женската риза всред днешния съветски народ „чуваши“ — потомци на древните волжки българи. Ив. Коев, РД, 19761 бр. 166, 4. Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи. Ив. Коларов, Е, 17.
ВОЛИЕ`Р м. Волиера. Не особено голямо дружество .. имаше достатъчно много грижи по развитието на ловно-рибарското дело .. направен е голям волиер за доотглеждане на фазани. ЛР, 1979, кн. 2, 26.
ВОЛИЕ`РА ж. Голяма клетка за птици, в която те могат да летят. Женските канарчета в извънгнездовия период се държат в общи кафези или волиери. Вл. Помаков, ПДП (превод), 17-18. Прекрасна е голямата волиера на орлите с включени в нея скални площадки и дървета. Тук те все пак правят опит да летят, макар и да знаят, че желязната решетка никога вече не ще им върне свободата. ВН, 1959, бр. 2559, 4.
— От фр. voliere.
ВОЛИ`НА ж. Диал. Увел. от вол; голям вол, волище, волетина. Овая грутка сирене, колко пришла могили, толко да даде Господ на домакина кобили, колко прешла рътини, толко волини. Ил. Блъсков, С, 26.
ВОЛИНЯ`НИ мн. Териториално название на източнославянски племена, населявали от IX до XI в. басейна на река Западна Буга, областта Волиния (днешните земи на югозападна Украйна и част от югоизточна Полша). На североизток .. живеели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При карпатските планини — хръвате, на Буг — бужане, по-после наречени волиняне. Й. Груев, Лет., 1872, 212.
ВО`ЛИЦА, мн. няма, ж. Рядко. Умал. от воля (в 1, 2 и 3 знач.). Тя убиваше всяка частица от душата на тоя човек и беше вън от себе си, когато той покажеше своенравие и малко волица. Елин Пелин, Събр. съч. V, 247. Своя къщица, своя волица. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 108.
ВОЛИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от вол; голям вол. Со що ми се фалеше! Имаш церга волои; / кога дойдох да видам, / едно куцо волище / с едно криво рожище! Нар. пес., СбБрМ, 470.
ВОЛНА` ж. Остар. Книж. Вълна`. Той [Нептун] вместо скиптър държи вила, която му служи да разиграва водите и да утешава волните. Е. Васкидович, ПП (превод), 63. Никога рало не бе миновало по безкрайните волни на дивите растения; само коне се криеха там и тъпчеха ги. Н. Бончев, ТБ (превод), 18. Навсякъде било тихо, спокойно, щастливо и миризливо; ни една волна на безпокойния вятър не нарушала невъзмутимия покой. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31.
ВОЛНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Вълнение. „Кажи ми, защо и как си ти тука?“ — говореше Андрей излека и гласът му от волнение се прекъсваше. Н. Бончев, ТБ (превод), 44. Като погляднала на него вдовица Друлян, поискала да му изяви благодарност, но от силно душевно волнение не могла да проговори, глас й ридания заглушили. С. Радулов, ГМП (превод), 71. И в епоха на таквоз едно волнение на умовете и на народното негодувание, аз приех под архиерейското си управление речения български храм в Цариград. ПСп, 1876, кн. XI-XII, 13. Някои си маджарски вестници говорят, че Сърбия е най-главната виновница във восточните волнения. С, 1872, бр. 46, 364.
ВОЛНЕ`Я СЕ , -е`еш се, мин. св. волня`х се, прич. мин. св. деят. волня`л се, -а се, -о се, мн. волне`ли се, несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Както в мълчанието наращава искрата и става по-гибелна, тъй може да ся случи, чтото и под самия лед на старостта да ся волнее едно пламенно море. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 105. Забавлявах ся на пъте да разгледвам хубавите бели и сиви облаци, прилични на едни струпове от гори, кои ся волнеят едни след други по сине небе. Д. Попов, СбРС (превод), 63.
ВОЛНИ`К, мн. -ци, м. 1. Диал. Човек, който е свободен да върши това, което иска, на когото не се заповядва; волен човек. Войник не е волник. Погов., Ст. Младенов, БТР, 336.
2. Остар. Доброволец. Гръците са бяха наканили да го [моста] запалят, но генувезите издадоха тяхното намерение и волниците, които са бяха натоварили с туй бяха изклани до един. С. Бобчев, СОИ (превод), 69. Всичката дружина на Норденскиолда в кораба Вега, състояла от 30 души, между които имало 9 души офицери и научни мъжие, 18 души волници корабленици от Швеция и трима норвежки ловци. ИЗ, 1874-1881, 218. Броят на всички волентири, които са преминали досега от Унгария в Сърбия, са възкачва на повече от 15 хил. души. Записванията на волници и помощи са продължавало в големи размери. НБ, 1876, бр. 10, 40.
ВО`ЛНО нареч. 1. Поет. Свободно, без ограничения, на воля. Жителите му [на селото], същи горски деца, живели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели. Елин Пелин, Съч. I, 104. Те се бутаха безгрижно, играеха си по детински и се смееха високо и волно. Г.* Караславов, Избр. съч. X, 92. Сега съм у дома, сега съм в моя мир, — / мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Волно в простора / птиците летят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 105. Упоена от молитва свята / на жита, треви и дървеса, / диша бодро, волно равнината. Н. Ракитин, ППВ, 7.
2. С гл. съм, изглеждам, ставам и под. в
