуваната нает на офицерството. С. Северняк, ВСД, 171-172.
9. Остар. Доброволен. Иванно се изпотреп-ваше да нете тия страници от евангелието .. дето са описани синките прощални думи на Исуса Христа .. и волното негово страдание. Ил. Блъсков, ДБ, 39. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб, /тоз, що пише стих ил песен, / на идея волний раб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта... Колко лири трябват още? — каза Огнянов.. Комитетът се завзе живо за този въпрос. Предлагаше се от волни помощи да се събере сумата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. Волни пожертвувания.
О Волни упражнения (съчетания). Спорт. Гимнастически упражнения (съчетания), в които задължителните елементи са малко или изобщо липсват. Волна програма. Спорт. Част от демонстрация или състезание по гимнастика, в която спортистът изпълнява комплекс от гимнастически упражнения, комбинирани свободно по негова идея или идея на треньора му.
> Волен като птица; <като> волна птица. Разг. Употребява се за човек, който не е обвързан с никого и нищо, не се съобразява с нищо и живее свободно, според желанията си и обстоятелствата в момента. Тъй живя Калофер войвода десет години в Македония и още осем в Балкана — волен като птица. М. Марчевски, П, 22. Тук той ще бъде като волна птица сред красивата природа. М. Марчевски, ТС, 62. — Лесно ти е да обвиняваш другите в страхливост и в "благоразумие". Защото си волна птица, нищо не ти свързва крилете. А. Гуляшки, Л, 395.
ВОЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от воля и от воля се.
ВОЛЕНТЙР м. Остар. Доброволец; во-лентирин. Гърците биле откъм турците и подписвале са като волентире в редовете на тур. войска. НБ, 1876, бр. 21, 83. Освен редовните войски, Турция има и откупници
— башибозуци и волентири — спахии и бе-дуини. С, 1872, бр. 41, 327. "Тоя кяфирин сега трябва да е при московците... Щом се обяви боят, аз ще ида да го диря; той ще е непременно с волентирите — на тях ще ударим..". Ц. Гинчев, ГК, 355.
— От фр. УоюШздге през рус. (остар.) волентир. — Други форми: волинтйр, волонтер и волонтйр.
ВОЛЕНТЙРИН, мн. волентйри, м. Остар. Волентир. През лятото на следую-щата 1876 г., в тъмния двор на габровския хотел в Букурещ, възкръсна една нощ пред мене същият ми другар, Ганьо, като волен-тирин, изсред една тълпа млади хъшове, които отиваха за в българските нети в Сърбия! Св. Миларов, СЦТ, 207.
ВОЛЕНТЙРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от волентир; доброволчески. Това отделение са състои от 22 хиледи добре въоружени момци, които щат са предше-ствуват от волентирската чета на архимандрит Дунин. НБ, 1876, бр. 9, 36.
— Други форми: волинтйреки, волонтерски и вол онтйреки.
ВОЛЕТЙНА ж. Диал. Увел. от вол; голям вол, волище, волина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВОЛЕЦ, мн. воловци, м. Умал. от вол. Керванджиите разпрегнаха бързо, хвърлиха сено на воловците, метнаха пуловете отгоре им. А. Каралийчев, СР, 34. Най-напред жената се разболя, после ходихме на битката,.., поболях се, волецът ми загина... Що да правя бе, норбаджи, не съм крив... Хр. Максимов, СбЗР, 25. Дий, воловци заморе-ни, / черна угар да ореме. /Дий, дий! Ц. Цер-ковски, Съч. П, 49.
ВОЛЕЮ-НЕВОЛЕЮ нарен. Остар. Во-лю-неволю. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя .. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна Асенно и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на "епопеята" и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.
ВОЛЖКИ,-а, -о, мн. -и. Прил. от Волга (река в Русия, най-дълга в Европа). Такъв везбен мотив се среща само по пазвите на
