ВО`ЛЕВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от волев. Той бе обкрачил коня си с жилести нозе, той бе целият в жили и мускули, а лицето му бе застинало в сурова и жестока волевост. Б. Райнов, ДВ, 75. В бодро състояние дейността на въображението може да има най-различни степени на волевост и активност. Псих. X кл, 114.
ВОЛЕИЗЯВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Изявяване, изразяване на воля, насочено да породи определени правни последици. Писмото има характер на завещание и според закона може да се отвори само според волеизявлението на завещателя. П. Славински, ПЗ, 310.
ВО`ЛЕЙБОЛ, мн. няма, м. Състезателна игра с топка, при която два отбора по шест човека, разположени от двете страни на високо опъната мрежа, прехвърлят с ръце топката един към друг, като всеки се стреми тя да падне в полето на противника. Играя волейбол. △ Волейболът е хубава и динамична игра. △ Във волейбола не е позволено да се удря топката с крак. △ Състезания по волейбол.
— Англ. volleyball.
ВО`ЛЕЙБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от волейбол. Волейболен отбор. Волейболен турнир. Волейболна мрежа. Волейболна площадка. Волейболни топки. Волейболно игрище.
ВОЛЕЙБОЛИ`СТ м. Спортист, който играе волейбол.
ВОЛЕЙБОЛИ`СТКА ж. Спортистка, която играе волейбол. Жената на Савата — спортистка като него, само че волейболистка, беше една от най-високите жени, които съм виждал в София. А. Мандаджиев, ОШ, 80.
ВО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Поет. Който живее свободно, безгрижно, без ограничения. Котел беше гнездо на волни горяни, на планински орли. Ст. Станчев, НР, 112. Ще тръгна волен, весел аз / да бродя днеска из полята. БР, 1931, кн. 6, 183. Поклон, Италио щастлива, / .. / на гости ида ти с пияна / душа от въздух и свобода. Ив. Вазов, Съч. II, 127-128. • За птица. Разкъса „магичния кръг“ / човекът и днеска лети / от волната птица / по-бързо. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112. В небето волна чучулига / с крилата си деня издига / и звънко в утрината пей! С. Красински, 30, 16. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните смолни, / и сякаш проправя от тук до небето пътека, / и сякаш се гони с чайките смели и волни. Е. Багряна, ВС, 72. // За мисъл, фантазия и др. — неограничен от нищо. И не е нужно да търсим тук, дали тие превзетости, които у Славейкова са черти на неговия естествен темперамент или игри на една волна поетическа фантазия, .., не произвеждат у д-р Кръстева един тягостен ефект. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 20. Аз и по-рано бях самичък в тая килийка, и по-рано всяка нощ самотността ми налагаше такива увличания и спокойни и волни размишления. Д. Калфов, ПЮН, 33. Света пред тайните ми би се слисал, / другарко моя, моя волна мисъл. П. К. Яворов, Съч. I, 73. — А думите, мрежа за волния дух, / сред улици шумни отвени! Н. Лилиев, Ст, 142.
2. Поет. Който е присъщ на свободен, безгрижен човек, който е израз, проява на свобода, безгрижие. Ния си мислеше, .., че с Катето си бе отишла радостта от тая къща и не се чуваше тук ни висок, волен смях, ни песен. Д. Талев, ПК, 14. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, шумна като полето. Елин Пелин, Съч. I, 161. Сестричките ще седнат весели, доволни, / .. / ще почнат, както нявга, смеховете волни, / но мама все навън, към пътя ще поглежда. М. Минева, МП, 37. Волни игри.
3. Поет. Който протича без ограничения и грижи, през който се живее свободно, без ограничения и грижи. От ранни години той усети в себе си наклонност към приключения и волен живот по поля и планини. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Ех, / волен рибарски живот, / описан / в толкова песни! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. Ех, пушчице… ех, дружчице льо моя, / ех роден наш бащице, стар Балкан — / разкрий пред нас хайдушките пътеки / и пак запей за волни времена! Сл. Красински, БН, 176. Волни години. Волни дни.
4. Поет. За вятър, река и др. — който се движи свободно, невъзпиран от нищо. И тая песен вдъхновена / разнасят волни ветрове / низ твоята земя свещена. Н. Лилиев, С, 1932, 68. Волни вълни, ти примамно, невярно море, / своята синя безбрежност пред мен разтворете. Е. Багряна, СЧ, 55. Като на влюбена жена душата, / реката пълноводна / напуща стръмнината / и волна троши железните окови, / руши прегради и мостове. М. Петканова, КС, 50.
5. Поет. Който е обширен, безграничен и внушава чувство за свобода. Кардашев имаше нужда да диша чист въздух .. Мина през Алабинска улица и излезе накрай София. Пред него се мерна широкото волно поле. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Нийде не видваха дървета: се` степ, безкрайна, волна, хубава. Н. Бончев, ТБ (превод), 19. Не хулете ме за мойте песни — / че напуснах ваший въздух болни, / че оставих улиците тесни / и мених ги с планините волни. Ив. Вазов, Съч. II, 193. Летете, птици, във волния въздух, / летете, птици, в небесата сини. К. Величков, ПССъч. II, 118.
6. Само в израз волен и (или) неволен. За вина, грях, прегрешение и под. — който става, който се извършва съзнателно, умишлено, с участие на волята. Той не можеше
