пред огледалото, облечена в скъпа рокля с волани. В. Геновска, СГ, 229.
— Фр. volant.
ВОЛА`НЧЕ1, мн. -та, ср. Умал. от волан1. Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна. М. Дуковски и др., СМ, 604.
ВОЛА`НЧЕ2, мн. -та, ср. Умал. от волан2. Рокля с воланчета.
ВОЛАПЮ`К, мн. няма, м. Книж. 1. Изкуствен международен език, създаден през 1879 г., но неполучил разпространение.
2. Прен. Остар. Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази.
— Volapük — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи world ’свят’ и speech ’реч’.
ВО`ЛВО, мн. няма, ср. Лек автомобил марка „Волво“, произведен в едноименната шведска фирма. След като Василеви замениха пежото си с мерцедес, жена ми каза: — Така повече не може да продължава! .. — Поне волво да беше намерил. Ив. Остриков, СБ, 45. Неси стоеше на ръба на тротоара, край железния поток, който с кух громол трещеше край него .. Стоеше там с празна глава и чакаше да се появи жълтото волво. П. Вежинов, БГ, 147.
— Швед. volvo.
ВО`ЛГА ж. Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти. К. Колев, ТЕ, 26. На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му. В. Пламенов, ПА, 100.
— Рус. волга.
ВОЛГА`РИ мн. Остар. Дума, която е произведена от името на река Волга и която някои учени привличали за обяснение на названието на българите. В това време греците називаха болгарете готи или хуни .. во времето же Теодосия Малаго разумяха им името и назваха ги волгари. Хр. Павлович, Ц, 17. Според него русите, които потеглили на юг от реката Волга, се нарекли волгари или българи. Така че всичките южни славяни са потомци на руските волгари. Ив. Шишманов, СбНУ XVI-XVII, 608.
ВОЛГА`РЦИ мн. Остар. Волгари. Види ся, че коренното и първоначалното българско обиталище било по реката Волга, .. Потвърждава ся, ..: защо имято аорци (4), .., твърде лесно може да ся е писало тъй вместо оарци, а оарци ще каже волгарци, т. е. блъгаре, ако реката Иродотова Оар е наистина Волга. Г. Кръстевич, ИБ, 21-22.
ВОЛЕ`1, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вол; волче. Пролетта рано .. Панчовото юниче един ден се сборило с някое буйно воле, и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. Т. Влайков, Съч. II, 114.
ВОЛЕ`2 , мн. -та, ср. Спорт. Във футбола — удар по летяща, падаща към земята топка. Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле). В. Ангелов и др., Ф, 44. Гол от воле.
◇ От воле. Жарг. Бързо, на бърза ръка, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата „от воле“. След като разигра бика с голяма ловкост, цели се от две крачки и заби шпагата между плешките му. Бикът умря, изглежда, прав. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. Изпитите си вземам от воле.
— Фр. volee.
ВО`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Всяка реплика в [драмата] изобразява действие, плод на волево усилие. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Българският отбор проведе срещата при високо морално и волево напрежение, нито за миг не изпусна темпа. П. Вежинов, ДМ, 72. Волев процес. Волев контрол. Волев импулс.
2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит. П. Стъпов, ГВ, 16. Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек. СбЦГМГ, 137.
3. Който изразява, показва наличие на силна воля. — Всичко му казах — говореше тя с непознат за Руси глас и с променен, волев израз. П. Спасов, ХлХ, 123. Чак сега се вгледа в лицето му — то беше симпатично с изразената на него упоритост, с тия стиснати тънки устни и волева, издадена напред брадичка. Г. Манов, КД, 91.
ВОЛЕВИ`, -а, -о, мн. -и`, прил. Който притежава, проявява силна воля; волев. Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен, .., волеви, благ и авторитетен. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек. Сл. Трънски, Н, 236.
— От рус. волевой.
ВО`ЛЕВО. Рядко. Нареч. от волев; с участие на волята. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. X кл, 91. Едва когато заставим волево мускулите си да се отпускат, тогава ще можем да изпълним това най-просто упражнение. К, 1963, кн. 3, 40.
