Page:RBE Tom2.djvu/292

брадо момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи. П. Тодоров, И II, 26. Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас). И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само ед. Събир. Диал. Космите по тялото на животно. Вдигнало влас като кадифе. Н. Геров, РБЯ I, 134.

2. С мн. власи. Само мн. Поет. Коса на човек. Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода.

А. Каралийчев, В, 103. Зад бледината на лицето и прошарените власисе крие няв-гашна хубост. Ст. Даскалов, СД, 233. Вед-наж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 31.

3. С мн. власове. Диал. Продълговато сноп-че от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубави-те власове в селото, не се засягаше от злите езици. Съвр., 1974, кн. 2, 273. Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове. Ст. Даскалов, ЕС, 15.

4. Само ед. Събир. Диал. Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. Убава-та пран [прахан] требва да има влас. БД I,

187. Одеялото е с влас и топли.

5. Само ед. Събир. Диал. Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).

6. Само ед. Диал. Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. ИмаМе едно шиле болно от влас.

ВЛАСАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Влакнест (във 2 знач.). Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Ламбата осветляваше едната половина на Стамен-ковото дебело, власато, флегматично лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето. Ил. Волен, МДС, 166.

2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. Власато руно. (Н. Геров, РБЯ).

3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. Власато халище.

ВЛАСАТКА ж. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които ймат цветове, събрани в рехава мет-лица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. РезШса. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката,.. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др. Бтн VI кл, 136.

ВЛАСЕНЙЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяхй между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власе-ницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки... Т. Влайков, Пр I, 175.

О Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница.

Книж. Ставам монах (монахиня); покалуге-рявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.

ВЛАСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.

ВЛАСЕЦ, мн. -сцй, след числ. -сеца, м. Диал. Умал. от влас (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАСЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. власях се, прич. мин. св. деят. власял се, -а се, -о се, мн. власели се, несв., непрех. Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.

— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влашея се.

ВЛАСЙНА ж. Събир. Диал. Много косми, влакна заедно. — Пропука нещо, арат-лик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи. Н. Хайтов, ПП, 133. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте... Н. Хайтов, ШГ, 70.

ВЛАСЙНКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото На пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсенич-ките бързо наедряваха, телата им обраст-