да прощава дребните грешки на хората, не умееше да прави разлика между волна и неволна вина. Л. Стоянов, П, 462. А той през това време по неволя се бе отдал на строг християнски пост, на покаяние за волни и неволни прегрешения. Т. Харманджиев, КЕД, 105. — И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. — Имайте пред вид, че за всяко малодушие, .., за всяко волно или неволно опущение, .., организацията има специални хора, които извършват наказателни операции. В. Нешков, Н, 237.
7. Остар. Свободен, независим. — Аз ни на царя Александра съм хранен човек, ни на бога — послушна овца. Аз съм Момчил, войвода и волен човек. Ст. Загорчинов, ДП, 401.
8. Остар. Който е в противоречие с господстващите идеи, възгледи, норми. Директорът на гимназията бе викал някои учители да ги мъмре за намеса в политическия живот и волни съждения по повод атентата срещу императора. В. Геновска, СГ, 112-113. Нему се чинеше, че всинките тези волни и свободни думи и мисли и той сам ги е говорил или мислил някога. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 379. Причина за тяхното изгнание бяха, разбира се, волните стихове на младия чиновник от външното министерство и връзките му с разбунтуваната част на офицерството. С. Северняк, ВСД, 171-172.
9. Остар. Доброволен. Иванчо се изпотрепваше да чете тия страници от евангелието .. дето са описани сичките прощални думи на Исуса Христа .. и волното негово страдание. Ил. Блъсков, ДБ, 39. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб, / тоз, що пише стих ил песен, / на идея волний раб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта… Колко лири трябват още? — каза Огнянов .. Комитетът се завзе живо за този въпрос. Предлагаше се от волни помощи да се събере сумата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. Волни пожертвувания.
◇ Волни упражнения (съчетания). Спорт. Гимнастически упражнения (съчетания), в които задължителните елементи са малко или изобщо липсват.
Волна програма. Спорт. Част от демонстрация или състезание по гимнастика, в която спортистът изпълнява комплекс от гимнастически упражнения, комбинирани свободно по негова идея или идея на треньора му.
> Волен като птица; <като> волна птица. Разг. Употребява се за човек, който не е обвързан с никого и нищо, не се съобразява с нищо и живее свободно, според желанията си и обстоятелствата в момента. Тъй живя Калофер войвода десет години в Македония и още осем в Балкана — волен като птица. М. Марчевски, П, 22. Тук той ще бъде като волна птица сред красивата природа. М. Марчевски, ТС, 62. — Лесно ти е да обвиняваш другите в страхливост и в „благоразумие“. Защото си волна птица, нищо не ти свързва крилете. А. Гуляшки, Л, 395.
ВО`ЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от воля и от воля се.
ВОЛЕНТИ`Р м. Остар. Доброволец; волентирин. Гърците биле откъм турците и подписвале са като волентире в редовете на тур. войска. НБ, 1876, бр. 21, 83. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири — спахии и бедуини. С, 1872, бр. 41, 327. „Тоя кяфирин сега трябва да е при московците… Щом се обяви боят, аз ще ида да го диря; той ще е непременно с волентирите — на тях ще ударим ..“. Ц. Гинчев, ГК, 355.
— От фр. volantaire през рус. (остар.) волентир. — Други форми: волинти`р, волонте`р и волонти`р.
ВОЛЕНТИ`РИН, мн. воленти`ри, м. Остар. Волентир. През лятото на следующата 1876 г., в тъмния двор на габровския хотел в Букурещ, възкръсна една нощ пред мене същият ми другар, Ганьо, като волентирин, изсред една тълпа млади хъшове, които отиваха за в българските чети в Сърбия! Св. Миларов, СЦТ, 207.
ВОЛЕНТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от волентир; доброволчески. Това отделение са състои от 22 хиледи добре въоружени момци, които щат са предшествуват от волентирската чета на архимандрит Дунин. НБ, 1876, бр. 9, 36.
— Други форми: волинти`рски, волонте`рски и волонти`рски.
ВОЛЕ`ТИ`НА ж. Диал. Увел. от вол; голям вол, волище, волина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВО`ЛЕЦ, мн. воло`вци, м. Умал. от вол. Керванджиите разпрегнаха бързо, хвърлиха сено на воловците, метнаха пуловете отгоре им. А. Каралийчев, СР, 34. Най-напред жената се разболя, после ходихме на битката, .., поболях се, волецът ми загина… Що да правя бе, норбаджи, не съм крив… Хр. Максимов, СбЗР, 25. Дий, воловци заморени, / черна угар да ореме. / Дий, дий! Ц. Церковски, Съч. II, 49.
ВО`ЛЕЮ-НЕВО`ЛЕЮ нареч. Остар. Волю-неволю. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя .. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна Асенчо и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на „епопеята“ и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.
ВО`ЛЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Волга (река в Русия, най-дълга в Европа). Такъв везбен мотив се среща само по пазвите на
